Урумов: Смири се, бай Петко! Кажи и на оня дрогиран илитерат сина ти да се смири!

Трябвало „да си въведем собствени морални стандарти“ и да ги „следваме безкомпромисно“ – това глаголи бай Петко, на Кирчо баща му.

И много се притеснява, че и днес било както по времето на зараждащия се фашизъм…

Бай Петко, като те гледам и слушам – ти си прочел по-малко книги, отколкото аз съм написал.

Не се учудвам, че синът ти е толкова настървен неграмотник – метнал се е на някого.

Агресивен и дрогиран илитерат, когото закон не го лови. Иначе сега щеше да търка затворническите нарове с 3-годишна присъда за нарушаване на Конституцията. Защото той закони не признава – той е послушал съвета ти да си направи „собствени морални правила“.

Знаеш ли какво значи „собствени морални правила“? Зловещ мрак,от който се пръква насилие, убийства и смърт.

Хитлер въведе „собствени морални правила“ и започна да ги прилага – първо през 1934 година в Нощта на дългите ножове.

После през 1938 година в Kristallnacht – Кристалната нощ с погромите на евреите.

А междувременно затваряше и избиваше всеки влиятелен несъгласен.

Това значи „собствени морални правила“. Значи аморалност, мрак и насилие. Неслучайно и двата акта на Хитлер съдържат „нощ“ в името си – делата на мрака намират своя уют във времето на мрака, защото го е страх от светлината.

Маркс също си написа „собствени морални правила“ заедно с бегемота си Енгелс.

Покрадва малко от Хегел /диалектиката/, малко от Фойербах /материализма/ – и разбира се, ги оплюва, че нищо не разбират от философия:) Ти чувал ли си за фойербах, бай Петко? Не, не е последният модел Фолксваген и не е брат му на Майбах.

Та Маркс покрадва малко от някои италиански убийци-проповедници на революционния терор – откраднал е дори фразите „Пролетариатът няма какво да губи в една революция освен оковите си“ и „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“.

Прогресивистки глобалист е Маркс – като вашият вампир Шорош, който ви събра по канадските кьошета, за да ви докара тук да се подиграва с България и с българския народ.

Много има да си връща този вампир – още го досърбява задника от ритника с Истанбулската конвенция.

Та ето това сте вие, бай Петко със „собствените морални правила“ – – вие сте слуги на най-зловещите глобалисти, за които няма национални законодателства, национални Конституции и традиционна християнска етика, те предизвикват само сатанински кикот в тях.

И съвсем точно казано – вие даже не сте пряко техни слуги – вие сте слуги на слугите им в Държавния департамент на САЩ и Брюкселското задкулисие.

А знаеш ли, бай Петко с „морала“, каква поговорка имат арабите?

„Най-жестоки са слугите на слугите“. В едно друго време на „собствен морал“ вие със сина ти не само бихте арестували – вие бихте убивали. Защото сте изпълнени със страх, а страхът ражда най-големите жестокости. А знаеш ли защо пиша всичко това?

Заради едни думи на Брехт, който при напомнянето колко страшно е времето, в което живее, отвръща: „Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му“.

,,Затова избирам да не мълча пред баналните ти глупости за „собствен морал“.

Собственият морал е откритие на Каин, който пръв въвежда свой собствен „Морал“ на братоубийството, проклятие и ужас.

Бог действа чрез ясна система от публично достъпни правила, които важат за всички.

И когато някой наруши Конституцията, не се превръща в икона, а в затворник. А баща му не реве като селски разсилен по площадите, а си посипва главата с пепел, защото е изтървал сина си и не го е възпитал.

Но това може да го разбере някой смирен човек, с базисен страх от Бога и елементарно съобразяване с фактите и законността.

Ти, бай Петко, не си такъв човек.

Затова единственото, което бих ти казал – на теб, позакъснелият с трийсетина години борец за Демокрация – бих ти казал това:

Смири се, бай Петко!

Кажи и на сина си да се смири!

Осъзнатият акт на смирение носи благословение, а смирението вследствие на обстоятелствата носи само болка.

P.S. Докато пиша този текст, автоматичният редактор постоянно изписва не Петко, а Перко. Не се подадо на изкушението

От Фейсбук профила на писателя Александър Урумов