„България е идиотско място, проклето място, населено с проклети хора!“

„България е идиотско място, проклето място, населено с проклети хора! Иначе е красива държава.“ Тези финални думи от интервю на известния скулптор Георги Чапкънов в предаването „120 минути“ по бТВ потресоха много хора у нас. Изброявайки неблагополучия в личния си живот и този на членове на своето семейство, както и умора от завистта на колегите си, Чапа даде воля на разочарованието от родината си.

“А пък за статуята на света София какво чудо беше!

Колегията не ме обича, езическа била, грозна била, направо не ми се говори“ – допълни 78-годишният Георги Чапкънов, който получава пожизнена пенсия от 312 лева. Наскоро тя бе увеличена, но творецът все още не е получил новата сума.

Парадоксалното е, че тези думи идват от човек, който има реални заслуги към българското изкуство. Творец, който е получил голямо признание у нас, автор на съвременния държавен герб на страната и създател на един от символите на столицата ни – статуята на София.

Вероятно причина за черногледството са и семейни проблеми. „Най-големият ми син изчезна, след като майка му почина. Не съм го виждал и по-добре. Средният е режисьор, страхотен и го канят на много места. Най-малкият син и съпругата му нямат работа, затова гледам да им помагам“ – беше искрен големият скулптор в ефир.

В социалните мрежи изявлението беше подложено на многобройни критики. В същото време, с ръка на сърцето, едва ли има човек у нас, който поне веднъж да не е казвал: „Скапана държава“, когато се сблъска с някакъв наболял проблем или с недобро отношение от страна на сънародниците си.

Културолози и познавачи на изкуството обаче са по-снизходителни в оценките си.

„Аз Георги Чапкънов буквално го обичам – споделя проф. Михаил Неделчев пред „168 часа“. – Той, разбира се, е радикален, но независимо какво е казал, излъчва доброта. Той е много добър,

изключително талантлив човек

Разбира се, има и много поводи за огорчение – унищожаваха му скулптури, какво ли не направиха с негови паметници, които той беше създал, дарил и прочие… Дори на площад „Славейков“ откраднаха бастуна на Пенчо по едно време. Тоест казал е тези неща в някакъв може би тежък за него момент.“

Според проф. Неделчев и нашите най-добри писатели многократно са правили подобни гневни изявления.

„Ето един пример от литературата – през 1900 г., когато е краят на века, Иван Вазов и Стоян Михайловски пишат на една и съща тема – краевековно стихотворение – разказва културологът. – Вазов е писал за ХХ век приветствено, с голямо очакване, че ще се случат прекрасни неща, докато стихотворението на Михайловски е направо мизантропично – в него казва, че всичко е на провала, всичко е ужасно. Но това не променя факта, че Стоян Михайловски като лично поведение е един много етичен човек. В по-късен момент той започва да пише религиозни „апофтегми“, както той ги нарича, и се превръща в един наистина религиозен мислител, с цялата толерантност на такъв. Тоест съвсем естествено е понякога хора на изкуството да изпаднат в мрачно съсредоточаване, но това не е хейтърската мизантропия.

Хейтърът наистина е мразещ човек. Най-често той мрази собствената си нестаналост, собствената си неудовлетвореност. Докато един човек като Чапкънов, самият факт, че той създава тези свои прекрасни скулптури, включително и на българи, ако той има такова отношение – за какво ще го прави за българите?

„168 часа“