Георги Първанов: Коалицията да е на националното съгласие – обречена е, ако не бъде приобщена и БСП

Още акценти от интервюто с президента (2002-2012):

Ще е тежка грешка, ако се отиде към формиране на кабинет в третия мандат – БСП може да е стълб на стабилността, но не главен фактор

Свръхочакване е само президентът Радев да поеме водещата роля за консултациите. В реда на нещата е, ако победителят в тези избори –партията и лично Слави Трифонов, води еднопосочни преговори, за да може да обере луфтовете и да свали напрежението между отделните политически формации

Не бих посъветвал никого да се хваща на идеята за правителство на малцинството, защото това го прави двойно по-зависим

Съдебна реформа трябва да има – но стремежът да се махне Гешев, за да се сложи един бивш генерал или нещо подобно, не вдъхновява

Оценявам позитивно служебния премиер. И други министри стоят добре. Но при здравния и вътрешния се създаваше впечатление за мачкане на опонента

– Г-н Първанов, бяхте свидетел наживо на старта на 46-ото НС. Какви са впечатленията ви – ще има ли то по-дълъг мандат от предишното и ще успее ли да излъчи правителство?

– Гаранция никой не може да даде, но направи впечатление един по-спокоен и умерен тон от основните политически формации. Прехвърчаха искри, което не е изненада, но като цяло съм умерен оптимист за това, което предстои.

– Преди години вие бяхте в ролята, в която е президентът Радев сега – предстоят консултации с политическите сили за връчване на мандат. Какви съвети бихте му дали – как се водят преговори за успешен мандат?

– Не трябва да се очаква непременно и само президентът Радев да поеме тази роля, това е свръхочакване. Не би било нередно, дори е в реда на нещата, ако победителят в тези избори – партията и лично Слави Трифонов, води еднопосочни преговори в тази посока, за да може да обере луфтовете и да свали напрежението между отделните политически формации. И да направи възможна една нова конфигурация и най-вече работещи правителство и парламент.

– Оптимист ли сте, че това ще се случи, като гледате поведението на Трифонов и ИТН след изборите, определяно от мнозина като арогантно? Той предложи правителство без никакъв диалог, след това оттегли премиера, вече дават знак, че ще разговарят с другите партии. Ще запазят ли този надменен тон, или ще го смекчат?

– Не мога да гадая. Но най-важното към този момент е да се изясни каква е формулата, която иска да постигне партията победител. Ако разговорите се затворят в кръга на т.нар. протестърски формации, няма да е много перспективно. Не само защото чисто математически не им достигат гласовете.

– От ДПС заговориха за правителство на малцинството.

– Тези, които го подават като парола и възможна посока, подлагат динена кора на партията победител. Не бих посъветвал никого да се хваща на идеята за правителство на малцинството, защото това го прави двойно по-зависим. Аз съм за това да се проведат разговори и консултации – колкото са необходими, за да може да се постигне широка коалиция.

– Като говорим за конфигурации – знаково беше първото гласуване в парламента – ДПС подкрепи Ива Митева за председател на НС. Какъв знак е това?

– Оттук нататък трябва да се наблюдава и анализира внимателно всяко гласуване, защото то ще дава информация за бъдещото взаимодействие. Но от един вот не може да се правят окончателни изводи.

– Каква е най-удачната формула за управленско мнозинство според вас?

– Коалиция на националното съгласие. Тя може да се състои от два етажа или два кръга. В единия да влязат трите формации, които се именуват протестърски. Но във външния кръг – не просто подкрепящи, а с друг тип споразумение, да бъдат приобщавани и други като БСП.

Като пример ще дам нещо, което не завърши добре, но беше замислено не зле – нашето отношение с ГЕРБ, когато АБВ се приобщи към тогавашните управляващи. Ние не бяхме част от коалицията, имахме отделно споразумение за партньорство.

Нещо подобно би могло да се мисли и сега, за да може максимално да се осигури трайна подкрепа за правителството. Защото, ако за всеки повод – дали ще е бюджетът, дали ще е “македонският въпрос”, или друга вътрешна законодателна инициатива, ще се водят преговори. Ако това не е решено в предварителни споразумения, нещата не са много сигурни. Дори бих казал, че са обречени.

– От ИТН обаче заявиха, че не желаят да влизат в коалиция с партиите на статуквото, за каквато те посочват и БСП.

– Да попитам реторично – какво значи статукво? Ако направите анкета в парламента, никой няма да ви отговори какво означава понятието “статукво”. Това е една изкуствена, тебеширена линия, която е прокарана между парламентарните формации. Ако искаме България да излезе от политическата криза и да решава солидни въпроси като реформа на политическия модел, която не се свежда до мажоритарната система, като реформа на икономическия модел, да се направи нещо дълбоко и стратегически, ние трябва да заложим на национално съгласие.

Казвам национално съгласие – първо, защото на ГЕРБ трябва да се предостави възможността да бъдат конструктивна опозиция. Така, както беше БСП през 1997 г., след като бяхме изхвърлени с гръм и трясък от управлението, но запазихме достойно поведение. Бяхме наречени съглашатели, но от това спечелиха и България, и левицата.

– Говорите за национално съгласие, но такъв тип кабинет обикновено се гради около приоритети и политики. До момента не сме чули от ИТН нищо по-конкретно извън това, което представиха миналата седмица, за което се оказа, че са политики на Николай Василев и си отиват с него.

– Да, там имаше неща, които можеха да се обмислят, но имаше и доста спорни въпроси. Това е големият проблем – каква ще е идейната база. Очевидно тя трябва да бъде резултат от преговорите между нехомогенни и дори не близки в идеологическо отношение политически формации. Но базата може да се намери. Не е само нашият пример, когато се събраха в тройната коалиция различни в идейно отношение партии. Погледнете – половината Европа се управлява от партии, които са от двете страни и на различни места в координатната система.

– Удачен ли беше изборът на Николай Василев за кандидат за премиер?

– Познавам отдавна Николай Василев – от времето, когато беше координатор на младежкия Сити клуб в Лондон. Той е енергичен, знаещ, би могъл да бъде нелош управленец. Не мога да кажа дали би могъл да бъде премиер.

– Несправедливо ли беше анатемосан?

– Той беше атакуван така, както би бил атакуван всеки друг на това място. Не си спомням някой да е бил приет без никакви критики и атаки. Така че, който влиза или се връща в политиката, трябва да е готов на подобни атаки. Както казват хората: Който се страхува от мечки, не ходи в гората.

– Кои трябва да са приоритетите на новото правителство? Посочихте Македония, икономическите политики…

– Соча възможни труднопреодолими проблеми за бъдещото управление, приоритетите ще ги посочат те. Но няма нищо по-естествено от това да се започне със здравеопазването. Особено след това, което се случи в последните седмици, с този погром върху някои от елементите на здравната система, спешно трябва да се оздрави системата и да застанат начело лидери, които могат да посрещнат новата вълна.

– Не одобрявате действията на министър Стойчо Кацаров – отстраняването на проф. Балтов от “Пирогов” и на шефовете на други големи болници?

– Категорично не приемам отстраняването на проф. Балтов и макар като пенсиониране на проф. Кантарджиев. Това са достойни хора, които изнесоха битката с коронавируса в една много тежка ситуация. Не съм най-добрият експерт в здравеопазването, но чувам гласове, които категорично отхвърлят подобна политика. А и не се вижда на хоризонта кой може да ги замести добре и да направи системите по-работещи.

– Каква е оценката ви за работата на служебния кабинет като цяло, за ревизията и изчегъртването, с което май основно се занимава?

– Противоречива е оценката ми. Ще подчертая, че оценявам позитивно работата на премиера. И други министри стоят добре. Но вече споменатият здравен министър, поведението и на вътрешния министър в редица моменти създаваха впечатление за пренавиване и мачкане на опонента. Има няколко случая, които са неприемливи, но кой ли Министерски съвет не е имал подобни “дупки”.

– Как ще коментирате искането на министър Стоилов за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев? И защо основен акцент в исканията на всички партии за съдебна реформа е фигурата на главния прокурор?

– Ако някой иска да сведе съдебната реформа до бързото, като задача пред скоби, отстраняване на главния прокурор, той очевидно преследва користни цели. Да, съдебна реформа трябва да има. Но докъде и как да се направи, трябва да кажат експертите. Аз винаги съм бил много внимателен и съм уважавал мнението на хората от различните страни на съдебната власт. Когато има добрата експертиза, може да преценим дали и доколко трябва да се правят конституционни промени, или има и други решения. Но стремежът да се махне Иван Гешев, за да се сложи на негово място един бивш генерал от службите или нещо подобно, не ме вдъхновява. Както не мога да се съглася и с друга крайност – промени в конституцията, за да мине прокуратурата към изпълнителната власт. Какво “по-добро” за управляващите от това да им дадеш и прокуратурата?! Не че досега те не са въздействали върху нея, но ако им се даде, става и ножът, и хлябът в едни ръце. Това е лошо решение.

– Една от основните теми в новия парламент ще е планът за възстановяване, който служебното правителство обнови. Оптимист ли сте, че той ще бъде бързо приет и изпратен в Брюксел?

– Тежката и окончателна дума по този въпрос трябва да е на новото правителство, защото това е дългосрочна политика. Не подценявам усилията на служебния кабинет, напротив – добре е, че той се нагърби и с тази задача. Но това трябва да бъде първото и най-голямо нещо, което редовният кабинет трябва да направи.

– Явно сте оптимист, че ще има бързо правителство. С първия мандат ли, или с третия?

– Ще бъде тежка грешка, ако се отиде към формиране на правителство в третия мандат. Каквото има да се прави, трябва да се прави в мандата на партията победител. Всичко друго залага капани.

– Защо? Вие самият като архитект на тройната коалиция успяхте да съдействате за сформиране на правителство именно в третия мандат. А и сега се очертава третият мандат да бъде даден на БСП. Кое е тежка грешка?

– През 2005 г. се стигна до третия мандат принудително, защото се провалиха партиите, отговорни за реализацията на първите два мандата.

– Сега, ако се стигне до третия мандат, причината ще е същата…

– Да, но по-добре да го мислят отдалече. При всичките ми симпатии и ангажираност към левицата и БСП – там не може да се разчита на реализация на мандат, не виждам кой ще ги подкрепи.

– А ако се стъпи на основата на политики, а не на личности? И ако се предложат отново някои от служебните министри, които се приемат безспорно добре?

– Ако искат да го предложат – да го направят в рамките на първия мандат. Има твърде тежки и несправедливи наслоения към левицата и БСП, за да чакаме в момента те да изтеглят страната от кризата. Те могат да бъдат важен съпътстващ елемент, могат да бъдат стълб на стабилността на едно бъдещо управление, но не като главен фактор.

– Но АБВ е партньор на БСП в лявата коалиция. Не се ли опасявате от гнева на Корнелия Нинова за тези си думи?

– Ние трябва да сме реалисти. Дай Боже, г-жа Нинова да ме опровергае. Но не е реалистично – ние ще затънем още повече, ако имаме претенцията и искаме да сме водещи в преодоляването на кризата. Нека да ни пуснат в селото, пък тогава да питаме за къщата на попа, както казват хората.

А иначе в левицата – първо, БСП има много вътрешни проблеми; второ, в левицата те не са по-малко. И ни предстои, дай Боже, да имаме достатъчно време, за да се направят промени и левицата да се върне обратно в мача.

– Въпреки голямата коалиция на тези избори левицата е със 100 хиляди гласа надолу дори спрямо 4 април. Реално разликата с четвъртия – ДБ, е по-малко от 1%. Защо се получи така?

– Случи се въпреки нелошата кампания. Нямаше тежки гафове, но очевидно, че нещата вървят много зле, затъваме. И това идва да покаже, че само обединението не е достатъчно. Нека припомня нескромно – през 1998-1999 г. бях написал, че левицата трябва да се обедини и да се промени, ако не иска да загине. Т.е. обединението и дълбоката промяна вървят ръка за ръка. Левицата трябва да стане носител на ново качество, а не просто да стават някакви размествания по етажите.

– Под дълбока промяна визирате ли и персонални промени?

– Вероятно без това не може да се мине. Но не назовавайте имена, защото не искам да се меся в делата на друга партия, макар че тя ми е близка по сърце и по душа.

Визитка

Роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област

Завършил е история в СУ “Св. Кл. Охридски”, има докторска дисертация

Депутат 3 мандата – в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС

От 1996 до 2001 г. е председател на БСП

От 2002 до 2012 г. е президент на България. Той е първият държавен глава в новата ни история с два мандата на поста

В началото на 2014 г. бе изключен от БСП и създаде партия АБВ

Женен, с двама синове и трима внуци