Разкриха още подробности за българина, който почина при взрива в Мадрид

Стефко, българинът, който загина при експлозията на 7-етажната сграда в Мадрид миналата сряда, разговарял по мобилния си телефон със своята приятелка, пишат в репортажа си за драмата Мануел Виехо и Берта Фереро във вестник „Ел Паис“.

Това бил последният им разговор. Един мъж се обадил на приятелката си улица Calle de Toledo номер 98 в Мадрид в 14:54 ч. миналата сряда. Разговорът продължил 33 секунди:

– Казаха ми, че всички документи са добре.

– Чудесно!

– Подадох ги и се прибирам. Къде си?

– Зареждам мобилния си телефон в Burger King на „Пласа де Опера“, където винаги.

– Къде ще хапнем?

– Вкъщи.

Следва оглушителен трясък от счупено стъкло.

„Здравей? Стефко? Стефко? Добре ли си?“

Стефко Иванов Коцев, българинът, който е пред 47-мия си рожден ден, убит от експлозия на газ в седеметажна сграда. Излизал от център за социални услуги, където кандидатствал за получаване на минимална помощ. Взривът го повалил докато той минаваше по улицата и разговаряше с приятелката си на мобилния си телефон.

По това време десетки жители в района започнали да се обаждат на 112. Бял облак дим се издигнал към небето на Мадрид. Никой не знаел какво се е случило. Хиляди мадридчани започнали да получават снимки и видеоклипове в своите групи WhatsApp. „Добре ли си?“, „Какво се случва в Пуерта де Толедо?“.

Сирените на десетки линейки, пожарни коли и полицейски коли започнали да звучат и преминават през центъра на столицата на Испания с пълна скорост. Седеметажна сграда до училище и старчески дом току-що е рухнала до основите. На улица „Толедо“ миришело на газ. Развалините са били навсякъде. Главните испански телевизии прекъснали предаванията си и се включвали на живо. Над района започнал да прелита хеликоптер на Националната полиция.

Междувременно, на по-малко от километър от там, приятелката на Стефко все още не знаела нищо за приятеля си. Българката Мариана Кирилова, на 46 години, му се обаждала отново в 14:56. В 14:58 ч. В 15.05. В 15.09. В 15.20ч. В 15:22 ч. В 15:32 ч. В 15.58 часа. В 16.10. В 16:37 ч. И в 17:14 ч. Единадесет призива на отчаяние. Всички те изчерпали времето за изчакване. Никой не отговарял. Кирилова решила да се прибере вкъщи, за да го изчака. Сигурно няма нищо страшно, мислила си тя.

При връщането вкъщи на 3 мин. пеша от централния площад „Пласа де Антон Мартин“, мизерията се върнала на дивана. Нямало осветление, нямало отопление, нямало телевизор, нямало и интернет, разбира се. Наемът на апартамента не бил плащан от една година.

Часовете минавали. Кирилова вперила поглед в счупения екран на мобилния си телефон в ръката си и чакала сигнал. В 1,47 ч. в четвъртък цяла Испания научила, че при експлозията са загинали четирима души, 10 са ранените.

Сред жертвите са свещеник, енориаш, дошъл да надзирава котлите, зидар, който се разхождал там, и Стефко. Тя обаче все още не биларазбрала. Не получила обаждания. Не е била и в WhatsApp. Целият Мадрид бил вцепенен и в стая без светлина на по-малко от километър от експлозията имало българка, която чакала новината, която всички знаели.

„Цяла нощ плаках, защото не знаех какво се е случило. Не знаех къде е Стефко!”, разказва тя през сълзи със снимка на приятеля си на мобилния си телефон в кафене близо до къщата си.

На следващата сутрин Кирилова излязла. В съзнанието ѝ бил е мистериозният и прекъснат внезапно разговор.

Тя отишла до супера за да поиска милостиня, както винаги. Така в най-добрия случай събира по шест или седем евро на ден, за да сготви нещо у дома на газовата печка. Казва, че са били така повече от година. „Не мога да си намеря работа“, оплаква се жената. Пандемията е още по-сурова спрямо невидимите, хората, които не се виждат.

Изведнъж двама цивилни полицаи я спират насред улицата, точно когато се запътва към супермаркета:

– Познавате ли Стефко?

– Да, какво се е случило?! Какво се случи?!

– Елате тук за момент. Ние сме полиция.

Агентите я придружали до вкъщи, където тя отказвала да поиска психологическа помощ. „Не искам нищо. Не искам нищо“, настоява тя и днес.

През изминалите дни тя продължава да моли за милостиня при „Меркадона“. Междувременно тялото на Стефко остава в Института по правна медицина „Валдебебас“ в северната част на Мадрид.

Кирилова заяви пред полицията, че иска да види приятеля си. Полицията не й го препоръчва поради последиците от страшната експлозия. И започна нова юридическа и съдебна бъркотия.

Кирилова не може да удостовери пред разследващите, че е близък роднина. Никой не учи на бюрокрацията на смъртта. Те бяха гаджета, но не бяха женени. Има документи, които тежат повече от техните 3 години заедно.

Полицията започва издирване на роднини на Стефко в България. Процедурата, която трябва да се следва в тези случаи, винаги е една и съща, според говорител на Института по правна медицина в Мадрид. Когато се случи нещо подобно, научната полиция или Интерпол отговарят за намирането на роднините на починалия след съдебно разпореждане – или за да съобщат за смъртта, или да проверят дали могат да поемат отговорността за погребението.

Ами ако нямат финансови средства за достойно погребение? Градският съвет ще поеме разходите в този случай. Това последно сбогом се нарича благотворително погребение. Но преди да се стигне до него, полицията има две седмици да намери роднините. 14 дни размяна на документи между държави и администрации. Търсенето на семейството на Стефко беше трудно. „Не можахме да намерим майката“, казва Петя Паулова, говорител на българското посолство в Испания.

Благодарение на приятелите на Стефко в Мадрид накрая те успяха. Те, които се дистанцират от приятелката, която не познаваха много добре, се свързаха с майката, 64-годишна жена, която беше овдовяла за втори път преди 40 дни. След като съобщиха за трагедията, те започнаха да събират пари, за да може тя да стигне до Мадрид. След това отидоха в посолството. И успяха да ускорят нещата.

Стефко няма живи братя, чичовци или баби и дядовци. Единствената фамилна линия, която му беше останала, беше майка му, която бе открита чак на петия ден. „Тя не може да поеме отговорността за погребението, защото няма финансови средства“, казва приятел на Стефко от столицата, който предпочита да не казва името си.

Той бе един от 20 000 българи, живеещи в Мадрид. Як мъж, не много висок, пристигнал в Испания преди 20 години от Сливен – осмият по население град в страната – разположен на три часа път с кола от столицата София. Оттам той замина, както много други, за да намери по-добър живот, преди да навърши 30 години. Младостта понякога има само това.

В квартал Лас Летрас и около централния площад „Антон Мартин“ той беше добре известен. „Боядисваше къщи, когато му се обаждаха“, спомня си приятелката му. Малки поръчки, които му позволяват да оцелява във всекидневието, откакто пристигна в Мадрид, пише DarikNews.

„За нас той беше много добър приятел, услужлив, с чувство за хумор, весел“, написаха приятелите му в българския дигитален вестник Bulletin.bg. „Той имаше голямо сърце!“ Той беше фен на Манчестър Юнайтед и беше страхотен танцьор на танца Тропанка от североизточна България.

Преди малко повече от три години и половина животът му се пресича с българка насред централна улица в Мадрид. Беше само миг, колкото да се кръстосат два погледа.

„Само се видяхме – и той вече беше за мен, а аз за него“, обобщава тя. По това време тя живее в Барселона и се препитава с миене на чинии в ресторант до плажа La Barceloneta. Връзката им е от разстояние в продължение на година.

Преди самата тя да реши да вземе куфарите и да отиде в квартал Лас Летрас, за да живеят заедно. „Беше много добър, много, много добър“, спомня си тя на своя развален испански.

В деня на взрива Стефко се е срещнал със служителка от социалните, за да поиска заявлението за минимален доход. Двойката беше на ръба. Тялото му ще бъде кремирано през следващите няколко дни. Майката пристигн в Мадрид този петък след 72 часа в автобус. Билетът и погребението му са платени от приятелите на сина й. Те събраха 1800 евро.