Разкритие: Арестуваният Велико Желев лепил мокет на Кирил Петков за 178 000 лева

След 20 години на сянка под чадъра на всички власти, миналата седмица широката публика научи името на Велико Желев. 55-годишният бизнесмен е един от най-големите строителни босове у нас. Те не обичат светлината на прожекторите. Управляват десетки компании, акционери са в стотици, включително зад граница.

Общото между всички тях е, че разчитат изцяло на пари от бюджета – общинските и републиканския. Едва ли на някого говорят нещо имената Николай Михайлов, Георги Василев, Григор Иванов, Христо Савев. Първият контролира „Трейс Груп“, вторият – „Джи Пи Груп“, третият – „Пъстройинженеринг-Т“, четвъртият – „Грома Холд“ ( преди „Агромах“). Те са сред най-големите фирми, на които държавата плаща за инфраструктура и обществено строителство.

Един от тях е и Велико Желев – собственик на империята „Хидрострой“. На 6 март, изненадващо за всички, полицаи влязоха в офиса му на столичния бул. „Цар Освободител“. От няколко години той се помещава в сградата на бившата ДЗИ, която Желев купи от вдовицата на разстреляния през 2005 г. Емил Кюлев. Пътният строител беше изведен от ченгетата и откаран с патрулка към ареста.

Мнозина се учудиха, че става дума за побой и изнудване на негов служител – директора на направление „Строителство“ в друго негово дружество – „Водстрой“. След две денонощия в ареста Желев беше освободен с гаранция от 20 хил. лв. Въпреки че вътрешният министър Иван Демерджиев свърза случая с парите от магистрала „Хемус“, такава връзка от прокуратурата още не е посочена. „Хидрострой“ е една от компаниите, получили прословутите аванси за строителството на магистралата по инхаус процедури. Арестът на един от най-богатите хора в България, и то за изнудване, го провокира да каже, че изнася бизнеса си в чужбина. Дори бившият вътрешен министър Бойко Рашков не посмя да нареди задържането на Желев, въпреки че намекваше за нередности, открити от подчинените му. Той говореше за „един велик и жилав“ бизнесмен, който след като получил аванс за „Хемус“, превел половината пари в Обединените арабски емирства. А проверките на ГДБОП по случая са приключили преди три месеца.

Първият милион

Днес Велико Желев има истинска империя благодарение на държавните пари, с които е строил инфраструктура. Обектите му са магистрали, пътни възли, жп инфраструктура, обществени сгради, ВиК мрежи. „Хидрострой“ и дъщерните му дружества ударно поддържат и ремонтират пътищата в много общини ,включително и Варна. Точно от морския град тръгва кариерата на Велико Желев. Морската столица е замесена пряко и с първия милион на днешния бизнесмен, който в началото на новия век е обикновен чиновник в областното пътно управление във Варна, което е част от АПИ.

Трамплинът на Желев към големите пари е правителството на НДСВ, което идва на власт през 2001 година. Тогава Велико Желев е забелязан от отговорни фактори в МРРБ в София и лично от министър Валентин Церовски. Така Велико Желев е назначен за шеф на пътното управление във Варна. Тогава е само на 33 години. Заема поста до 2003 г. и става един от любимците на вече покойния Церовски. Точно той го изтегля в София и го прави свой съветник. Малко по-късно, през април 2004 г. го назначава и за зам.-шеф на АПИ. Остава на поста до юни 2005 година – края на мандата на правителството на НДСВ. След това става директор за няколко месеца, а после е съветник и на Асен Гагаузов в Тройната коалиция.

Точно в този период Велико Желев проправя пътя си към големия бизнес от високата позиция на държавен чиновник, който отговаря за строителството и ремонта на пътищата. Съпругата му Мая Христова вече е в съвета на директорите на приватизираната по време на правителството на Иван Костов „Хидрострой-Варна“. По-късно там влиза и Иван Желев, брат на пътния шеф, който лично одобрява обществени поръчки и договори за 143 милиона лева към свързаната с него „Хидрострой“, както и към още две дружества, към които има пряко отношение в миналото. В конкурсите фирмите играят сами, т.е. състезание с един кон. Второто дружество с лъвския пай от поръчки за строителство и ремонти е „Инжстройинженеринг“ на Пламен Стилиянов. В края на 90-те Велико Желев е бил директор на фирмата. Третата е „Пътища и мостове“, която участва в консорциуми с първите две. През 2005 г. например Велико Желев като шеф на АПИ сключва 4 договора с фирмата на съпругата си Мая Желева „Хидрострой“ и още толкова с фирмите на приближения си Стилиянов. Трите дружества в консорциум печелят договори за зимно поддържане с подписа на Велико Желев за над 70 милиона лева. Докато Желев е съветник в строителното министерство при Асен Гагаузов, „Хидрострой“ сключва и 3 договора с МРРБ по програмата ФАР за над 3 милиона евро.

Негов наследник в АПИ е небезизвестният Батко

Докато е на поста като шеф на АПИ Веселин Георгиев, известен като Батко, сключва договори с фирмите на братята си Бойко и Емил за 38 милиона лева по същата схема, която прави богат Велико Желев. Скандалът „Батко и братко“ обаче надминава всички очаквания и прераства в разследване на прокуратурата и съдебно дело, което приключва окончателно чак през 2016 година с оправдателни присъди. Заради Батко тогавашната комисия за отнемане на престъпно имущество, известна като „Кушлев“, започна проверки и на Велико Желев. И в крайна сметка не открива нередности. Причината е тривиална. Дотогава няма изискване за деклариране на свързаност в Закона за обществените поръчки. Нито закон за конфликт на интереси. Те се приемат през 2009 година, за да борят явлението „Батко и братко““. През това време обаче хиляди стават богати бизнесмени благодарение на държавната си служба, а един от най-богатите е Велико Желев. Той напуска държавната администрация през 2008 година и веднага оглавява „Хидрострой“, където са съпругата му Мая и брат му Иван. Фирмата вече е подплатена с договори за милиони и има опит в дейността си, която развива успешно при всички власти след това.
Желев не крие благосъстоянието, което е натрупал в АПИ и като съветник на двама министри на регионалното развитие. Още в първите си дни като бизнесмен купува „Мерцедес Макларън“ за себе си, „Порше Кайен“ за съпругата и „Ламборгини“ за сина си Виктор, който тогава е на 19 години.

„Хидрострой“ на фамилия Желеви продължава възхода си

в края на управлението на кабинета на Тройната коалиция и не спира по времето на ГЕРБ. Има съмнения, че контролира непряко и други компании, които усвояват стотици милиони от държавата, но те не са доказани. През 2016 година купува и голямата компания „Водстрой 98“, сменя името й на ВДХ АД и влиза в държавните поръчки за жп инфраструктурата. Точно там е работил и Благой Андонов, по чийто сигнал, че е бит и изнудван от Желев, строителният бос е арестуван. През годините периодично се появяват и съмнения, че „Хидрострой“, както и други големи изпълнители на инфраструктурни обекти, пестят материали и работата им е некачествена.
Преди ареста му министър Иван Шишков показа и т.нар. ядки от асфалта на няколко ключови магистрали, които показаха, че са по-тънки с 30% от заложеното в проекта. Велико Жeлев отрича обвиненията, но по информация на „Филтър“ прокуратурата също работи по случая, както и Европейската на Лаура Кьовеши.
В последните години „Хидрострой“ взема все повече поръчки и увеличава оборотите и печалбите си с нови и нови поръчки. Неизменно ползва подизпълнители и доставчици, които вършат основната работа. Излиза и в чужбина. Фирмата има офиси в Дубай, Македония и Румъния. Велико Желев е собственик на хотели, скъпи лимузини, жилища и вили за милиони у нас и в чужбина.

Митът, че Желев е свързан само с ГЕРБ, рухва при управлението на четворната коалиция, начело с „Продължаваме промяната“. През юни 2022 г. консорциум с основен играч „Хидрострой“ подписа договор за тунела под връх Шипка за 358 милиона лева. При следващото служебно правителство пък фирми, свързани с Велико Желев, окончателно бяха избрани за изпълнител на един от лотовете на магистралата Русе – Велико Търново.

Всъщност още в идването на правителството на Кирил Петков на власт „Хидрострой“ влиза директно в работните му кабинети на „Дондуков“ 1, показа проверка на „Филтър“ в Агенцията за обществени поръчки. На 16 май 2022 година правителството обявява търг за ремонт в сградата си в центъра на София. Пределната цена е 178 хиляди лева. Получават се две оферти. Едната е на фирмата „Ник Строй“ за 173 хиляди лева, а другата е на „Хидрострой“ за 176 хиляди лева. Избрана е тази на Велико Желев, въпреки че е по-скъпа. С парите фирмата му започва ремонт на фоайетата на първи, трети и четвърти етаж от сградата на Министерския съвет, където по това време се разхождат Кирил Петков, Асен Василев и министрите им. Започва подмяна на стенни покрития и облицовки, ремонт на таваните, изграждане на вътрешни преградни стени от гипсокартон и шумоизолиращи стъклени преградни стени със звукоизолация до 43 децибела. Освен това са поставени стъклени витрини и врати от закалено стъкло 10 мм, фолирани са стъклените стени с пясъкоструйно фолио, направена е подова настилка с мокет от висок клас или както пише в спецификациите на поръчката – „луксозен, тип рязан косъм, клас на износоустойчивост 32/33 и висок клас на трудногоримост“.

Репортерите, които отразяват дейността на правителството тогава, забелязват ремонта, но никой не предполага, че договор за това има фирмата на „великия и жилав“ бизнесмен, посочен от вътрешния министър по същото време като човека, който е превел 20 милиона от авансите за „Хемус“ в Дубай.