Къде отиват богатствата на България? Пет компании вадят по над 11 тона злато всяка година… (ТАБЛИЦА)

злато

5 компании добиват злато в България, други четири имат концесии от правителството и тепърва ще започват разработки на находищата. Концесиите са за метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди, макар че от тях се произвежда най-вече мед, но още сребро и други редки и скъпи метали.

За последните три години – от 2015 до 2017 г., у нас са добивани над 11 т злато, като за миналата година то е 12,5 .

Среброто през същите тези години е съответно 31,8, 29,3 и 25,2 тона. Най-много е медта – за трите години числата са съответно 112 344, 110 638 и 109 983 тона.

Пет са находищата, от които вече се вади злато, в шестото – “Хан Крум”, преди месец беше направен първият взрив и започна ваденето на рудата (виж карето долу).

Находище “Челопеч” се разработва от канадската “Дънди Прешъс Металс Челопеч”. Рудите са златно-медно-пиритни.

В едно парче руда обикновено има около 50 елемента, в Челопеч са 75-78

От скалите се извличат мед, злато, сребро. Находището е от средно богатите – от тон руда се извличат 3-3,5 грама злато, среброто е 7-8 грама, съдържанието на мед е 0,95-1%. От най-богатите рудници в света добивът е между 8 и 10 грама злато на тон руда.

Медно-порфирни златосъдържащи руди са тези в находище “Елаците”, концесионер там е “Елеците – Мед”. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч, до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5 километрова гумено-транспортна лента, разположена в тунел, преминаващ под билото на Стара планина.

“Горубсо-Кърджали” разработва находището “Чала”, община Минерални бани, област Хасково.

Рудите са златосъдържащи, преработват се в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Основни продукти са златоносен концентрат, а от 2012 г. и сплав “Доре”, продават се на КЦМ АД, Пловдив.

Находище “Асарел” е с предимно медни руди, концесионер е “Асарел-Медет”.

В “Асарел Запад”, отново с концесионер “Асарел Медет”, се добиват медно-златни руди.

През август 2015 г. правителството даде концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Милин камък” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз”. Компанията е дъщерна на “Асарел – Медет”. Там добивът все още не е започнал.

След протести и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз”, която също бе от групата на “Асарел – Медет”,

се отказа от 100 млн. лв. инвестиция в златодобив в района на бившата мина “Злата”

Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Седефче” получи “Горубсо -Кърджали” АД. И там добивът не е започнал.

Преди седмици кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив находища – “Прохорово”, до Нова Загора. За концесионер за 35 г. бе избрана фирмата “Прохорово майнинг”, в която акционери са бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев.

Основно ще се добиват медни руди, но ще има съпътстващ добив и на злато. Очаква се за срока на концесията плащанията към държавата да са за 54,8 млн. долара без ДДС, съобщиха от правителствената пресслужба. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините – в случая Тунджа и Нова Загора. В одобрената преди 2 г. ОВОС е записано, че се предвижда разработването по открит способ на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за технологични отпадъци.

Общата площ на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха – при с. Межда.

От 2014 до 2017 г. концесионерите на медно-златните и сребърни находища са платили на държавата концесионно възнаграждение от 104,89 млн. лв. за всички метали.

За 2014 г. сумата е малко над 26 млн. лв., за 2015 г. е 25,86 млн., за 2016 г. – 25,25 млн. лв., а за 2017 г. – 27,76 млн. лв.

“Дънди” разработва първия нов рудник от 40 години насам

3 юли 2018 г. бе денят на първия производствен взрив в рудник “Ада тепе”, с който се сложи началото на добива на злато в находище “Хам Крум”, Крумовград. Концесията е дадена от правителството на “Дънди Прешъс Металс Крумовград”.

Това е първият нов рудник от 40 г. насам, каза председателят на минно-геоложката камара проф. д-р Николай Вълканов в петък, когато бе националното честване на Деня на миньора. Планираната годишна производителност на обогатителната фабрика, която в момента се строи, е 840 000 т руда със съдържание на злато 85 700 тройунции и срок на експлоатация от 8 години. Очаква се първите количества златно-сребърен концентрат – крайният продукт на производство, да бъдат произведени към края на 2018 г.

Предвидената обща продължителност на живота на рудника е около 15 години, в които са включени етапите на строителство, експлоатация, закриване и рекултивация.

Доказано: 135 т злато и 127 т сребро има в земите ни

135 тона са доказаните запаси от злато и 127 тона сребро в българските земи към 1 януари 2018 г. Това са данни на Министерството на енергетиката.

Според проф. Илия Балтов и доц. Иван Дончев, които са автори на книгата “Георесурси и технологии за златни и златосъдържащи руди” , от 567,9 млн. тона руда в проучени находища могат да се извлекат 442 тона злато и 3930 тона сребро.

В непроучените, според тях има 342 072 000 т руда. Предполага се в тях златото да е 59 тона, а среброто – 982 тона.

29 са действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми според регистъра на министерството (кои търсят – виж таблицата).

6 от разрешенията за търсене и проучване са на “Асарел-Медет” или на нейни дъщерни компании.

“Асарел – Експлорейшън” проучва за метални изкопаеми в Боримечково, което обхваща териториите на общините Панагюрище, Пазарджик и Лесичово, теренът е на площ от 103 кв. км. Преди две години в компанията с 53% влезе, чрез холандското си поделение, американската Freeport-McMoRan. Тогава КЗК даде съгласие за сделката.

“Асарел-Инвестмънт” проучва при Вършило и Зидарово, а компанията майка – при Зидарово.

“Евромакс сървисиз”, която се отказа от проекта си за добив на злато от перспективното трънско находище след референдума в Трън, има разрешение за търсене и проучване на терените “Бабяк” и “Златарица”. Всъщност компанията беше собственост на канадската Euromax Resources, която я продаде на “Асарел-Медет”.

През януари се писа, че австралийската BMG Resources е получила опции да купи правата за търсене и проучване за златни руди в “Трън”, “Бабяк”, “Сребрен” и “Зидарово”, “Вършило”. Все още обаче няма промяна на носителя на правата.

“Болкан минералс дивелъпмънт” ООД има от 2014 г. договор за търсене и проучване на площ “Иглика”, която е 104 кв. км. Те са в землищата на 11 села. Собственици на ООД-то са Павел Ханз с 55 лв. и Венелин Желев Желев – с 45 лв.

Най-много разрешения за търсене и проучване има “Дънди Прешъс Металс Крумовград” – 10 Тя ще проучва в “Дивна” и “Дълбока река” в Кърджалийско и Хасковско, разрешението е от 2016 г. След концесията и подготовката за добив на злато в находището “Хан Крум” канадците се концентрират в търсене и проучване в района на Кърджалийско и Хасковско.

Пак през същата година те получават разрешение за “Лада” и “Ярило”, които са в района на Крумовград. Две години по-рано пък вземат проучване за терена “Чиирите”, а по-рано и за “Кесебир”.

“Дънди Прешъс Металс Челопеч” има 2 разрешения за терените “Света Петка” и “Бревене”. А “Болкан минерал енд майнинг” проучва площ “Владимирово”, която е в землищата на едноименното село и на селата Светлина и Орлов дол, община Тополовград. Фирмата е дъщерна на “Дънди Прешъс Металс”.

“Горубсо-Мадан” получи в началото на 2014 г. разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта “Петровица-север”, на територията на община Мадан.

“Елаците – Мед” пък имат разрешение за “Каменица”, която е в Етрополско.

Източник: „24 часа“


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ