Проф. Кантарджиев: Феновете ще почнат и с гранатомети да ходят на мачове

И феновете, и футболистите в България не са достатъчно дисциплинирани, уверява проф. Тодор Кантарджиев за Канал 3.

Директорът на Центъра за заразни и паразитни болести се върна към младините си и какво за него е бил иконата Георги Аспарухов.

„Гунди за нас беше бог. Веднъж излезе по телевизията и каза, че обича запалянковци, но не и такива, които хвърлят бутилки – тогава това беше модерно. И левскарите спряхме да хвърляме бутилки. Обаче излиза Гунди и ти го казва. А сега… бомбички, те и с гранатомети ще започнат да ходят по мачове”.

„И в гимназията, и по време на следването Левски беше… абе, моля ти се (смее се). Плюс това по време на следването тренирахме джудо – с огромно старание. Затова се и пошегувах, че на днешното интервю можеше и с кимоно да дойда”.

„Спортът декомплексира човек. Той е дисциплина. Но за съжаление нашите спортисти са недисциплинирани напоследък. За жалост в сектор „Б” и „Г” повече са комплексите. То не трябва само крясъци”.

Проф. Кантарджиев обясни и защо толкова често се появява в медиите:

„На мое място може да е човек с медицинско образование, който да казва: „Събирайте се на мачове, целувайте се, прегръщайте се и като се заразите… да, ама на д-р Кантарджиев не му е приятно да гледа покачващи се случаи на заразени”.

„Няма разлика между болен и заразоносител. Отделяш ли вирус – 14 дни карантина. Сега се спекулира и с тестовете… Стигна се, че диагнозата в инфекциозните болести и това, което правим ние, започна да се оспорва. Веднъж докаже ли се, че отделяш вируса, ти си опасен за другите. Опасен си за хората с имунен дефицит и за възрастните хора”.

По темата с обвиненията към Григор Димитров след турнира на Джокович в Сърбия:

„Обвиненията към Григор Димитров от страна на сърбите са спортно-завистливи. Нашите опоненти (б.а на щаба) ни завиждат – защо ние да даваме брифинги, а те – не? „Дайте държавата да купи капчици!”, какви капчици? Испания ги върна, в Румъния имаше уволнения. Алчност, властолюбие… Аз да казвам! Става дума за отговорност”.

„И тези, които казват: „Не мога да я търпя тази маска!”. Аз и отговарям: „А тръбата за обдишване по-приятна ли ще ти е? А си в съзнание, просто не ти достига въздух”. Хората не могат да разберат каква трагедия е да не можеш да дишаш. Нека „най-големите” ни специалисти опитат да не дишат минута-две, да видят какво ще изпитат. Никого не плаша”.