Съдбовно знамение на Гергьовден, вижте какво вещае небето над София (Снимки)

Красива дъга озари небето над София рано сутринта на Гергьовден. Знакът е съдбовен, според притчите.

Вижте какво вещае небето:

Когато Ноах (Ной) излиза от ковчега, Бог му дава наставление, да се плоди и размножава, но Ноах не бързал да изпълни това нареждане, тъй като се боял, че Всевишният въпреки обещанието Си, може в бъдеще отново унищожи целия свят. Тогава Ашем дава клетва да не прави повече световен потоп и показал на Ноах знамение, под формата на дъга в небето. Преди това нищо подобно не било наблюдавано. Всевишният обявил: „Ето знамението на завета Ми! Всеки път, когато светът отново съгреши и заслужава наказание и пълно унищожаване с потоп, Аз ще направя дъга в небето и ще си спомня Своето обещание, никога повече да не унищожавам света с потоп.“

Защо за символ на мира между Всевишния и човечеството е била избрана именно дъгата? И защо тя е станала символ за онези, които са приели върху себе си седемте заповеди?

Всевишният казал: „Когато Аз изпратих потопа, Моя лък беше опънат срещу човека. Дъгата със своята форма напомня обърнат нагоре лък и това означава, че „Небесните стрели“, вече няма да бъдат изпращани за унищожаване на човечеството“.

От тогава, от време на време, дъгата се появява на небето, за да ни увери, че въпреки нашите грехове, Ашем няма да ни унищожи. Освен това дъгата напомня, че ако не беше завета на Всевишния, тогава бихме претърпели отново същото наказание, както поколението на потопа.

За потомците на Ноах дъгата заедно (с Менората) е станала символ, тъй като тя винаги ще ни напомня, колко е важно за съществуването на този свят, човечеството да изпълнява, възложените още от времето на първият човек Адам, седем заповеди и до каква страшна катастрофа може да доведе пренебрегването им.

Мъдреците казват, че не е необходимо дълго да се гледа дъгата, защото чрез нея в света се явява Шихина (явното разкриване на Б-жественото присъствие). Когато тя увисва между облаците, ние трябва да хвърлим към нея бърз поглед и да кажем благословение: „Благословен да си Ти Господи, Бог наш, Царю на Вселената, Помнещ съюза и Изпълняващ Своите обещания“, като по този начин си напомним, че Всевишният без да се взира в греховете ни, е обещал повече да не подлага човечеството на изтребление. Такова напомняне трябва да послужи, за да се пробудят в хората мисли за самопоправяне.