Митко от „Фермата“, който крие страшно мутренско минало, най-накрая проговори

1542798966-1542312134-mitko-fermata

Митко Тимчев е сред най-колоритните участници от последния сезон на „Фермата“. 50-годишният мъж има богата биография, наситена с много опасни ситуации и случки в живота му. Пред наш репортер той разказа за голяма драма, белязала живота му. Като главатар на мутренска бригада той става жертва на покушение, което оставя трайни психически следи, но пък му позволява да „прогледне“ и да спре с този мръсен бизнес. Всичко това и още любопитни истории разказва Митко пред репортер на „ШОУ“ часове след отпадането си от рейтинговото шоу по бТВ.

– Митко, доволен ли си от участието си във „Фермата“?

– Доволен съм. Влязох с нагласата да изживея приключение, защото един 50-годишен човек влиза в някаква зона на комфорт и идва момент, в който трябва да има разтърсване, за да усети вкуса на живота. Екстремна личност съм и съм запален по такива спортове и по този начин си набавям нужния адреналин. Но все пак човек зацикля, движи се в един коридор и има нужда от нещо такова, като преживяването във „Фермата“.

– Камерите притесняваха ли те по някакъв начин? Показа ли истинското си лице или се прикриваше?

– Първата седмица ми беше по-трудно, най-вече с това, че трябва на врата ми винаги да има закачен микрофон. След това имах чувството, че въобще не забелязвам камерите. В реалния живот съм точно този, който бях и в предаването.

– Успя ли да намериш приятели сред останалите фермери?

– Срещнах хора, които ще ми останат приятели за цял живот. На първо място се открихме с Дидо. Имаме еднаква душевност и музикални предпочитания. Толкова добър човек не съм срещал през живота си. Цецо, Жоро, Сашо, Алекс и Лили също ми станаха близки. Моят фаворит за победител е Дидо. Гледам малко пристрастно, но и като гледам качествата му – определено заслужава.

– Бил си водач на най-сериозната мутренска бригада в Северозападна България. Какви ги вършеше по това време и как се откъсна от това?

– Времената бяха такива. Това се случи 94-95-а година. Много от хората, които се занимаваха със спорт, влязоха в този силов бизнес. Основното занимание на тези като мен беше да събираме дългове на хора, които не си плащаха за определени неща. Разбира се, удържахме си процент от парите, които взимахме. Трябваше обаче да имаш човек, който да ти е гръб. Ние имахме договори с определени хора, които имаха нашата протекция. От това нещо се отказах една година след като имах сериозни проблеми. Отвлякоха ме на една среща, на която отидох неподготвен, малко на юнашко доверие. Доста трудно излязох от тази ситуация. Имах 12 травми на главата и редица други медицински проблеми. Едва оцелях и нещо се обърна в мен, че е дошъл момент да спра да се занимавам с това.

– Разбра ли причината за отвличането?

– Всичко беше до разпределение на зони за влияние. Ние работехме със съседна групировка, с която сме си разпределили районите. Те обаче притесняваха наш клиент, отвлякоха сина на наш приятел, който внасяше метал от Украйна. Направихме една среща с тях, на която го пуснаха. На следващата отвлякоха мен, защото искаха да навлязат в нашата територия, а без да ни отстранят нас физически, не можеше да се случи.

– Това остави ли ти психически травми?

– Това ми донесе лека форма на клаустрофобия, тъй като при отвличането ми прекарах доста време затворен в един багажник. Доста рани имах по себе си, имаше моменти, в които си мислех, че ще се задуша. Първоначално го имаше този панически страх, но с времето това отшумя. Станах доста по-предпазлив.

– Получавал ли си за плахи и за семейството, за дъщерите ти?…

– Получавал съм, да. Имаше период, в който живеех с едната ми дъщеря, тя беше малка, в столичния квартал „Надежда“ и бях принуден да ги изпратя в провинцията. Страхувах се, че ще ми взривят апартамента. Спях с бронирана жилетка и пистолет до главата.

– Семейното ти положение е доста интригуващо. Разкажи ни малко и за това…

– След казармата влязох в Софийския университет да уча „Славянска филология“. Там се запознах с първата ми жена, която бе единствената унгарка там. Запознахме се, забременя от мен, а те са католици и когато се стигне дотам в една връзка, двамата трябва да се оженят. За да постъпя честно с нея, се оженихме, роди ни се първото дете и аз се преместих на живея в Будапеща, след като приключих с моите неща. Там ни се роди още едно дете. Прибрахме се да живеем в България, но баща й се разболя и тя отиде в Унгария да го гледа. С течение на времето се отчуждихме един от друг. След време се запознах с другата ми жена Венислава, от която имам момиченце. Живяхме близо 15 години във Вършец, но тя реши да се развива и се премести в София. Получи се същото нещо – живях 6-7 години сам, докато не срещнах последната ми жена. С нея сме 6 години заедно, има момиченце от предишен брак, което гледам като своя дъщеря. Тя е с 21 години по-малка от мен.

– Как се запали по екстремните спортове и кой ти е най на сърце?

– Или го имаш в кръвта си, или го нямаш. Първият ми кросов мотор си го сглобих от части в 5-и клас. С него направих сериозно падане. Винаги съм търсил екстремни неща. В началото беше катерене по планини и скали, след това се записах на парашутизъм. Нещата си идват едно след друго.

– В момента си футболен мениджър. Как се стигна до тази професия и печели ли се добре от нея?

– След като приключих с предишните ми занимания, попаднах в такъв период, че търсех с какво точно да се занимавам. По едно време вкарвах коли от чужбина, но това не е моето. Тези пазарлъци не са по моите разбирания. Затова ми подаде ръка един мой приятел, на който много държа – той е най-силният футболен агент на руския пазар. Тръгнахме с него заедно, въведе ме в тънкостите на тази професия и вече 12-13 години се занимавам с това нещо. Като печелене мога да кажа, че нещата са относителни. Разходите по финализирането и извършването на една футболна сделка изискват доста средства. За да се докара един футболист от Бразилия, футболният агент поема всички разходи – самолетни билети, хотели… И ако треньорът на отбора, а ние работим основно с Казахстан и Русия, прецени, че той не отговаря на неговите изисквания, ти го връщаш без право на компенсация. Когато човек направи няколко такива грешни хода, се натрупват доста сериозни суми. Имали сме по 40-50 хиляди евро само от самолетни билети, които ги плащаме в края на година.

– За какво най-много съжаляваш в живота си и ако имаше начин, би го изтрил от биографията си?

– Най-много съжалявам, че не съм имал физическата възможност да отделя достатъчно време на децата си. Бих изтрил нещата, чрез които съм огорчил родителите си. В младите ми години често съм им създавал напрежение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ