Жертва на домашно насилие у нас изплака: Само мисълта за детето ме спря да не се самоубия

На побой, обиди, заплахи, унижения е подложена всяка четвърта жена в България, сочи сухата статистика от полицейските регистри. Възрастта, социалният статут, образованието, финансовото положение нямат никакво значение – насилници и жертви има във всяка група на обществото, единодушни са лекари, психолози, полицаи, социални работници и юристи, предава Марица.

Реалният брой на жените, пострадали от тормоз, обаче е много по-голяма. Повечето от тях не се оплакват от срам, че са попаднали в подобна ситуация, заради децата, защото няма къде да отидат, смятат, че вече няма за кога или се надяват, че нещо може да се промени. Поне в началото. След това за някои от тях е прекалено късно – някои стават реални жертви на убийство или смърт след тежки физически травми.

„Не можех да излизам от къщи. Бившият ми мъж взе телефона ми и ме заключваше, когато излиза. Няколко пъти си мислех, че това е краят – удряне, блъскане, душене, влачене за косата… Последният път ме събори на земята и си ударих главата. Спомням си, че видях как ме прескочи и чух, че заключва вратата. Не знам колко време съм била на пода.

Първото нещо, което си помислих, беше: „Още съм жива. Добре че го няма“. Три дни не се прибра. Не се обади да види дали съм жива“, разказва една от малтретираните жена. И тогава решила, че повече няма да мълчи – седнала в коридора зад заключената врата и зачакала да чуе някой от съседите във входа. Така съседка информирала полицията.

Ужас от звука на ключ в бравата все още изпитва жена на около 40 години, която вече е успяла да се спаси и да избяга от дома си. „Бях станала като животинче. Усещах го, че се прибира преди кучето ни по напрежението, което караше цялото ми тяло да се стяга и трепери. Имах чувството, че кожата ми е като дреха, няколко размера по-малка от моя. Първо го поглеждах в очите и знаех дали ще има скандал и побой, или само претенции и недоволство“, разказва тя. Няколко пъти дори била „на косъм“ да сложи край на живота си.

Спирала я единствено мисълта за детето. „Бях избрала дори мястото, откъдето да скоча“, спомня си след четири години жената, която вече се е върнала към нормалния си живот. Признава, че все още няма смелост да заживее с мъжа, който е до нея и се е появил в най-тежкия период в живота й.

„Най-обидно ми беше, когато ми казваше, че не ставам за нищо, че съм пълна нещастница, че „другите жени“ са по-успешни, изкарват повече пари, че са по-забавни…“, разказва М.А. – жена с висше образование, авторитет сред колегите си и с мъж, който е с позиции в обществото.

Отначало си мислела, че е криза на средната възраст и рутината от близо 20-годишния брак. Мълчала, защото си мислела, че периодът ще отмине. Първият побой станал, когато си позволила да каже, че всяка може да е забавна за два часа с мъж, който й казва, че е красива и не очаква вечерята да му е сервирана, а ризите изгладени. Оттогава „другите“ получили правото да звънят на мъжа й по всяко време, а той не се притеснявал да разговаря с тях пред нея. Всеки опит за забележка по този въпрос водел до нови обиди, а физическото насилие зачестило.

„Пред приятелите ни изглеждахме като идеалното семейство. Добре материално, с хубави професии, детето – вече пораснало, безпроблемно, беше отличник в училище. Вече е студент, който редовно си взема изпитите. Абе „цветя и рози“… Докато един ден детето не се прибира изненадващо от столицата и гледката го шокира – съборени предмети, аз – раздърпана и с размазан грим, той върху мен – души ме. За пореден път. Синът ми ме спаси.

Заплаши баща си с полиция, на мен ми каза да се облека и че няма да ме остави, докато не отидем в „Съдебна медицина“. Отидохме и на място разбрахме, че докато се приведа в „човешки“ вид, мъжът ми (вече бивш) беше отишъл да го освидетелстват, че при опитите си да се освободя съм го одрала по ръцете. Сега животът ми е различен. Понякога обаче се събуждам с усещането, че ръцете му стискат врата ми. Треперя, но съм щастлива, че е било само сън и съм сама“, разказва жената.

Насилието у дома, особено в условията на пандемия, може сериозно да влоши психичното здраве на децата и тийнейджърите. Ако често стават свидетели на физическо насилие и психически тормоз вкъщи, децата може да се затворят в себе си или пък да започнат да копират агресивното поведение.

Такъв е случаят на майка и двете й дъщери, които след години в насилие се връщат към живота. Това се случва благодарение на подкрепата, оказана от професионалисти в центровете за застъпничество „Зона ЗаКрила”, подкрепени от УНИЦЕФ в България.

Побой, обиди, заплахи и унижения. Така минават близо шестнайсет години от живота на тази жена. Насилвана е физически, психически и емоционално от бившия си партньор – баща на двете й деца.

„Като легнех вечер, се молех сутринта да го намеря умрял. Отивам на работа. Гледам как колежките бързат да се приберат, а аз, ако имаше как – денонощно да работя, само и само да не се прибирам“, разказва тя.

Свидетели на насилието стават и дъщерите й – ученички в трети и в девети клас. Децата виждат как бащата удря, обижда и заплашва майката. „Започнаха да ни отбягват, когато и той си е вкъщи. Стояха в друга стая и мълчаха, защото, ако реагират, ще започне и към тях“, споделя майката.

Мъжът насилвал психически и емоционално и тях. Наказвал и критикувал голямото момиче, когато преценявал, че не се е справило добре в училище. Забранявал му да излиза с приятели. „Много я тормозеше, когато разбра, че си има приятел, я обиждаше с много лоши думи, вместо да седне като баща да й обясни“, отбелязва жената

„Всички, които успеят да преодолеят себе си и да потърсят помощ, трябва да знаят, че има изход и спасение за тях“, казват от ръководството на Общинския кризисен център в града под тепетата. При тях обаче се настаняват само лица, за които се счита, че има реална опасност за живота им.

„Жените, които идват при нас, са на различна възраст. Някои идват с децата си, които също са стресирани. Има такива, които са бити, особено ако решат да помогнат на майката. Други цял живот ще помнят как баща им е удрял и обиждал майка им.

Това оказва влияние върху тях – някои също се превръщат в жертви, защото са живели в условията на такъв модел, други могат да се превърнат в насилници, трети цял живот помнят насилието и обидите, на които са ставали свидетели, и изпитват страх да допуснат някого до себе си, споделят лекари и психолози.

В много случаи на институциите се обаждат приятели, съседи и дори работодатели, които са забелязвали следи от насилие. За да има ефект извеждането от дома на насилника или настаняването в кризисен център – жената трябва сама да го поиска“, обяснява директорът на Общинския център.

Важно е още при първия шамар или бой да бъде подадена жалба в полицията. От там жертвите получават информация къде могат да бъдат настанени и как да получат помощ, насочват ги към фондации и НПО. Единици са случаите, в които насилието е еднократно и това е, когато жените веднага потърсят помощ. Преди да е станало рецидив. Обикновено, за да няма последствия за него, насилникът обещава, моли, „съжалява“ и се кълне, че няма да се повтори. До следващия път.

Други обвиняват жертвите, че са ги предизвикали, или ги заплашват, че ако се оплачат, ще стане по-зле. Голяма част от насилниците поставят жените във финансова зависимост и безизходица. Вменяват им чувство за вина, безизходица и безполезност. Изнудват ги да не се оплакват, като заплашват, че няма да получат родителски права, разказват лекари и психолози.

Едно от местата в града, където жертвите на насилие може да потърсят помощ, е Консултативният център на ул. „Райко Даскалов“ 53 (дом „Левски“). На първия етаж в стая 12 всяка жена, станала жертва на насилие, може да получи безплатна правна консултация от специалистите от фондация „ДА“ – („Джендър алтернативи“), казва адв. Милена Кадиева. Телефонът, на който всеки ден, между 10 и 17 часа, могат да потърсят съвет от специалисти е 0879 26 01 01.

„Жените се настаняват за няколко дни в кризисни центрове, докато насилникът се изведе с полиция от дома и му бъде връчена ограничителна заповед. Тогава жената и децата могат да се приберат в дома си. Освен правна помощ, ние им предлагаме безплатни консултации с психолози, социални работници и юристи. В постоянна връзка сме и с полицията“, казва адвокатката.