Илиана Раева взриви държавата с думите си: Това е революция! Началото на края!

Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева говори специално пред „24 часа“.

– Госпожо Раева, вие сте човек, който поставя високи цели и преследва големи мечти – доколко се изпълниха и сбъднаха те за световното първенство по художествена гимнастика в София?

– Преизпълниха се! Ансамбълът ни работи от 4,5 месеца и не съм очаквала подобен категоричен и грандиозен успех. Имах притеснения. Съчетанието с топки и ленти е най-сложното. Още преди месец им казах, че който си изиграе него, ще стане световен шампион. Така и се случи.

Само нашите момичета го изиграха. Това съчетание от уреди е много трудно. На световното първенство те за първи път си изиграха топките и лентите по блестящ начин. А нямаха никакъв опит…

Не спирах да ги предупреждавам, а Весела Димитрова им е повтаряла непрекъснато преди излизането да се елиминира емоцията от публиката, защото това е нож с две остриета. Много се плашех, че ще играят пред родна публика и фантастичната атмосфера, която създадоха феновете, може да им изиграе лоша шега. Успяха да бъдат абсолютно концентриране – и те, и Стилияна Николова. Тя постигна програма максимум на този етап.

Наложи се тотална промяна в стратегията след отпадането на Боряна Калейн. Това беше много голям удар – за мен, за Бранимира Маркова, за личната ѝ треньорка Марияна Памукова и най-вече за самата Боряна.

Защото Боряна беше в превъзходна форма. И защото Боряна играе гимнастика, каквато не видях на това световно първенство. Гимнастика, олицетворение на новите правила – съчетание на артистичност и трудност по най-добрия начин. Това, което всъщност са успели да направят много от ансамблите – да приложат компонента артистичност.

– Какво остана скрито от очите, докато Стилияна се превръщаше в новата малка голяма любимка на България? Какво точно променихте в стратегията си за нея?

– При ситуацията с наложителното оттеглане на Боряна огромна тежест падна върху плещите на Стили.

Основното, което вълнуваше не само нас, но и всички, са олимпийските квоти. Както и да успокоявахме Стилияна и да ѝ казвахме, че няма значение дали ще успее да вземе квота, тя напълно разбираше, че трябва да вземе. Или поне за себе си беше поставила тази задача. За първи път видях това дете, тази наша дебютантка – на многобоя, да играе по начина, по който игра.

Стилияна е безкрайно емоционален състезател! Прави много бърз, непринуден контакт с публиката, което понякога пречи на нейната концентрация. Имаше един-два такива моменти на квалификациите и на финалите. Няколко пъти отидох и ѝ казах, че искам да изключи публиката от съзнанието си и да се концентрира само върху това, което има да играе.

За Стилияна се взе много рисковано решение, при положение че по всякакъв начин с нея трябваше да се борим за квота. Направихме промени в бухалките, лентата и топката ѝ, в три от четирите съчетания. Цяла година тренираш едно, а за един ден трябва да направиш съвсем друго, за да се бориш за квота. Истината е, че съчетанията на Стилияна са много сложни и никога не сме я обременявали с планове за класиране. Затова сме я пускали да играе тези много сложни съчетания, за да трупа опит. И всъщност единствения път, когато тя успя да изиграе всичко, както трябва, беше в Клуж на бухалки. И взе златен медал. Победи и София Рафаели, и всички. На квалификациите на световното също правеше опит.

Заради сложните съчетания, защото е емоционална, защото ѝ липсва опит. Нормално е. Всички бъркаха. Само в многобоя Дария Варфоломеев единствена игра без грешка. Но това фантастично българско дете Стилияна направи нещата след промените в движение перфектно. Справи се и взе квота.

Показа ми тази съвсем друга нейна страна. Досега никога не сме ѝ поставяли задачи за медали. И сега не ѝ поставихме задача за квота. Но я усетихме, че е напрегната, че усеща очакванията. Медиите не пестят нищо, тя чете. Но усетихме, че самата тя иска много квотата. Беше нормално по някакъв начин ние да облекчим това напрежение. Но то носеше своя риск. А промяната беше осезаема – и на трите съчетания. Тя излезе по-вглъбена от всякога. Пребори се и взе квота. Нейното е абсолютен героизъм. Видях ново качество у нея, което в състезание никога не бях виждала. Видях, че когато се налага, тя може да изолира всичко, да се концентрира и да се бори като лъв, какъвто всъщност е – тя е зодия Лъв.

– Как едно наглед невинно дете се превръща в лъвица на световната художествена гимнастика?

– С всеотдайност и с правилните хора. До себе си Стили имаше истински стожер – Валентина Иванова. Нямате представа какво направи тази жена за развитието на Стилияна като състезател. Валя Иванова израсна изключително много в последните две години – буквално се развива пред очите ми. В последната година тя промени коренно стереотипа на тренировки на Стилияна и това даде резултат. Те положиха изключителен труд. Стили е имала тренировки по 8-9 часа на ден – само художествена гимнастика.

Много важно място в страхотния тандем Валя Иванова – Стилияна Николова има главният ни мениджър Бранимира Маркова. Това е изключителен водач на националния ни отбор индивидуално. Тази жена има невероятния талант да умее да излиза от всякаква трудна ситуация “с щракане с пръсти”, без никакъв проблем. Има невероятен подход към хората, към тренировките. А това е ключово за системната ползотворна работа в залата. Тя има и много адекватно вмешателство в тренировките – в композициите, в плановете за работа, натоварването, лагерите… Тя е нонстоп до всяка една от гимнастичките ни.

Трябва да отлича и ролята на човека, който всеки ден е с треньорите, помага със своя огромен треньорски и педагогически опит – Деспа Кателиева. Тя е непрестанно на тренировки и състезания до момичетата.

– Какво друго прави българските гимнастички да се отличават? Какви други невидими “тайни оръжия” имаме? Къде се крие златното бъдеще?

– Трябва да отлича и влизането в отбора на нашия украински приятел Анатолий Думанов, който за четири месеца направи чудеса по отношение на постановката на пируетите, равновесията и скоковете – там, където Русия, Украйна и Беларус са най-силни. Анатолий Думанов е изключителен балетен педагог, когото назначих на работа – дойде от Украйна, за съжаление, след ужасните събития там. Той е просто богатство. Направи чудеса за индивидуалистките ни, включително и при Боряна Калейн.

Положихме много сериозен труд, обърнахме сериозно внимание на компонента артистичност. Не е никак лесно да съчетаеш трудността на тялото с трудността на уреда и артистичността. Когато направиш тези три компонента на висота, се получава Боряна Калейн.

За съжаление, тя не успя да бъде в отличната си форма на предишните състезания, на които участваше. Но нейните съчетания бяха оценени от специалистите от цели свят.

Всички се стремяхме към специално внимание за артистичността. Но се изисква и зрялост, и рутина, за да се постигне това, което иска международната ни федерация. Неслучайно аз не мога да отлича нито една индивидуалистка, която се справи напълно с този компонент. Стилияна има твърде сложни съчетания и съзнанието й е заето с изпълнението, все още й липсва рутината, която има Боряна. По отношение на артистичността не бих отличила и новата световна шампионка София Рафаели, и сребърната медалистка Дария Варфоломеев.

В същото време – огромен скок на ансамбловите съчетания. Пето и шесто място на Бразилия и Мексико и влизането им на два финала е абсолютна революция. Бразилия има една от най-високите оценки на артистичност. Да не говорим за артистичността на Италия, Испания, България. При Израел този компонент липсва, те карат по старите правила. България е с абсолютна иновация в обръчите, артсъчетание. Тотално различно от всички и всичко при ансамбилте. И едно грандиозно българско съчетание с топки и ленти, не само танцувално и артистично, но с огромна трудност. С него показваме, че тези елементи може да бъдат съчетани и има възможност едното да не е за сметка на другото. Когато правиш голяма трудност, не означава, че не може да бъдеш и артистичен и да преливаш движенията, както изисква новият правилник. Да си в абсолютен синхрон с музика, движение и уред.

Без да разбере в детайли, публиката беше погълната от тази комбинация. Естествено, публиката беше пристрастна към нашите момичета, но беше много безпристрасна към силните съчетания, към онези, които грабват, разтърсват и те карат да те побият тръпки.

– Кое е най-същественото за бъдещето на световната художествена гимнастика, което се случи в София?

– Ако има нещо от световна значимост, което се случи на първенството в София, то е, че се случи в много голям процент при максимално възможна обективност от съдиите. И ако се държи този курс, гимнастиката я очакват светли дни. С еволюция и страхотна конкуренция.

Огромно браво и респект към президента на Техническия комитет по художествена гимнастика към Международната федерация по гимнастика Ноха Абу Шабана. Беше направена революционна стъпка в художествената гимнастика. Такова безпристрастно съдийство виждам за първи път, откакто познавам художествената гимнастика, откакто аз се състезавам. На световното първенство в София за първи път виждам такава максимална обективност, доколкото е възможна в този спорт. Пълен респект към Ноха Абу Шабана – компетентна, смела и мъдра. Още преди да бъде избрана, казах защо ще гласувам за нея. Бях единствената, която я подкрепи публично преди конгреса, когато Кузмина все още беше една от претендентките. Познавам мисленето на тази жена и знам колко много иска да е полезна на световната художествена гимнастика. Респект и към Мария Мултобак от Норвегия, която отговаряше за компонента артистичност.

Революцията е дори и в жребия за съдиите. За първи път беше направен жребий в деня на състезанието на ансамблите, до последния момент никой не знаеше кой на какво ще съдийства. Второ – тя обедини съдии от първа и втора категория. За първи път се случва на световно първенство съдии втора категория да се паднат на трудност, както и съдии първа категория да отидат в изпълнение и в артистичност.

Имаше момент, в който Бразилия беше с втора оценка на артистичност след България, с по-висока от Италия и от Испания. Имаше втора оценка на трудност. Това е абсолютна революция.

Ако Испания имаше спад след Рио, сега е дръпнала много и направи показни обръчи. Бих отличила обръчите на България, Испания, Италия, Япония, Китай – независимо от грешките, Мексико. Имаше фантастични хрумвания в съчетанията. Това ме прави най-много щастлива след победата на нашите момичета и героизма на Стилияна Николова. Развитието, към което тръгва художествената гимнастика.

– Може ли да се каже, че световното първенство в София е революция – началото на края на субективното съдийство?

– Точно така. Много добре казано – началото на края на субективизма в художествената гимнастика. Дай боже тази линия да продължи. Ноха Абу Шабана е истински лидер, който може да води художествената гимнастика в тази посока.

Колко важно е всъщност да си била гимнастичка и да обичаш истински спорта, за да работиш по този начин за развитието му. Тя е от Египет. Гимнастичка от страна, която няма много големи успехи. Но тя е тренирала в България, Деспа Кателиева и Гуга Недялкова са й били треньорки. От дълги години е в техническия комитет, напълно е наясно с проблемите и с потребностите на световната художествена гимнастика. Всички световни специалисти, с които успях да говоря, са на това мнение.

– В България очаквахме това да е световното първенство на Боряна Калейн. От българска гледна точка то всъщност се превърна в триумф на дебютантките. Видяхме ли в София бъдещето на художествената гимнастика?

– Да. Видяхме страхотен щурм на младостта. Бъдещето се показа в София. И за наше щастие, бъдещето отново е свързано с България.

Задължително трябва да спомена една състезателка, от която аз най-много се притеснявам, повече, отколкото от София Рафаели и Дария Варфоломеев. Това е Дария Атаманов от Израел. Тя имаше нещастието да си счупи крака, преди да излезе да играе на световното първенство. Тя е фантастична гимнастичка, която следя от европейското първенство в Киев през 2020 г. Наблюдавам я много внимателно. Има изключително правилна стратегия за нейното развитие. Атакува много постепенно, така както правеше Линой Ашрам. Неслучайно Атаманов работи с треньорката на Линой Ашрам. Лично отидох да поздравя треньорката и да ѝ кажа, че страшно много харесвам нейната гимнастичка. Атаманов също е много млада, тя е колкото Стилияна. И в никакъв случай не трябва да я отписваме за следващото световно и за олимпийските игри.

Ще бъде много интересно. С огромен интерес очаквам световното догодина, където от всички ще бъдат направени поуките от световното в София. Там България ще се бори за още една олимпийска квота в индивидуалното. На изминалото световно България е единствената страна, която успя да вземе две квоти. И то при отсъствието на Боряна Калейн.

– Как е Боряна Калейн?

– По-добре. Чуваме се всеки ден. Направено ѝ е още едно изследване. Подобрява се с всеки изминал ден. Вярвам, че ще се възстанови напълно. Но ще се възстановява точно толкова, колкото е необходимо. Боряна е друго измерение.

– Често сме виждали примери как след най-тежки препятствия идват най-сладки и жадувани резултати. Дори и диамантените ни момичета първо бяха подценявани, после отборът трябваше да преодолее доста принудителни промени и удари от съдбата, но стигна до Олимп. Вярвате ли, че съдбата може да е оставила триумфа на Боряна да е край Айфеловата кула през 2024 г.?

– Имам верую, че колкото е по-тежък пътят, толкова по-голямо нещо те очаква. Самият мой път е такъв. Пътят на мои състезателки е бил такъв. Пътят на олимпийските ни шампионки от ансамбъла беше безкрайно тежък, при положение че те пет години бяха най-силният отбор в света и не им дадоха нито една титла до олимпийските игри. Всеки път им казвах: “Ще видите, че вие ще сте олимпийските шампионки”. И на Весела го повтарях непрекъснато.

Боряна е изключителен състезател. Това, което ѝ се случи, е много тежко. Тя знаеше, че е във върхова форма и очакваше с нетърпение световното първенство. Пак ще си позволя да вярвам, че тези препятствия тя ги получава, за да мине през тях и да стигне до нещо по-голямо. Вярвам, че всичко, което се случва, просто е трябвало да се случи. Вярвам, че това е бил по-малкият дявол. Казах ѝ го и на нея – нека благодарим на Бога, може би ни е предпазил от нещо по-сериозно и по-тежко.

За продължението на историята само Боряна е важна. На първо място, разбира се – здравословното ѝ състояние. Дали ще може да понесе такива високи натоварвания, каквито изисква нашият спорт. Второто най-важно е какво иска тя.

Човек може да постигне целта си само ако той иска, не ако другите около него искат и го бутат.

Нито един такъв не е успял. Но ако тя иска, то ние сме готови. И вярвам, че и нея я чака нещо много голямо.

Ако тя обаче прецени, че не е в състояние да се справи, аз ще приема и такова нейно решение. Единственото, което мога да ѝ кажа, е, че винаги ще й бъда благодарна за удоволствието, което ми е доставяла с играта си и присъствието си в тренировъчната зала. Но все пак вярвам, че съдбата ще бъде щедра към нея.

– Вие също се отдадохте на каузата на Боряна и нейната мечта да стане абсолютна световна шампионка в София. Върнахте се в залата и като треньор…

– Работихме по 8-9 часа на ден. Планът й не е бил тежък като количество, но беше по-интензивен. Когато нейната треньорка и Боряна поискаха да се включа в подготовката, изключително се отдадох на каузата. Направихме огромен скок. Тя работеше страхотно. Но така е било писано.

– Какво още е писано да постигне шлифовчикът на диаманти Весела Димитрова? След олимпийската титла с ансамбъла от Токио сега вече има и световна титла. Но като че ли най-ценното е да видиш треньор, изградил олимпийски шампиони, как скача от нова радост и има сълзи в очите след новите постижения…

– Весела е феномен. Присъствам в залата, когато тя работи. Виждм какво прави, откъде тръгва, как го прави, по какъв път върви. Свидетел съм и на нейното огромно равитие, най-вече като педагог. Тя е великолепен треньор, но за да постигнеш големи резултати, се иска да бъдеш и добър педагог и психолог. Е, тя израства и като педагог, и като психолог. А като треньор няма две мнения, че Весела е феномен. Това е може би най-силният треньор, когото съм виждала в живота си в художествената гимнастика. Познавам и Жулиета Шишманова, и Лили Мирчева, и Нешка Робева – фантастични, посвоему феномени. Респект за всички български треньори. Но да можеш да правиш такава гимнастика в това ѝ развитие, което е на светлинни години от времената, в които ние играехме, а дори и в близкото минало… Да можеш да съчетаеш трудността, артистичността, да направиш пет състезатели да излизат на килима като юмрук. Да ги научиш за четири месеца да бъдат отбор… За да направиш всичко това, ти си истински феномен.

Весела е страхотна. Обичам да присъствам на тренировките ѝ. С нетърпение чакам композициите. Много е докосната от Бога. Това са призванието и мисията ѝ – да прави чудеса и да печели медали. И то в най-тежкото време за художествената гимнастика, когато еволюцията в този спорт е огромна.

– В миговете след олимпийската титла в Токио като че ли долових дори нотка на замисляне у Весела Димитрова дали да не се откаже на най-високия връх. Това ли е най-голямата победа извън килима – че тя продължава да прави своите чудеса за България?

– Дълбоко в себе си Весела е много притеснителна. Съчетава противоположностите на Скорпиона, какъвто е. Хем е отдадена на каузата докрай, хем като един истински Скорпион се съмнява и се притеснява. В същото време обаче има някаква сила, която ѝ казва, че трябва да продължи. Много често съм ѝ помагала в най-трудните моменти. И да, казвала е “ще се откажа”, но аз никога не съм го вярвала, защото знам колко много обича гимнастиката, колко много обича гимнастичките. Всъщност тя е отдадена докрай на каузата, но ако може дори да не се показва, че тя е причината този път да бъде извървян. Ако може, дори да не се появи на състезанията, само да е подготвила момичетата по най-добрия начин, за да се представят максимално добре. Тя е много чувствителна, буквално ѝ спира сърцето, докато гимнастичките играят. Това страшно много изтощава и изхабява. Няколко пъти ми е казвала: “Може ли аз да ги готвя, аз да правя съчетанията, аз да работя с момичетата, но само да не ходя на състезания?”. (Смее се.) Казвам ѝ: “Не, не може, ти ще си ги готвиш, ти ще си ги извеждаш.” И продължаваме да си се смеем. Най-големият ѝ успех е олимпийската титла, няма по-голям, това е оскарът в спорта. Тя нямаше световна и европейска титла. Казваше ми: “Искам и световна.” Сега отидох при нея и й казах: “Ето, вече имаш световна титла… Но не забравяй, че нямаш европейска”. (Смее се.) Целувайки се и плачейки от щастие след абсолютната световна титла на ансамбъла, се смяхме доста на репликата ми “не забравяй, че нямаш европейска”.

Сега всеки един медал е с различна стойност с тази еволюция на художествената гимнастика.

– Новият ансамбъл на България също тръгна по доста трънлив път към златото – с много тежки решения за кратко време, с много промени, които само доста смели хора биха направили в такъв период…

– Пътят беше много тежък. Това много разконцентрира подготовката, защото Весела буквално подмени състава с изключение на една гимнастичка – Женина Трашлиева. Промени съчетанията. Два месеца и половина преди световнот опървенство. Това не е добра и стопроцентова подготовка. Но беше направено и невъзможното, за да се изгради отбор за минимално време, да бъде направена спойката и да я има подготовката като за световно. Всичко беше форсирано, което ни караше да сме притеснени дали момичетата ще се справят. Тези момичета нямаха никакъв опит на международно състезание. И излизаха пред собствена публика. “Арена Армеец” е като гладиаторска арена с хора, буквално изпълнени с вяра, че тези момичета ще станат първи. Взривяващи залата всеки път, когато момичетата се появят. Това са много точки, които ни караха да се притесняваме. Непрекъснато повтаряхме: “Изолираш публиката, мислиш само за съчетанието, само за елементите, само как хвърляш, докато хванеш уреда.” Постигнатото от деца без никакъв опит показва, че пътят е бил правилен. Награда получава този, който върви по правилен път и прави всичко по силите си спрямо реалността.

– Колко тежи на отбор от абсолютни дебютантки да е наследник на диамантените момичета? И колко сладко е самите олимпийски шампионки и публиката да изпратят дебютантките на крака?

– Огромна тежест е всички да знаят, че си наследник на диамантите, на олимпийските шампионки. И всички да чакат от теб да докажеш, че също си силен и си готов и ти да бъдеш олимпийски шампион. Адски тежи. Тези крехки момичета се справиха блестящо. И те, и треньорите им Весела и Михаела Маевска, и целият екип. Не съм очаквала такова успешно световно първенство с оглед реалностите, а и онова, което ни връхлетя точно преди старта.

Другото – то е просто безценно за нашите нови шампионки, сигурна съм, че ще го помнят цял живот.

– Как се почувствахте при жеста на президента на Международната федерация по гимнастика Моринари Ватанабе да загърби протокола и да даде на вас възможността да връчите златните медали на българския ансамбъл?

– Това е просто японец. Изключителен японец. Казала съм, че Япония е планета в планетата. Почувствах се много щастлива, че мога лично да им сложа златните медали. Но в същото време почувствах за пореден път огромния респект към този човек – Моринари Ватанабе.

Той наистина прави всичко по силите си да промени гимнастиката към добро.

– Кое е най-хубавото нещо, което чухте след световното първенство в София?

– На това световно нямаше човек, който да не каже, че е във възторг от организацията и детайлите, с които се постарахме историята и красотата на България да бъдат показани пред света, да бъде показана красотата на нашия спорт като цяло. Аз пък съм във възторг от хората, които го направиха. Заслугата е на моя екип от федерацията. Шест жени направиха това световно първенство – Росина Атанасова, Невяна Владинова, Гергана Йорданова, Моника Панайотова, Йоанна Ангелова и Юлия Мумджиева.

Адски много им дължа на тях. Така, както се работи в залата, по същия начин се работи в Българската федерация, която е влекачът на цялата ни художествена гимнастика.

Благодаря лично и на всеки един от целия невероятен екип, спечелил абсолютна световна титла за организация и превърнал първенството в събитие за пример.

Специални благодарности и на нашите фантастични съдии. В бокса има съдии, но все пак можеш да нокаутираш съперника. В борбата има съдии, но можеш да тушираш. Художествената гимнастика е сред малкото спортове, както спортна гимнастика и фигурно пързаляне, където само съдиите решават всичко.

Няма как да не спомена изключителните ни съдии – Филипа Филипова, Християна Тодорова, Даниела Велчева и Мария Петрова. Те участват не само на състезания като съдии, те са и в залата и помагат по време на тренировките.

– През тази година отбелязвате 70 години художествена гимнастика в България, кой е най-ценният подарък, който вие получихте през 2022-а?

– При мен нещата винаги са много компактни, никога не е само едно състезание, в случая – едно световно първенство. Това световно първенство беше свързано и със 70-ата годишнина на художествената гимнастика в България. Направихме си прекрасни подаръци за годишнината – абсолютна световна титла на ансамбъла, раждането на истински малък голям герой, невероятна, вряща зала с екзалтирана публика. Венецът на тази суперуспешна година, в която отбелязваме 70-ата годишнина на българската художествена гимнастика, е книгата на изключителната Вера Маринова – “Обръчите на Венера”. Всъщност веднага след края на световното първенство първото нещо, което направих, е да прочета книгата. Събудих се в 6 часа сутринта. Явно нямах търпение да я прочета. Тя съдържа толкова много история, информация и последователност за развитието на художествената гимнастика. И всеки, който я прочете, ще разбере, че семето, с което е посят този спорт, е невероятно и няма как плодът да е друг освен златен. Искам да ми повярвате, казвам го след края на това фантастично световно за България.

Най-голямата награда за мен за тази година е книгата на Вера Маринова.

Купих си я по време на световното и нямах търпение да я прочета. Тази книга всъщност дава отговор на всеки защо сме толкова успешни, защо спечелихме олимпийска титла и защо онзи ден станахме абсолютни световни шампиони