Ако изборите са днес: ГЕРБ печели с 22,9% срещу 19,2 на сто за БСП

Ако изборите бяха днес, ГЕРБ ще ги спечели. това сочат данните от ново проучване на „Галъп“.

С 22,9% от онези, за които може да се очаква да гласуват, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2%.

Седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща.

ГЕРБ (заедно със СДС, с 22,9% от потенциалните гласуващи) преодоляват проблемите от лятото, а и властта вероятно получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус у нас. Властта има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот.

БСП (19,2%) би била втора сила, ако изборите бяха сега. БСП загуби подкрепа през лятото. Спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите. До (и в) изборния ден обаче може да има и друга тенденция – това зависи от кампанията. Зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, влиянието нa „Изправи се.бг“ и др.

12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато.

При ДПС резултатът от 10.9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот.

ДБ не увеличава подкрепата си. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури – „Да, България“.

При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната бариера – ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е „нож с две остриета“. Така, ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания.

Същото важи и за мрежата на Мая Манолова. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. В този смисъл, тепърва следва да се изчакат процесите на отцепване и прегрупиране в лявото, а резултатът от тези процеси, и дали те са помогнали на Манолова, трудно може да се улови със социологически методи.

От останалите сили изпъква „Воля“ (2.1%). Немалка електорална тежест имат и формации, които се разполагат близо до процента, като „Атака“, от която винаги могат да се очакват изненади; АБВ, които сега промотират популярния в определени среди доц. Мангъров; споменатите „Републиканци за България“ и др. Конкретна подредба на влиянието на тези формации засега е трудна. Наблизо са и отцепниците от БСП; вътрешнонишовите противници на ДПС; партията КОД на Петър Москов и др.

Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.

Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 7 и 15 януари 2021 г. сред 1010 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.