Кузман Илиев: Моралният риск на политиката е пагубен за икономиката! Да погледнем проблемите в очите

Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев направи експертен анализ, свързан с икономическите рискове в цяла Европа и в частност в България. Според него „моралният риск на политиката е пагубен за икономиката“, предава БЛИЦ.

Вижте целия коментар на Илиев:

Европа на тъмно и студено, България – отново без ясна визия за рисковете

Моралният риск на политиката е пагубен за икономиката. Знаеш, че “не си оттук и си за малко” или че ще минеш и метър с десетилетие, защото ще прехвърлиш горещия картоф на следващите на власт – така и така никой няма да разбере. Моментно казваш, че всичко е точно, а пък после – да гонят избирателите Михаля, както се казва. Удобна схема, повтаря се непрекъснато.

Наглед всичко е цветя и рози, няма никаква криза или риск за енергийната ни сигурност, успокояват ни от друга страна приспивно икономисти и гласовити лобита – в Европа и у нас. А когато проблемите се покажат изпод килима – отговорност няма да има.

Първо, постоянно се сравняват цените на природния газ на европейската борса в Амстердам TTF и тези на американския пазар, където цените са много “по-приемливи”, което значело, видите ли, че сме обезпечени енергийно и сме “диверсифицирани” и “независими” от Кремъл.

Икономически гледано, това обаче са различни стоки – точно както чаша фреш на покрива на небостъргач в Куала Лумпур е различна от чаша фреш в барчето на плажа Смокиня или насред пустинята Гоби, да речем. Като стойност, цена, разполагаемост.

Нямаш ли инфраструктура, която да добие, втечни, пренесе и регазифицира в терминали горивото (а Европа и САЩ в момента нямат, защото изисква време и адски много средства), то сравняваш чушки с домати. Пазарът на газ е локален, за разлика от петрола.

Пожар на терминала за втечнен газ в Тексас, изнасящ 20 на сто целия износ на САЩ за света, значи по-малки количества на европейския пазар и по-висока цена там – 130-140 евро за мегаватчас, както видяхме.

На американския пазар, обратно, има ръст на предлагането (неизнесеният ресурс е търгуван на местния пазар, тък като складирането му на практика е неосъществимо и нерентабилно), което натиска чувствително цената надолу. Но това нас не ни грее – буквално и преносно…

Пак казвам – няма смисъл да се самоуспокояваме с глави в пясъка като щрауси, защото ще струва скъпо. Нямаше да има проблем за доставки от Алжир за Европа – обаче алжирците се скараха с Испания. Катар щеше да помогне – но иска дългосрочни договори, а и няма свободни капацитети.

Вместо Европа да се занимава да приема българомразците и фалшификаторите на история от Скопие да беше направила реалистична енергийна стратегия.

А не сега панически Германия да е принудена да ограничава ползването на газта, пускайки същевременно въглищните и ядрените централи, които до вчера заклеймяваше като “остарели” и “вредни”. А 45 милиона германци, отопляващи се на газ, да треперят каква зима ги чака… Не, че ние българите две години вече не стоим без енергийна стратегия – като че ли има по-голям риск за икономиката ни от това?!

Капацитет за собствено производство и предлагане на изкопаеми горива, метали и ядрена енергетика – това е решението срещу високите им цени (със спиране на печатницата за евро и долари, разбира се, които са катранът в тресавището на инфлацията). Не приказки за Сънчо за лека нощ, защото събуждането ще е рязко и неприятно.

Вместо цяла Европа и ние да бием тъпана, че се намаляват драстично доставките на изкопаеми горива от Русия и че се прекратява договора с Газпром (в нашия случай), да бяхме си напълнили газохранилищата преди дебита рязко да намалее, което беше повече от логично – планови ремонти, ефекти от санкции, профилактика – причини Москва може да изтъква много, но фактите са, че Северен поток 1 затихва, Турски поток също “олеква”, а енергийната криза в Европа е от юли 2021г., тоест осем месеца преди войната.

Лелеяните 90 процента запълване на газохранилищата ще останат мираж – Европа средно е запълнила около 50 %, а ние – най-големите ербапи – на 34 на сто. Студена зима се очертава, само да не е и тъмна – близо 1/4 от електричеството в Европа идва от газ, което е буквално похабяване на това чисто гориво за индустрия и бит. Добре, че са Мариците и АЕЦ-ът ни да храним региона с ел. енергия.

Вместо нон-стоп да говорим за “свръхпечалбите в енергетиката”, да разберем сигнала на пазара – този ресурс е ценен, реинвестирайте в системата. Облекчете енергоинтензивните предприятия с дългосрочни договори за ел.енергия, данъчни облекчения, възможност за свързване на ВЕИ-тата към системата – това са реални противоинфлационни мерки, а не абракадабри.

Но нали поне ще сме първите въглеродно неутрални европейците…

Разбира се, инфантилните европейски и родни политически лидери винаги може да “напуснат” и да си измият ръцете с крясъци срещу злодеите отвън и вътре – а ние да си досърбаме надробената попара. Както винаги и става вече десетилетия.

Междувременно у нас всичко е розово: гласовито внимание се обръща, че за първите четири месеца на годината износът нараства с 32,8% (3,544 млрд. евро) в сравнение със същия период на миналата година (главно заради инфлацията, ерго ефектът от по-високите цени и ниската база в Ковид-19).

Забравя се да каже обаче за тези четири месеца вносът също расте, но с 38,6% (4,364 млдр. евро) спрямо същия период на миналата година, тоест формира се дефицит по текущата сметка, за разлика от излишъка същия период година по-рано.

Просто казано: чрез помпането на исторически рекордни социални разходи (1/3 от бюджета), респективно през потреблението ние финансираме чужди производства и внос на чужди стоки.

Удобно подценяваме реалната инфлация, с което реалният растеж изглежда по-голям, отколкото всъщност е; дългът на правителството като процент от икономиката – по-малък, отколкото всъщност е; и съответно трапът – инфлационната рецесия у нас – няколко метра по-далеч…

Това е важно с оглед и на все по-реалните перспективи за рецесия пред Европа и САЩ, които ние все още не отчитаме адекватно като риск за външното ни търсене.

Време да погледнем честно проблемите в очите и да вземем реални мерки. Кой да носи байрака и да води бащина дружина – все ще се намери. Кой да мисли държавнически за българските граждани и стандарта ни дългосрочно – за жалост доста по-трудно…