Христо Стоянов: ИТН предложиха един неуспял философ, станал търговец

Третата поредна номинация за премиер на ИТН, която беше повече от изненадваща, взриви социалните мрежи. Пламен Николов се оказа неразпознаваемо политическо лице, а неочакваната му кандидатура предизвика вълна от коментари.

Писателят Христо Стоянов сподели пред ПИК своето виждане за поредната премиерска номинация на сценаристите на Слави, които очевидно възприемат политиката като нова сцена за своите скечове.

– Господин Стоянов, как ще коментирате поредната номинация на ИТН за премиер?

– Тези момчета не са подготвени за голямата ски писта. За нея се искат и тренировки – както за всичко в живота.

– След като не са подготвени, защо предлагат този – лишен от качества „ски състезател“?

– Защото това е детската наивност – да се направиш на по-голям, да пропушиш цигара, да изпиеш една ракия, от която ще се валяш в калта. Абсолютно същият контекст. Няма кой да им каже всъщност, че трябва да пораснат малко. Че така не става – че нямат опит, че в крайна сметка политиката е професия. За нея се иска не само ценз, за нея се иска наистина опит. Един Захари Стоянов без образование беше в политиката, но какъв опит имаше преди това! И какво самообразование. Ами Стамболов?

Плюс това, те минаха през революцията, а не през скеча. Скечът не е революция, скечът не е идеология. Това са хора неподготвени за политиката. Защото тези хора бъркат политиката с нещо друго. На това народът му вика „да го омаскариш“ нещото.

И това момче, вярно, завършило е философия… Въпреки че той никога не е работил като философ. Ето-огромна разлика. Философ, който не е успял да стане философ и е станал търговец. И какво стана? Къде отидоха Христос и търговците от храма? Просто тези се качиха на неподходящи ски и сега започва едно разкекерчване. Лошо е, че те ще паднат върху хора.

– Наистина, това не е шоуто по телевизията, това е съвсем друга „сцена“…

Тази сутрин гледах това момченце, Станев ли се казваше – с козята брада. Извинявай, но апломбът, с който говори, е апломбът на дете, което се хвали, че е изпушило първата цигара пред баща си. А всъщност само се хвали.

Аз си спомням баща ми, леко да му е небето, бяха му казали, че пуша. Бях в първи клас. И той ме хвана и вика: „Казаха ми, че пушиш“. А аз го погледнах много изненадан и му казах: „Ама, тате, аз вече ги отказах“. А бях в първи клас.

Общо взето това са деца в това състояние – те или са ги отказали, или се хвалят, че са пушили пред родителите си. Но не признават за шамара зад врата. А те, шамарите, тепърва започват. Сега започва голямото ракекерчване. Защото разни хорица ще заприличат на някои от капричиата от Франсиско Гоя. Но те не знаят кой е Гоя. Знаят какво е угояване, но не знаят кой е Гоя.

-Каква е прогнозата ви – ще има ли кабинет все пак?

– Ако има кабинет и този кабинет няма народ, за какво ти е кабинетът?!