Жената, която преведе “Под игото”: Тези надават викове като фенове на футболен мач

Има тенденция децата у нас да си говорят на английски, казва преводачката на „Под игото“ със съвременни термини

– Преведохте “Под игото”, взривихте мрежата и възмутихте филолози. Смятате ли го за грешка, г-жо Стефанова?

– В никакъв случай. Защото всяко подобно явление се появява на белия свят само ако от него има остра обществена необходимост.

– Не е ли вашият превод на най-големия български роман услужлив жест към българските деца, който им спестява усилието да търсят непознатите думи от “Под игото” сами? Поднасяте им всичко наготово.

– Това, което направих, е честно отношение, проява на загриженост към децата и начин да им се предостави една важна за тяхното национално самосъзнание книга на разбираем за тях език.

– Лесно ли ви беше? Колко време ви отне?

– Беше трудно.

Отне ни 10 години. Напълно безплатно, без спонсорство. Това е проект, който не осъществих сама. В годините сме правили консултации с най-различни специалисти, прочетохме много монографии, изследвания, статии, използвахме много речници. Единен речник няма. Но проблемът не е само в турцизмите, а на съвсем отделни езикови явления. Отговорили сме на всеки детски въпрос, дори и на най-странните. Едно дете например ни попита защо на коня му се е разпенила устата. За да отговорим на този въпрос, се обърнахме към ветеринарен лекар. Обяснението ще прочетете в книгата.

Друга сцена от романа (цитирам): “Стефчов и Нечо Аазата се спогледнаха усмихнато. Михалаки стоеше все важно наведен, а Хаджи Смион зяпаше, поразен от съкрушителната сила на Дамянчевата светкавица през зима.” Децата не разбират защо Стефчов и Нечо Аазата се смеят. Нито пък ние. Затова попитахме метеоролог. Той ни обясни, че светкавиците се образуват само в горещи и влажни бури, а такива условия през зимата няма. А Дамянчо Григорът е просто мил фантазьор.

Използвахме любезното съдействие и на един монах, с когото преведохме всички цитати от Библията, изречени от героите на старобългарски/старославянски език. Твърде много са, за да бъдат оставени без превод, а и никой не ги разбира, повярвайте ми! Но има правило, според което не се допуска свободен превод на библейски текстове. Използва се само каноничният превод на Библията в съответната държава, в нашия случай – на Българската православна църква. Не знаехме как да намерим в Библията тези фрази. Това стана в рамките на една година благодарение на монаха.

– Има ли отзиви за вашите две издания на “Под игото” – едното с пълен превод, другото с 4200 думи и изрази, поясняващи оригиналния текст?

– Има и доволни, има и противници на превода. Това е нормално. Сигурна съм, че повечето противници надават гръмогласни викове подобно на фенове по време на футболен мач. А когато си в скандираща тълпа, се чувстваш значим и повдигнат от енергията на всеобщия патос. Много е зареждащо! Но повечето от тях не са чели този превод.

Критикуват ме, че съм пояснила думата “ятаган” чрез думата “сабя” и че незнайно защо съм обяснявала на децата какво значи “комат”. Родителите говорят вкъщи на английски, за да му е по-лесно на детето после в живота. Ами кой да му каже на това дете какво е “комат” и “порязаница”? Синът ми, който завърши право, попита колегите си знаят ли какво означава “комат” – нито един не знаеше! Коматът е нещо, което се откъсва, отчупва с ръце от хляба или питата. Нова тенденция е децата у нас да си говорят на английски – повсеместно явление, което аз все още не съм осъзнала.

– Видях препоръки към превода на “Под игото” в мрежата – че непознатите думи могат да се сложат в речник след края на книгата или поясненията да са под линия. Тези съвети вършат ли работа?

– Може, но непознатите думи са прекалено много и е неудобно постоянно да ги търсиш в речника, пък и подобен речник би бил прекалено голям. Има езици като полския например, в които за толкова кратък период не е настъпвала такава драстична промяна. Например “Пан Тадеуш” е написан доста преди “Под игото”, но при поляците не е имало такова целенасочено и драстично чистене от чуждици. Попаднах на “Пан Тадеуш” в интернет, там има само доста обяснения под линия, които не са повече от обема на самия текст. Докато в случая с “Под игото” добросъвестното обяснение на дума по дума, каквато беше и целта ни, щеше да доминира текста на страницата, ако бяхме обяснявали под линия. Ние имаме две издания и едното е с оригиналния текст и 4200 думи, обяснени в скоби в самия текст. То е една подготовка за издаване на електронна книга, в която ще се вижда само оригиналният текст и когато се кликне върху непознатата дума, ще се появи нейното значение. Но за създаването на подобно издание ще имаме нужда от помощ.

– Кои са за вас най-запомнящите се думи, които децата не могат да разберат?

– С интерес открих настъпилата във времето, бих я нарекла “времева вътрешноезикова омонимия”.

Много думи са

променили

значението си и днес

означават нещо

съвсем различно

Дали всяко българско дете разбира какво означава изразът “слепи очи” в “Под игото”? В съвременния език “слепи очи” означава “незрящи очи”, а в тогавашния език означава “слепоочия”. В “Под игото” пише: “Една минута той мисли. Страшно напрегнатите жили на слепите му очи издаваха силна умствена работа. Той се пак наведе и прошушна нещо на Колча.” (Тук става дума за Колчо, чието име е във винителен падеж и в подобни случаи децата смятат, че става дума за женско име.)

Друг пример – още на първата страница от романа се говори за “гологлав мъж”. В езика на съвременните младежи тази дума означава “обръснат нула номер”. А тогава “гологлав” означава “човек с непокрита глава”. Когато обясниш, че и жената може да бъде гологлава, децата не разбират за какво става дума.

Трябва да се навлезе в атмосферата на онова време и да се разкаже, че мъжете и жените са ходели само с покрити глави. Мъжът е можел да сваля калпака си само когато влиза в църква, когато се храни и когато спи. А жената е оставала без забрадка само когато спи. Навсякъде другаде тя е пребрадена.

– Искате да кажете, че в езика ни са настъпили промени?

– Да, огромни промени, защото подобно на гърците, ние целенасочено и много активно сме прочистили езика си и сме въвели думи от славянски произход. Езикът ни се е развил и е придобил още по-ярко изразен славянски облик.

– Според културолога Ивайло Дичев турцизмите в езика ни му придават чар и колорит, интимност и задушевност. Съгласна ли сте?

– Съгласна съм, че без турските думи се губи част от колорита на езика. Те и днес са неизбежна част от нашия разговорен език. Аз също използвам турцизми в речта си. Но турцизмите, за които говори уважаваният културолог г-н Ивайло Дичев, са останали в езика, а повечето турцизми в “Под игото” вече не се познават от българите. Така или иначе, по онова време гърците ни дават положителен пример с прочистването на своя език и ние сме го последвали. Гърците се освобождават от османското присъствие по-рано от нас. Веднага след това те изчистват всички чуждици от езика си, съставят речник и граматика и днес има учебници по този език.

Нашият възрожденски и следосвобожденски език е създаден благодарение на творчеството и самоотвержения труд на отделни личности като Иван Вазов. Но за него няма написан учебник, за да го научим. А вече няма и от кого. Нямаме и единен речник. Първият превод на литературно произведение от български на български език е “История славянобългарская”, която всъщност е прецедентът в нашата литература, а не “Под игото на съвременен български език” и нашия скромен труд, свързан с неговото популяризиране. Ще припомня също, че в Европа много книги са преведени от старите форми на техните езици на нов език. Това там не е драма, а осъзната обществена необходимост, която се приема с благодарност.

– Някой похвали ли ви за свършеното?

– Имам подкрепа и похвали от хората, които са ми помагали в тези 10 години. Сред тях има родители и деца. Виждам, че и младите хора на България се борят в социалните мрежи за правото си да четат своето “Под иго” на разбираем за тях език. Това означава, че България е жива и ще оцелее във всякакви бури. Слава Богу!

– Преводите ви купуват ли се?

– Не много. Прекалено скъпи са. На пазара има много евтини издания. От нашите две издания повече се купува книжката, която струва 12 лв. (с 4200 обяснения в скоби). Цената е определяща. Ако я бях направила по 3 лв., щеше да “хвърчи”, казано без чувство за елегантност на израза. Но няма как. Ще трябва да помислим по въпроса за достъпността на това издание.

Благодарим на всички, които ни хулят и ни подкрепят! Обичаме ви всички! Българи, обичайте се и се дръжте мило един към друг. Така животът ни ще стане по-лек.