Мими Иванова разтърси с признание за Ваня Костова, каза го директно

Загубата на голямата ни певица Ваня Костова разтърси не само музикалната гилдия, но и цяла България. Шок в първия момент изпитва и Мими Иванова, която е част и от приятелския кръг на ангелогласната певица.

„Новината ме разтрепери, просто не можех да повярвам, когато ми казаха“, е първото, което Мими споделя. А останалото много прилича на посланията, които и самата Ваня Костова отправяше чрез музиката си.

Освен цветни спомени за непрежалимата си колежка Ваня Костова обаче, Мими Иванова сподели и нещо много съкровено, но и много ударно за себе си, което малцина от колегите й са склонни да кажат публично.

– Мими, внезапната загуба на голямата ни певица Ваня Костова разтърси не само теб, но и цяла България. Помниш ли, когато последно сте се чували, тя да е споделяла нещо за здравето и състоянието си?

– Когато научиш нещо подобно, няма как да не изпаднеш първоначално в шок. Такъв имах и аз, да. Хората все си мислим, че това не може да се случи, дори, че едва ли не сме вечни, но в такива моменти си даваме сметка за много неща. С Ваня се чухме неотдавна, но по работа, говорихме си за едни песни. После си писахме и за празниците. Но когато я чух, тя не е споделяла да има здравословен проблем, даже напротив, питаше ние как сме с Развигор, дали сме добре. Казахме си даже, че ще се видим, но… Човек никога не знае какво ще се случи.

Наскоро ми попадна нещо много хубаво, което намирам за неслучайно точно в този момент. Че „смъртта ни учи на това, че спешно трябва да се обичаме“. Сякаш се случи в точния момент да видя тази мисъл. Не че не си казваме клиширано един на друг подобни думи, особено в такива моменти, но човек трябва да може да осъзнава, да отсява, да осмисля всичко важно.

– Имаш много и все ярки спомени с Ваня Костова, които вероятно сега изскачат един след друг в съзнанието ти?

– Така е, много са, но знаеш ли, искам да кажа нещо специално за нея. Ваня беше певицата, която при всички случаи най-много пееше. Поне от тези, които аз познавам. Тя е от тези хора, които по всяко време можеха да пеят, а гласът й просто се лееше. Аз, например, вече не пея по този начин. Трябва да е по работа, да е ангажимент, докато Ваня във всяка ситуация можеше и имаше желание да пее.

Тя организираше едни сбирки, на които се събирахме с приятели, основно нейни. Общи приятели имат заведение, в което ходехме, имаше дори сценарий, в който всеки имаше своята роля, и начин да забавлява не само останалите, но и себе си. Един носеше погача, печеше се агне, хапвахме, пийвахме, пеехме, беше много зареждащо. Накрая си тръгвахме с усмивка на уста, заредени с положителна енергия и с обещанието пак да го направим.

На изпращането сега на Ваня, се видяхме с някои от тези приятелите и си казахме: „Кой ще ни събира сега? Кой ще пее?“ Ваня беше инициатор на всичко и не знам дали някой от нас вече ще може да намери този хъс, за да събере останалите, а и вече няма как да бъде същото.

Тези дни се сетих и за един много интересен спомен. Става дума за едно мероприятие през едно далечно лято, което се провеждаше на една поляна пред един хотел. Имаше шатри, светеха фенери, много хора. И тъкмо, когато програмата започна, токът спря. Можеш да си представиш всеобщото изумление… Ваня обаче, се беше сетила да вземе свещи. Мина над час и решихме да си тръгнем. Качвайки си в колите чухме, че някой пее. Пееше Ваня. Тя беше забавлявала хората сама в тъмното.

– Чуден спомен наистина! Въпреки приятелствата обаче, Ваня Костова е носела в душата си една горчилка основно заради раздялата и развоя на отношенията с „Тоника“ през годините, въпреки че те утихнаха. Публично бяха разменени доста остри думи, което няма как да не внесе тъга…

– Горчилка, да, така е, но аз не съм дотолкова запозната с развоя на техните отношения. Не съм я питала за това, защото то е между тях, но със сигурност я е натъжавало през годините. Но в нашия бранш се случват подобни ситуации, за съжаление. После Ваня пееше с нас, с Роси Кирилова, продължи и самостоятелната си музикална кариера. Продължи напред.

– Продължи напред и направи и много хубави дуети със сина си Боян, който е и най-голямата й гордост, както и внучката й Ванеса.

– О, да, Боян е прекрасно момче. Много красиво. Много прилича на майка си, с която имаха наистина много силна връзка. И искам по някакъв начин заради Ваня той да е щастлив, да продължи напред в живота. Тя му беше страхотна упора, грижеше се много и за внучката си. Вярвам, че той ще продължи по най-добрия начин в живота и ще бъде щастлив.

– Мими, наскоро беше гост в „Забраненото шоу на Рачков“, в което се върна години, години назад, по соц време, в конкурса „Мелодия на годината“, което осъвременено и с намигване звучеше като „Мелодия на карантината“. Предизвикаха ли носталгия в теб всички препратки от някогашните преживявания?

– Носталгията е неизбежна, защото това е времето, в което съм била млада, популярна, обичана. Не, че сега не е така, но няма как да бъде, както е било тогава. В шоуто сега бяха и Марги Хранова, която е с 9 години по-малка от мен, и Роси Кирилова, която пък е с около 15 години по-млада. Мисълта ми е, че моето време е отминало, тези моменти сега са инцидентни.

Аз съм човек, който е изживял своите големи моменти на сцената, изпитала съм пълното удовлетворение от това, което правя, от това, че съм имала шанса да ми се случи, защото човек може да пее и днес, и да не изпита никога подобни моменти. И сега, ако искаш пак да постигнеш същото, е няма как. Всяко нещо с времето си.

– С Развигор имате музикална школа, в която учите малки дечица и всъщност на практика продължавате да бъдете на сцената чрез тях и да правите възможна приемствеността, която е нещо много ценно.

– Права си за това, да, ние на практика пак сме на сцена и продължаваме, макар и по друг начин. Абсолютно. Нещо като голямата и страстна любов, която с течение на времето се превръща в разбирателство, хармония и обич. Нещата се трансформират и ако си достатъчно осъзнат, и не преживяваш драматично и трагично промяната, можеш да си намериш отново мястото там, където си се чувствал най-добре и преди. И да си щастлив и от това. От време на време можеш да се качиш пак на сцена, отново да усетиш атмосферата, но тя вече няма как да бъде онази отпреди години. Това е съвсем нормално и закономерно. Време е младите да заемат своето място и в това няма нищо лошо.

– Човек обаче, трябва да бъде, преди всичко, и достатъчно широкоскроен, за да премине през тези промени, за които говориш, да може да ги осъзнае спокойно и без проблем. Май малцина го могат…

– Истина е, но човек трябва да намира как да бъде в хармония със себе си. Не е необходимо да отричаш днешното заради това, което е било. Всяко време си има достойнствата така, както и всяка възраст своята красота, стига да намериш точно тази красота, без да искаш повече от това, което е нормално за момента. Поне за мен е така. Аз отдавна съм си казала, че ще имам този самоконтрол и ще бъда там, където ме искат и където се чувствам добре. Когато правя нещо, трябва да е с удоволствие, да ми е приятно и да знам, че е такова и за другите, и не е на всяка цена.

Интервю: Анелия Попова