Жителите в страх и ужас! Вандали са ,,завладяли“ Варна – чупят, рушат, крадат, нападат градски транспорт

Всички имаме претенции за добра инфраструктура и по-добра среда за живот, но докато вандали рушат и загрозяват всичко, което се изпречи пред очите им безнаказано във Варна, няма как да се получи.

След набезите в подлеза до пощата във „Владиславово“, където бяха задигнати металните лайсни за инвалидни и бебешки колички, този път обект на вандалска агресия е станала спирката до подлеза, пише Varna24.bg.

Единственият подлез, в който ученици и майки с деца могат да пресекат на спокойствие, от години е превърнат в тоалетна, а местната управа не може да излезе на глава с диваците, които успяха да задигнат освен лайсните и осветителните тела в подземното съоръжение.

След като „завладяха“ подлеза, лумпените насочиха вниманието си към спирката. Потрошено е таблото, което показва разписанието на автобусите, а от вчера и едно от стъклата на спирката. На място във вчерашния ден се отзоваха служители на районното кметство, които описаха щетите, за да оправят за пореден път поразиите на неизвестните извършители.

Те обаче няма да остане дълго неизвестни, тъй като на спирката има видеокамери, а записите от тях ще бъдат предоставени в полицията, споделиха от кметството за медията ни.

Добре би било полицията от своя страна да предоставя на медиите тези записи, за да видят всички на кого дължат „прекрасния“ пейзаж.

„Ако не искаш да живееш в контейнер, ползвай контейнера“ и „Поискай да живееш в един по-чист свят“, гласяха посланията на сметопочистваща фирма ЗМБГ, които пък са валидни за грозната картинка от разхвърлени чашки от кафе, които затрупваха тази сутрин спирката.

В същото време много от автобусите на градския транспорт стават жертва на нереализирани „таланти“, които използват времето за пътуване да „творят“, за да провокират отвращение у всеки, на който се наложи да поседне след това на оплесканите седалки.

Докато обществото ни не започне остро да осъжда и се противопоставя на всяка вандалска проява, нямаме право да се оплакваме, че живеем като в кочина, която сами създаваме.