Почитаме най-българския светец! Ето кой има празник и черпи за здраве!

Празник църква

Днес Православната църква чества Успение на Св. Иван Рилски. Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, монах. Считан е за най-великия български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“. Той е покровител на миньорите, затова денят е определен за техен професионален празник.

Роден е според житиеписците в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 km от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в Цариград. Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ