Намериха на сметище чували, от които стърчат ръце и крака и капе кръв!

Криминалисти трудно идентифицират жертвата, но след 10 дни става ясно кой е – безработен и разведен строител, който обичал да си пийва. Убит е с 13 удара с нож в гърдите и шията

Когато полицията арестува извършителя, той бил с обувките на жертвата – харесали му

29 декември 2011 г. В полицията се получава сигнал от охраната на градското сметище, че роми, които ежедневно ровят в изхвърлените отпадъци, са открили разчленен мъжки труп.

На ужасяващата находка се натъква Тодор Гюров от близкото село Алеко Константиново. Той и приятелите му в ранни зори започнали да се ровят в сметта.

“Изчакахме камиона да разсипе боклука и веднага се нахвърлихме. Видяхме едни черни чували, от които се подаваше месо и течеше кръв.

Първо помислихме, че са изхвърлили заклано прасе

От първия чувал се показваха ръце и крака”, разказва пред разследващите открилият останките.

Пристигналите криминалисти установяват, че в чувала има разчленено тяло на около 40-50-годишен мъж. От торса са отделени главата и крайниците. Всичко е поставено в отделни торби. Направената по-късно аутопсия на останките установява, че жертвата е убита с 13 удара от нож, нанесени в гърдите и шията. Смъртоносни се оказват два от тях – единият удар срязва сънната артерия, а друг в гърдите предизвиква масивен кръвоизлив. Анализите на кръвта показват, че в момента на смъртта мъжът е бил с 2,86 промила алкохол.

Разследването е изключително затруднено, тъй като тялото не може да бъде идентифицирано. Полицейските служители откриват шофьора на камиона, изсипал човешките останки на сметището, и проследяват маршрута на автомобила. Анализът показва, че разчлененият е изхвърлен в кофи за смет в центъра на града.

Издирванията на изчезнал мъж удрят на камък, въпреки че оперативни работници обикалят града и показват на живеещи в центъра снимка на отрязана мъжка глава с надежда, че някой може да разпознае убития. Напразно.

На 4 януари 2012 г. в полицията отива Оля Дамянова от село Ковачево. Тя съобщава, че брат ѝ Спас Делин е излязъл на 26 декември и повече не се прибирал. Предната вечер Оля гледала новините по местна телевизия, където чула съобщението за разчленен мъжки труп, който не може да бъде идентифициран. Нещо я жегнало и казала на дъщеря си, че има лошо предчувствие, че това може да е вуйчо ѝ.

Близките на Спас Делин безусловно го разпознали по снимките на отрязаната глава

Разказали, че е безработен строител. Обичал да си пийва, но не бил конфликтен и злоблив. Не дължал пари на никого и нямал врагове. Спас бил разведен от години, бившата му съпруга и дъщеря му живеели в Ямбол.

Нямали представа кой може да посегне на Делин. Оля разказала, че били заедно със Спас в дома на майка им, където живеел и той – празнували Коледа. На следващата сутрин той излязъл и повече не се прибрал. Не го търсели, защото и друг път се случвало братът да изчезва с дни, без да се обажда, но винаги се прибирал.

След разпознаване на тялото на криминалистите са нужни 4 дни, за да стигнат до убиеца. За разплитането на случая помогнали Георги Дамянов и Цветана Минева от Ковачево. Те обяснили, че сутринта на 26 декември пътували със Спас до Пазарджик с влака. Той им казал, че отива към града, за да си купи нов мобилен телефон. Миришел на алкохол.

Дамянов му предложил един от своите телефони, който не му трябвал. Спазарили се за 30 лв. и сделката станала. На гарата Спас сложил своята симкарта в апарата и предложил да ги почерпи с водка, но те отказали. Той обаче набързо изпил две питиета пред очите им. Уговорили се вечерта Спас да мине през дома им, за да му дадат и зарядното на телефона, но не се появил повече. Впоследствие чрез новия телефон на Спас полицията стига до убиеца

След като се разделил със съселяните си, Делин се видял със своята позната Надка Иванова. Попитал я може ли да преспи у тях, но тя отказала. Спас ѝ дал 40 лв. да купи водка, след което тръгнал към центъра на Пазарджик. В следобедните часове, солидно пийнал, Делин бил отново на гарата. Там видял съселянина си Васил Нонов, когото отдавна не бил срещал.

Нонов, който също е строител, излязъл преди години от селото, след като се развел. Разпродал наследствените си имоти в Ковачево и рядко се вясвал там. Васил пиел бира с приятеля си Стоилчо Янков и Спас седнал при тях. От дума на дума Делин споделил, че изпуснал влака за Ковачево и няма къде да спи. Васил веднага го поканил да пренощува при него и разказал, че се е хванал да ремонтира апартамент. Собственикът на жилището го пуснал да живее там, докато свърши ремонтът.

Преди да тръгнат към апартамента, Спас купил ракия и салам. В жилището в идеалния център на Пазарджик двамата седнали да си говорят. Докато пиели ракия, се сдърпали. Спас направил забележка на Васил, че е напуснал съпругата си и трите им деца заради друга жена.

Васил се ядосал от казаното и ударил с юмрук гостенина си в лицето. След това грабнал 30-сантиметров нож от масата и започнал да го ръга в гърдите. Спас направил отчаяни опити да се защити. Целите му ръце били нарязани от ножа, докато опитвал да се предпази от острието.

Това обаче не му помогнало. В един момент паднал, а Васил продължил да нанася смъртоносни удари с ножа, докато жертвата издъхнала. Веднага след това натикал трупа в шкаф под мивката и почистил кръвта от пода.

На следващия ден в апартамента пристигнал собственикът на жилището Николай К., за да продължат с майстора ремонта. Човекът не подозирал, че под собствената му мивка има труп. Васил Нонов разпръснал гипс по пода, за да не би някоя следа да подскаже на стопанина какво се е случило предната нощ.

По-късно криминалисти коментират, че ако по някаква случайност Николай К. беше открил напъхания под мивката мъртвец, вероятно труповете щели да са два.

След края на работния ден Николай си тръгнал, а Васил решил, че е крайно време да се отърве от тялото на Спас. Опитал да го вдигне и изнесе, но жертвата била два пъти по-тежка от убиеца си. Тогава Нонов решил да го разфасова и изнесе от апартамента на части. Така и сторил.

Първо отделил с кухненския нож главата, а след това и крайниците.

Имал опит в разфасоването покрай баща си и дядо си, които били животновъди и Васил научил от тях как се колят и разфасоват животни. Приложил знанията си и върху тялото на Спас.

Още през нощта напъхал останките в черни найлонови чували и ги изхвърлил в най-близките кофи за смет. Прибрал дрехите, мобилния телефон и личната карта на жертвата. Обувките на Спас обаче му се видели хубави и веднага си ги обул.

На следващия ден продал телефона на таксиметров шофьор за 10 лв., а симкартата унищожил. Отново отишъл на гарата, където срещнал познатите на Спас – Надя и Стоилчо. Те го питали къде се е изгубил Делин. Шокиран от въпроса, Васил директно им признал, че го убил, но ги заплашил да не казват на никого, което те спазили.

След като Спас бил идентифициран, а Георги Дамянов разказал на разследващите, че е продал телефона си на убития, криминалистите започнали да търсят апарата. Той бил засечен да работи и по клетката е установен ползвателят.

На 8 януари 2012 г. убиецът е задържан в апартамента, където е извършил престъплението

Бил обут с кубинките на жертвата. Още при първия разпит Нонов направил самопризнания. Той обаче твърдял, че го е извършил при самоотбрана. Събраните доказателства от местопрестъплението оборват тезата на убиеца. Най-малкото раните по ръцете на жертвата категорично говорят, че Спас е опитвал да се защитава, докато Васил нямал наранявания или следи от борба.

Шест месеца след убийството окръжният съд произнася присъдата на убиеца Васил Нонов – 20 години затвор при първоначален строг режим.

Делото се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият признава всички данни от обвинителния акт. Съдът присъжда и 40 хил. лв. обезщетение на дъщерята на убития.

Убиецът Васил Нонов призна вината си и се отърва от доживотен затвор.

Източник: 24часа