България настръхна: „Да, това вече мирише на преврат:

След като правната комисия в НС забрани гласуването с хартиени бюлетини и прие, че цялата Централна избирателна комисия ще се назначава от 1 лице – президента-генерал, спокойно може да кажем – да, това вече наистина отваря вратата за преврат!

Съчетанието на тези 2 промени не мирише добронамерено. Първата – кому пречат партийните квоти в ЦИК? Вероятно на този, който не желае там да има спорове. Според него в ЦИК трябва да цари единоначалие и единомислие.

Второ – машинното гласуване. Резултатите му се изчисляват от невидим софтуер, който ще се контролира от новата служба в служебното правителство и от новата монолитна ЦИК. Както видяхме от случката с Велико Търново, софтуерът може лесно да бъде „сбъркан“. Но дали грешката ще се види? И ако се види, дали новата ЦИК ще реагира?

В случая с Търново грешката се вижда от квитанциите, които машината издава. Но нищо не пречи и да не се вижда. Квитанцията може да е вярна, но софтуерът да запише нещо съвсем друго. Това можело да се разкрие при повторно преброяване?

Но кой решава да има такова? Пак единоначалната ЦИК.

Ще кажете – ама това са съмнения и хипотези.

Не, това е една широко отворена врата към преврата. И нахъсаните депутати я отвориха без да слушат каквито и да било логически аргументи, без да се вгледат в европейския опит. Без изобщо да мислят, което поражда съмнения, че превратът вече се е състоял.

Един политик, няма да му казвам името, се изказа колко добре работели машините във Филипините. Не го интересува, че те са забранени в Европа. Не, за този народен будител страната на Фердинанд и Имелда Маркос е нашият светъл пример. Браво!

Защо някои депутати така ламтят и лъжат? Защото всеки човек, който се е захванал с политика, има хипертрофиран стремеж към властта, парите и (понякога) жените. И затова трябва да е на къса каишка от избирателя. Ако пък се отметне от каузата, заради която е попаднал в парламента, значи дълбоко презира своя избирател, смята го за овца, която трябва да се пасе, стриже и по избори да става на курбан.

Затова ролята на журналиста в такъв момент е да се съмнява, да подозира и да разобличава заговорите срещу демокрацията. Може и да няма никаква конспирация – важното е, че вратата към преврата е отворена и трябва да се захлопне.

Нямам понятие за подробностите в „инженерния проект“ на Слави, но ето два несъвместими хода. Първо – омерзен от зловредните депутати на другите партии, той решава да върне мандата и да предизвика нови избори. В същия момент неговите депутати в правната комисия, в пълна хармония с омерзителните и зловредни депутати от другите партии, ентусиазирано прокарват превратаджийските промени. Защо на тема коалиция се ненавиждат, а като променят правилата са ръка за ръка? Дали нещо не са се наговорили?

И дали нещо не ми се привижда? На нас, журналистите, това ни е работата – винаги трябва нещо да ни се привижда. Ние сме канарчетата в мината. Ако всички миньори са натръшкани от газа гризу, а канарчето продължава да си пее, значи това е механично канарче. От тези, които се навиват отзад с ключета.

Ако България мине през тази врата, едни по-прекрасни от мен колеги ще бъдат безкрайно изненадани. Малко мозъчно усилие – и ще им светне, че от другата страна може да има съвсем друг геополитически пейзаж.

Мислете! За какво са тия грантове! Нали ще бутате едни паметници?

Сега те поставят „изчегъртването“ на ГЕРБ над правилата на самата демокрация, над своите социални каузи, каквито и да са те, над външнополитическата си ориентация. Да го изчегъртаме, пък после ще видим. Мили врабчета. Да, после ще видите!

А сигурни ли сте, че самият ГЕРБ не участва в схемата по собственото си изчегъртване? Нали ходят на кино със Слави? А Христо беше негов министър, Доган негов партньор и така нататък и така нататък? Бойко Борисов вече доказа, че е велик комбинатор. Сега само неговите депутати гласуваха против тези антидемократични промени – утре само той ще е на бял кон.

Време е да видим очевидното – политическата криза кара елита да потърси друг формат. Вариантите са два – или повече демокрация, или по-малко. В 99 на сто от случаите елитът и олигархията избират второто.

Винаги и навсякъде партийно-листовата система за гласуване изражда партиите, докарва системата до упадък, хаос и невъзможност да се състави стабилно управление. Което пък издига на власт някой генерал. Или ефрейтор.

Разгледайте например Деветнадесетомайския преврат от 1934 година. Благодарение на партийно-листовата система парламентът е в хаос, партиите те са изпокарани и пощурели, премиерът Мушанов си хвърля оставката, кризата се задълбочава и генералитетът взема властта. След което забранява партиите, все едно че са вреден вирус.

Същото се случва 1 година по-рано в Германия. Същото – и в Италия 10 години по-рано. И в Чили през 1973 г. – пак същото. Същите кризи наблюдаваме в партийно-листовите европейски държави и днес, с тази разлика, че всичко минава културно и вместо генерали викат на власт неизбрани от никого банкери.

Мисля си – ами ако генерал Радев назначи за служебен премиер пак колега генерал?

По-европейски е да покани някой банкер. Един вече се крие в Сърбия, няма какво да губи и гори от желание да „чегърта“.

Вместо да вирнат крака като канарчетата в мината, мъдрите политолози на България обявиха война на единственото възможно лечение – мажоритарния вот. Примерите са десетки, един от друг по-смехотворни.

Тук ще се спра на мислите на един доцент в полуелектронен всекидневник, която е любим на грантоедната общност. Още заглавието „Измамата с мажоритарната система“ блести със своя гьобелсов гьонсуратлък. Какви измама, какви пет лева, когато това е избирателната система в най-развитите демокрации – САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Австралия, Индия и така нататък? Нали от там ви идват грантовете!

Всичките аргументи на доцента воюват с очевидното. Ето например първото изречение:

„Основният белег на мажоритарния тип системи не е „гласуването за личности“, каквато фалшива представа е трайно залегнала в съзнанието на мнозина българи, нито едномандатният район, а „принципът на мнозинството“…

Този фокус е за хора с половин мозък. Да, мажоритарният вот има различни аспекти – и гласуване за личности, и едномандатни райони и мнозинство. Но те са едно и също, едното не става без другото. Да ги разделиш и да ги противопоставиш с логическа конструкция от типа „Не вота за личности е важен, а мнозинството“ е все едно да кажеш, че ябълката не е сочна, защото е червена. А доцентът няма глава, защото има задник.

Това абсурдно противопоставяне на частите от цялото е характерен за догматична софистика в ранното средновековие, когато е трябвало да се докаже, че дяволът е по-скоро рогат, отколкото опашат. Но този доцент обучава студентите в 21. век. И после се чудим защо медиите са наводнени от политолози с евтини процесори, които наричат черното бяло, деня – нощ, луната – слънце, а зовът към диктатура – песен на Битълсите.

Нещо не чувам мълчанието на канарчетата…

Валери Найденов, „24 часа“