Черна прогноза за Киро: Единственото му бъдеще е лидер на дясната секта! Всички други го мразят

Горещата политическа седмица промени много неща, а едно от тях е ролята на Кирил Петков в българската политика. Официално знаем, че той е премиер със снето доверие от парламента, но с амбиция отново да бъде такъв. Иска да е лидер на „обновяваща се България“. Вече обаче може да бъде лидер единствено на „Демократична България“ – ако не на партията, то на онази умнокрасива секта, позната като „градска десница“.

Дебело подчертавам, че пиша тези редове от позицията на човек, който счита, че отдавна времето на Бойко Борисов е минало. И т.нар. промяна, начело с Петков, бе приемлив вариант за управление при липсата на друг.

Но през последните дни той сам отряза клона да бъде премиер – и по отношение на останалите политически играчи, и с оглед на преобладаващото обществено мнение:

– Петков се скара жестоко с ИТН. Знае се защо и как. Изрече по адрес на Трифонов тежки обиди.

– Обиди и президента Радев. Нарече го страхливец. Във всеки един кодекс на честа това са думи без връщане назад. Допълнително стана ясно, че в (мета)вселената на Петков президентът е способен да причини ужасни неща на България, ако се стигне до негово правителство („Ще върне руския газ и ще спре износа на оръжие за Украйна“).

– С изцепката пред „Гардиън“ за оръжията Петков не просто сътвори невъобразим скандал, но и унижи Корнелия Нинова. Изложи я. Макар тайно да изнасяме оръжие, Нинова стоя в управлението с изричната червена линия „не изнасяме“.

Какво излиза? Петков е скаран с президента, с ИТН, унижава БСП. ГЕРБ, ДПС и Иван Гешев не искат да чуят за него. Допуска ли някой, че такъв скаран с всички човек може да е премиер отново? Кой точно ще му позволи?

Да си премиер, особено при задължителните занапред коалиции, може само ако градиш мостове. За три дни Петков срути малкото.

Чрез всеобщото скарване, а с „ценностите“, които признават единствено себе си, той заприлича на ДБ. И съвсем не случайно те са единствените, с които не се е скарал.

И още нещо. Кирил Петков каза, че руската посланичка Митрофанова е сред тия, които са свалили правителството му. Но Кирил Петков се опиваше от радост от общоизвестния некрит факт, че бе назначен от американската посланичка Мустафа.

Лошо е да те събаря Русия, прекрасно да те назначава САЩ!

На кого са тия ценности? А и: Кофти е да си зависим от руския газ, окей е да си зависим от американския? Това се ценности на сектата на умнокрасавитета.

Дали поради личностни дефицити, или е политически неопитен, или се подлъга от подкрепящите протести, Кирил Петков забрави че:

– Бе открит за управлението от същия този „страхлив“ Радев, който според него прави адски злини на България.

– ПП спечели изборите ако не като пряка президентска проекция в общественото съзнание, то със сигурност като формация, ликвидираща антагонизмите на прехода – съвместяваща лявото и дясното – подобно на Радев, потвърдил успоредно втория си мандат. Хората харесаха Петков и Асен Василев не като „автентично десни“, а защото като президента балансираха, прокламирайки „леви цели с десни мерки“. А и защото показаха, че са готови да обединяват скараните партии. Тоест те бяха нещо подобно на радващия се на огромен рейтинг Радев. А и точно обратното на ДБ-та, ИТН-та и т.н., които поради „червените си линии“ преди тях блъснаха България в кривата круша. Никой никога не е харесвал Петков и Василев в качеството им на второ ДБ.

– Като проекция на Радев в общественото съзнание те бяха възприемани като нещо общо с него, което е ту с Русия, ту със САЩ – „среден път“, който винаги се е харесвал на хората. В този смисъл позицията на повечето българи срещу войната на Путин не значи русофобство. Не значи, че одобряват да сме една от трите гламави европейски държави, скъсали с „Газпром“. Не значи, че трябва да потвърждаваме „атлантическата солидарност“ с инфлация, като в същото време Германия и Италия си плащат в рубли.

– Най-важното – ПП бе избрана, защото създаде впечатление, че може да върши работа. А работата бе да бъде махнат Бойко Борисов. Петков стана премиер след действие събиране – събра дори БСП с ДБ. Скарването с всеки за всичко е изваждане. Петков вече не може да върши никаква работа. Най-малко пък да сменя модела. Той просто се превърна в умнокрасив лидер, който крещи позьорски: „Моята истина е най-свята, аз съм най-умен, другите не стават“. Мястото на такъв човек може да е само едно – в опозиция.

Сега ще слушаме псалми от умнокрасавитета колко велик е Петков, как елейно реди истини. Медии ще създават красив образ. Което няма да бъде различно от вече вижданото с Христо Иванов и ДБ – самозаблуда, която на избори приключва с 7-8% .

Ситуацията като цяло е много трудна за ДБ. От една страна, ПП им издърпва килимчето. От друга, длъжни са да се явят заедно на предсрочните избори, иначе ще трябва да се плюят като конкуренти. Каква ли картинка биха били?

От трета страна, две еднакви партии ще посегнат за един и същ електорат . Резултатът май е ясен.

Всичко това щеше да е различно, ако Петков и Василев просто бяха останали в центъра насред мразеното от хората раздробено политическо пространство.

Двамата казаха за Слави Трифонов, че е похарчил историческата си роля да помогне в битката на България срещу мафията. Казаха още, че той бил внедрен да провали промяната. Но по същата логика може да се кажи и за тях: похарчиха историческата си роля да бъдат алтернатива на Борисов, внедрени, за да преосноват градската десница.

И да пуснат Македония в ЕС. Без грижа за България.

Коментар на Искрен Вълчев за glasove.com