Даниела Косева метна кървавото писмо към Борисов, нарече Манолова: К*чка!

„Уважаеми господин Борисов, уважаеми господин министър-председател!

Не ви харесвам нито физически, нито като характер – не сте моята чаша чай, както се казва.

Но харесвам политиките, които водите и проповядвате. Вече десет години осем души от моето семейство гласуваме за вас – за да сте министър-председател, да каните европейския елит в София, да доведете папата и да чуем от извора сакралните слова, да влезем в чакалнята на еврозоната и да купим американските самолети.

Всичко това бе чакано от нас повече от 50 години и сме ви благодарни, че ни го осигурихте. Но да бъдеш политик и държавник, какъвто ви оторизирахме да сте, не е достатъчно само представителство и външен израз на нашата воля. Необходимо е да сте последователен, твърд и да слушате мнението на избирателите си и на тези, които работят за тази държава.

Вие отново решихте да абдикирате. Ето това също е много важна част от държавническия ангажимент. Да умееш да разграничиш гласа на гръбнака на държавността – тези, които работят, отглеждат децата си, грижат се за родителите си и променят числата във финансовите отчети, в държавното салдо. Вие го гледате това салдо ката ден заедно с финансовия министър и мислите как да разпределите нашите събрани стотинки – тук за църква, там за училище, а ето и за детска градина. Може би има и за Делян – не знам и не ме интересува.

Интересува ме как си представяте констелацията на следващите избори – кое да ни мотивира отново да гласуваме за вас, след като кохортата от криминални заедно с ваша помощ ни заявиха нагло, че няма никакво значение нашият глас. Върнахме се отново в стари времена – изхвърлени от историята и времето ченгета с никнейми на майстори на некадърността ни чертаят безсмислени планове и отново сме в безвремието на обикновеното мутренско ежедневие.

Мутрите ни наричат мутри, криминалните ни наричат крадци – не без ваше участие и малодушие. Бих казала, че се държите типично за един мъж – физически здрав и силен, психически слаб и малодушен, нека не прозвучи сексистко, просто констатирам.

Ако срещу вас седяха наистина млади, умни и кадърни хора, просто изповядващи други възгледи – бих ви простила. Но когато виждате с очите и сетивата си надигащата се мръсна пяна от пияни от страх и желание за мъст отрепки, възпитавани по школи и институти у нас и в Москва изроди и техните наследници нагло да ритат и чупят буквално и преносно всичко създадено и платено от нас – не ви ли е трудно да го преглътнете?

Не ви ли е мъчно за страната и за нас?

Аз също съм майка и по никакъв начин не бих искала да се идентифицирам с майките на кучката Манолова. Те не са майки, те също са кучки. Във всяко общество има измет всякаква, нея ли ще слушаме, нея ли ще следваме.

Познавам Вера Иванова – съседка ми е. Всички в квартала я познават. Зарязала е болното си дете, затворено в една стая, и още едно друго здраво детенце, развява ги като мръсен парцал и се нарича майка – а е една обикновена неморална крадла и жена с лошо минало, настояще и бъдеще. Всичко друго, но не и майка.

Един милион и сто хиляди отидохме да гласуваме за вас – представете си ни – човек по човек един милион и сто хиляди. Това не е ли предателство.“

– Даниела Косева