Лъсна причината Иво Сиромахов и Иван Кулеков да не са в „Има такъв народ“

Докато Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Филип Станев, Александър Вълчев и Драгомир Петров вече съвместяват ролята си на сценаристи в телевизията на Слави Трифонов с депутатската работа, в парламентарната група на „Има такъв народ“ се забелязват две огромни липси. Основният идеен двигател на проектите на Дългия в последното десетилетие – Иво Сиромахов, се пази като опарен от всякакви асоциации с политическия проект на шефа си.

49-годишният писател упорито твърди, че няма никакъв интерес към каквато и да било обществена дейност. „Не съм член на партията. Не планирам никакво участие в политическия живот“, е единственият коментар, който Сиромахов си е позволил за близо година по темата

Според колегите му обаче, Иво съвсем не е лишен от политически амбиции. Той обаче не иска да си „гърми патроните“ с бутиковото движение на Слави, което може да се окаже еднодневка като хитовите в миналото партии на Николай Бареков или Яне Янев.

Сиромахов всячески се стремял да се еманципира от Трифонов, за да може след време „на чисто“ да афишира политическите си аспирации. „Иво е много умен, той не иска да го сочат с пръст като някой Христо Бисеров, че е сменил дузина партии за също толкова години. Иска да запази позицията си на антисистемен, морален стожер, докато му дойде времето“, твърдят от екипа на Дългия.

Слави отлично разбирал плановете най-близкия си съмишленик и нямал намерение да му поставя ултиматуми.

Съвсем различна пък била ситуацията с ветерана сред редколегията – драматурга Иван Кулеков. На стари години белетристът от Севлиево се екстремизирал много в политическо отношение и в момента бил станал по-отдаден привърженик на модела „Виктор Орбан“ от самия Георги Марков – Дантелата.

Кулеков залитал по остри националистически идеи и проявявал войнстващ евроскептицизъм, който притеснявал Слави заради реториката в стил Ангел Джамбазки. По тази причина Иван е пазен в резерва, за да не дава новосъздадената партия разнопосочни сигнали на бездруго нехомогенните си избиратели.

А и писателят вече е бил в голямата политика – през 1996 г. той участва на президентските избори в тандем с колегата си Христо Бойчев и взе 60 000 гласа!