Сензационно интервю: ПП докараха България до недостижимо дъно, дори Щатите са отвратени от тях

бойко борисов, херо мустафа

Шенген, с кой мандат ще бъде направено правителство, ако изобщо това стане, какво правят български политици в САЩ дни преди идването на новия американски посланик? Това са въпросите на деня отговорите им даде политическият психолог професор Антоанета Христова.

И още – защо ГЕРБ толкова много държи на това „демократична България“ (ДБ) да влезе в кабинета, след като ДБ иска да ги изчегърта?

„САЩ са си направили изводите за грешката, че заложиха на Кирил Петков“, категорично заяви проф. Христова по повод странното поведение на съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) през последните месеци.

Ето какво още заяви проф. Антоанета Христова в интервю за „Труд“:

– Какво трябва да направи България, след като не ни пускат в Шенген, професор Христова? Да предприеме реципрочни мерки спрямо Нидерландия и Австрия, да се сниши по стара българска традиция?
– В международните отношения важат правилата на преговорите. Има различни техни форми – могат да бъдат твърди, или много гъвкави. Винаги са разположени на няколко нива на преговаряне. Преговорите са изкуство. Затова нито едно от възможните средства при преговорите не е забранено, даже напротив, трябва да бъде използвано. Смятам, че активната ни позиция за Шенген е била изпусната през последните две години.

Това, което бяхме набрали като позитиви от гледна точка на стабилност на границите по времето на управлението на ГЕРБ остана в историята. По някакъв начин ние се справяхме тогава. Имаше много добра комуникация с „Фронтекс“, с турската страна и всичките тези фактори спомагаха границите ни да изглеждат сигурни за европейската общност. Сега нещата въобще не стоят така. Но това не значи, че нямаме какво да свършим като работа и вътре и навън по отношение на преговорния процес.

– Чух предложения да не купуваме стоки от Нидерландия, да налагаме вето в европейските институции, когато нидерландец е кандидат за даден пост…
– Това е от групата на твърдите методи и е част от арсенала за преговаряне. Но за да се стигне до него, трябва много път да се извърви. И моят въпрос е – извървян ли е този път? Пътят на нормалните разговори и преговори, на ясната картина кой какво очаква и защо се противопоставя на нашето включване. Има някаква грешка в комуникацията. Не само защото нидерландците или някой друг си решава свои вътрешни или партийни проблеми с позицията ни. Не е това. Проблемът е много по-комплексен и трябва да бъде разбран и решен.

– Проблемът си е чисто наш – разградили сме си границата, всеки ден гонки по магистралите с мигранти, български каналджии, които работят необеспокоявани, вероятно с протекции свише…
– Точно така, но това е от една страна. И в други страни има гонки. Въпросът е правим ли това, което се изисква от нас и как сме представили проблема там и как комуникираме с членките на ЕС.

Според мен ние в последните две години сме спрели комуникацията. Бях възмутена от това, което чух от Кирил Петков – че някой европейски лидер, без да му казва името, му споделил лично (абсурд за европейски лидер), че са знаели какво се случва на границата по времето на Бойко Борисов. Това дори не си заслужава да се коментира. Толкова е абсурдно.

– Те си го получиха от президента, нарече ги шарлатани и лъжци. Как ще коментирате тази присъда?
– Това е последният етап от реакцията му, война на ПП и директна атака срещу тях. Може да има много мотиви за това поведение. Основният е, че той видя, че тези хора доведоха държавата до срив и на демократичните практики, и на самата държава като институционални отношения, изобщо до най-ниското ниво, което можеше да се наблюдава в политическия ни живот.

Това вече е недостижимо, никой в миналото не го е достигал, колкото и да сме били критични към миналите ни управления. И затова моето мнение е, че президентът се уплаши. И че по този начин се опитва да изчисти вината си, че ги доведе.

– Но само с това едва ли ще мине метър. Президентът дължи според мен обяснения и отговори за всичко, което се случи през последните две години…
– Много отговори дължи. Дължи отговор на въпросите кой му ги представи, защо реши, че чрез разделението на българите ще постигне развитие на държавата? Защо реши, че юмрукът, който е символ на ПП на практика, е средство, което може да бъде решение на проблемите на настоящето. От професионална гледна точка твърдя, че решението на тези проблеми е консенсусът.

Когато си вдигнал юмрук, трябва да имаш визия за това какво предстои поне две-три години напред и да знаеш, че ще стигнем до криза и че този юмрук не навреме е вдигнат. И на второ място, освен консенсуса, ти трябва да познаваш с кого тръгваш на тази битка. Не можеш да тръгнеш с хора, които не познаваш. Чий авторитет той припозна, за да тръгне и да вземе ПП под опеката си? Каква му е мотивацията за всичко това?

– Стратегията на протестите под знака на юмрука се свеждаше до – дайте да махнем Бойко, пък после ще видим…
– Бяха събрани хора без понятие от политика, които се опитаха да превърнат грешното си разбиране за политически ПР в революция. Те носеха в себе си единствено собственото си его и неудовлетворение от живота.

– Какво целят от ГЕРБ с номинирането на професор Габровски за премиер? Едно от обясненията, които чух е, че Борисов не е свикнал да губи и че този първи мандат е обречен на провал?
– Целят да покажат, че в тази ситуация на разделение те разбират, че не трябва да тръгнат със своите твърдо партийно припознати лица и трябва да намерят човек, който е авторитет и партийно необвързан. И че с тази кандидатура те хвърлят мостове, а не изграждат стени. В тази ситуация в момента индикацията е кой има стратегически държавно и отговорно мислене и кой няма. Това е тестова ситуация. Който е готов да направи нещо даже въпреки собствения си интерес, прави крачката в името на отговорността. А това лекарите го могат.

– Ден преди това Борисов каза, че той е най-добрият кандидат, негови депутати вкупом го сравняваха по медиите с Меси и изведнъж – Габровски. Това за заблуда на противника ли беше?
– Да ви кажа моето странично наблюдение. Допускам, че те са работили не на принципа на далечното планиране, а на принципа на ситуативното планиране. Т. е. имали са два-три варианта на решение, но са ги държали в готовност без да са взели крайното решение предварително. Мисля си, че за кандидатурата на Габровски е преценена и спрямо развитието на ситуацията към последния момент.

На второ място – Бойко Борисов беше много предизвикан, ако щете, беше предизвикано егото му. Защото никой не може да се сравни с него, нито с опита му, нито с постиженията му. Той беше предизвикан емоционално от журналистите. На трето място, мисля си, че винаги е прилагана тактиката на проверка на общественото мнение – пускат се имена, а след това, се предлагат други.

– Да, Десислава Атанасова беше сигурна в четвъртък и петък, после се появи и Томислав Дончев…
– Ами пускат се имена, част от тази стратегия е да се проверят обществените реакции, да се види посоката на действие на основните лидери на мнение. Така че това е другата причина. ГЕРБ си играе играта и ние не можем да кажем, че в момента в парламента се забелязва някой, който го прави по този начин – относително добре. Освен ДПС, разбира се.

– Според вас БСП откачи ли се окончателно от ПП и ДБ?
– Те трябва да се откачат ако искат да останат „живи“ въобще. Беше проектирано БСП да се събере с ПП и ДБ и след това да бъде махната Корнелия Нинова. Това беше видима стратегия с цел да се постигне обединение около относително нов ляв субект. Нинова се усети в определен момент. Какво ще следва оттук нататък? Моето дълбоко убеждение, което съм го казвала доста отдавна е, че тя има интерес да участва в какъвто и да е формат на управление. И след като това няма да стане с мандат на ГЕРБ, с друг мандат с участие на ГЕРБ може да го направи. Защото на нея персонално u е жизнено важно такова участие.

– Например с мандата на Стефан Янев да стане отново вицепремиер, каквато бе при четворната коалиция?
– Много формули има, стига да искат да направят правителство.

– Разговарях вчера с един приятел и като го попитах какво е според него бъдещето на БСП, той каза, че тя вече за нищо не става, освен за тухла четворка, която да запълва дупки в стената…
– Има резон в тази асоциация, но все още е фактор в политиката.

– А ще стане ли нещо от така нареченото ново ляво обединение с участието на Първанов, Татяна Дончева, Мая Манолова и други бивши соцзвезди?
– Не. Не се прави така. Защото не се събират толкова стари лица, някои от които са с неуспешна политическа кариера. На второ място – там не виждам потенциал за успех. Начинът за форматиране и събиране на тези хора, на които им знаем и поведението, и говоренето, а и егото, ако щете, няма да им разреши да влязат като войници в един строй.

Всеки там си е сам за себе си. И затова тези звезди трудно ще могат да огреят безкрайното ляво пространство. Всеки тегли накъдето си иска като в баснята за орела, рака и щуката, които трябвало да теглят една каруца. Ще им дам един съвет – на лявото му трябва харизматичен нов лидер, а към днешна дата такъв няма.

– Крум Зарков?
– Съжалявам, не е в тази група. Не пасва в профила. А откъде ще вземат нов – това е проблем на всяка партия.

– Как мислите, че ДБ ще съжителства с шарлатаните от ПП? Ще има ли някакво значение това, което каза Радев?
– ДБ нещо различно ли са от ПП? Задавам този въпрос, като моят отговор е не. За мен е естествено те да бъдат заедно. И трябва да бъдат заедно, биха си изневерили на идеологията, ако не са.

– Е, ПП са по-леви, ляволиберали, а ДБ го играят по-десни, по-специално едната съставка – ДСБ…
– Кой остана в ДСБ? Атанасов десен ли е? Той е всякакъв. А Стоян Михалев е тежък либерал. Така че там няма десни. Там има едни хора, верни и лоялни единици останали, които страдат в момента от това, което се случва в ДСБ – от разделите, от изключванията. Там е една огромна мъка, затова е по-добре да ги оставим да се справят с нея. Истината е, че същината на ДБ е ПП. Затова не приемам приказките на ГЕРБ, че ДБ са ключът за правителство. Може би от тактическа гледна точка така трябва да се говори, особено във връзка с факта, че ДСБ са част от ЕНП, където членува и ГЕРБ. Но винаги е имало проблем на ДСБ с представителите им в ЕНП, с Радан Кънев сега и преди това със Светослав Малинов. Те никога не са били заедно. ГЕРБ трябва да разберат, че политиката не може да бъде формална. Политиката е като живота – като няма добри отношения, просто ги няма, като няма обща цел – всеки си тръгва по различните пътища.

– Защо тогава Борисов и други негови депутати толкова държат да имат ДБ за партньор?
– Това не го разбирам. За мен е някакъв тактически ход, но той не е ценностен. Ценностен ход е да мислиш еднакво с тези хора. А ДБ искат да унищожат ГЕРБ, тази партия за ДБ не е опонент, а враг, защото врагът искаш да го изчегърташ, докато опонента – не. На база на поведението на Кънев, ГЕРБ би трябвало да иска санкция срещу Кънев в ЕНП.

А не да се правят на приятели с хора, които им забиват нож в гърба. Не е необходимо човек да се кара с някого и да го изчегъртва, просто трябва да се разведе културно с него…

– Стефан Янев, Мустафа Карадайъ и депутати от движението, зам. председателят на БСП Атанас Зафиров бяха в САЩ, идва и новият американски посланик у нас. Това във връзка с формиране на правителство ли е, според вас?
– Не мога да кажа. Досега американското посолство го играе изключително необмислено. Успя в една страна, в която имаше много позитивни нагласи спрямо САЩ, да я превърне в страна, която смята, че Щатите не разбират какво се случва в България и u вредят. Убедена съм, че те са си направили изводите за грешката, залагайки на Кирил Петков.

Въпросът е доколко все още любимци им остават ДБ и Христо Иванов. Което отново е относителна грешка, не толкова голяма, защото Христо Иванов няма капацитета да прокарва интересите, а и ценностите на САЩ. Всичко е въпрос на капацитет. Още през 2020 година през една медия се обърнах към посолството на САЩ, че бъркат с оценката за капацитета на хората, на които залагат. И то излезе точно така.

– Оттук нататък какъв ще бъде ходът им?
– Всеки посланик идва със своите особености. На второ място, той си подготвя работата и не съм далеч от мисълта, че нашите политици в САЩ вършат и други неща, а не само формалните, заради които са там. Има и втори, и трети план – да се запознаят на американска земя с новия посланик, а той в някакъв смисъл да опипа почвата. Но не мисля, че ще ги натискат за правителство. Това би бил твърде директен и груб стил в контекста на настоящата ситуация и допуснатите грешки.

– След като Янев е там има ли вариант той да получи третия мандат и да направи правителство, подкрепено от БСП, ГЕРБ и ДПС?
– Ако Радев иска да покаже по-сериозно желание да има правителство, така трябва да постъпи. Ако не желае, може да даде на ДБ, БСП или Възраждане.

– А той според вас има ли желание?
– От психологична гледна точка мисля, че се колебае. Има разработена тактика, която включва разчистване с определение от него „цели“ и подготовка на общественото мнение за президентска република.

Коя е тя?

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ