„Оцелели от К-19, но обречени на смърт“

Коронавирус 1

Той е оцелял от Covid-19, но дробовете му са опустошени. След месеци на дълбока седация, той е в делириум, мускулите му атрофират. И този 61-годишен пациент все още не може да диша сам.

За първи път е интубиран непосредствено след зимните празници. Сега, когато се събуди напълно, ще види, че все още е прикрепен към вентилатора чрез трахеостомна тръба на врата му.

Бавно той ще дойде в съзнание, за да научи, че катетри с размерите на градински маркучи свързват тялото му с друго устройство, голяма машина за екстракорпорална мембранна оксигенация, която е поела работата на отказалите му бели дробове.. Така неоптимистично започва статия един лекар в американския вестник The New York Times, която показва една малко коментирана страна на коронавируса, цитирана от „Фокус“.

Внимателно лекарите и семейството му ще му кажат, че белите му дробове никога няма да се възстановят и че тази машина е мост, който ще му помогне да остане жив, докато му се направи трансплантация. Ако се окаже, че той не е подходящ за трансплантация – ако не може да натрупа достатъчно сила или ако развие нова катастрофална инфекция или органна недостатъчност – машината в крайна сметка ще бъде изключена. И той ще умре.

Той не е единствен. Тук, в моята болница, ние се грижим за нова популация от пациенти, които са изчистили вируса, но са останали с тежка белодробна недостатъчност, приковани към поддържащи живота машини.

Някои ще продължат да се подобряват с времето. Но за тези, които не успеят, шепа болници в САЩ започнаха да обмислят една от най-агресивните интервенции в медицината: трансплантация на бял дроб. Тези трансплантации вече повдигат трънливи етични въпроси относно равен достъп до оскъден ресурс и как да бъде определен подходящия кандидат за трансплантация – за които нямаме лесни отговори.

Дори разглеждането на пациенти като описания по-горе случай като реципиенти на нови бели дробове представлява промяна в парадигмата. Трансплантацията на бели дробове е сложна процедура, при която много изтощен пациент има малка надежда да оцелее. И като се има предвид, че програмите за трансплантация на бели дробове се оценяват въз основа на едногодишната смъртност, те имат стимул да рискуват и с по-болни пациенти.

В резултат на това центровете за трансплантация предпочитат получатели, които са достатъчно болни, за не могат без нови бели дробове, но достатъчно функционални, за да имат шанс за оцеляване. Често това са хора с прогресиращи заболявания като муковисцидоза или интерстициална белодробна болест или емфизем, които имат време да преценят тежестите и ползите от трансплантацията. Те могат да вземат предвид изискванията на живота след трансплантацията и да мобилизират приятели и семейство за тази нелека процедура.

Животът след белодробна трансплантация – особено през тази първа година, и особено за пациенти, които са по-болни, може да включва каскада от усложнения и инфекции и бъбречна недостатъчност. И дори за тези, които издържат тази първа година, средната преживяемост е шест години, най-кратката от всички трансплантации на основни органи.

На въпрос дали искат да получат трансплантация, след като разгледат всички последици, мнозина ще отговорят да. Но други казват „не“.


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ