Бивш евродепутат със силни думи за кабинета ,,Желязков“: На добър час! На Росен може да се съпостави само…

НА ДОБЪР ЧАС!
Да пожелаем „На добър час!“ на деветото поред българско правителство за последните три и половина години. На късопаметните ще припомня, че на 12 май 2021 г. бе назначено първото (служебно) правителство на Стефан Янев, а в момента управлява правителството (също служебно) с премиер Димитър Главчев, което е осмо поред от началото на политическата криза в страната. За тези три и половина години се смениха шест парламентарни състава и честта да гласува деветото правителство ще има седмия поред за кризисния период български парламент. Осем правителства и седем парламента за три години и половина е политическо чудо достойно за вписване в Guinness World Records.
За раждането на дете са нужни девет месеца поне. Оказа се, че ние, българите, тая работа в политиката я вършим много по-бързо. Като стой та гледай ние „раждаме“ парламенти и правителства. Защото те са наши „рожби“ нали? Като политическа многодетна майка е нашият народ. Но обърнете внимание: раждаме ги недоносени, явно плод на буйни страсти в тъмна доба и на политическо нехайство. И ето, сега отново сме пред „родилния дом“. Този път родилните ни мъки продължиха три месеца. Но имаме надежда, че новата управленска рожба ще се роди здрава и ще оцелее.
Гледам я все още през „ехограф“. Здрава е. Всичко си има. Премиерът е добре познат. Министрите – също. Спор няма, че Росен Желязков е по-подготвен за премиер от премиери като Стефан Янев, Кирил Петков, Гълъб Донев и Николай Денков. Бих се впуснал в много подробности, ако трябва да пояснявам защо съм прав. Само сегашният ни служебен премиер Димитър Главчев може да се съпоставя с него, но и тук разликата е очевидна. Главчев е премиер на служебно правителство, а Желязков ще бъде премиер на политически отговорно редовно правителство. Така че плюсът е в негова полза. Ако изключим личната ми неприязън към кадрите на БСП, четирима от които ще цъфнат в кабинета, то съм напълно убеден, че вицепремиерите, които ще бъдат избрани, а именно – Томислав Дончев и Гроздан Караджов, са си абсолютно на мястото. Разбира се, че е по-добре министър на вътрешните работи да бъде политик демократ и с опит от ръководството на министерство, какъвто е Даниел Митов. Нима е по-добре да гледаме на този пост Бойко Рашков, например, както го гледахме в три последователни правителства или Иван Демерджиев в две правителства.
Разбира се, че Георг Георгиев е по-добър избор за министър на външните работи от министри като Светлан Стоев (избор на премиера Стефан Янев) и Теодора Генчовска ( избор на премиера Кирил Петков), например. Добро е решението да се върне в Министерския съвет Гроздан Караджов. Той е доказал многократно, че разбира от работата си. Разбира се, че е по-добре министър на финансите да бъде Теменужка Петкова отколкото Асен Василев. Това решение дори не се нуждае от обяснение. То е от правилно, по-правилно. Умно е и решението Атанас Запрянов да остане на поста министър на отбраната. Това е неговото място. А е и добре за евроатлантическата ориентация на страната. Не може да има спор и за министъра на образованието Красимир Вълчев. Той се е доказал като отличен министър. Разбира се, че е по-добре Георги Георгиев – бившият председател на Столичния общински съвет, да е министър на правосъдието в сравнение с бързо олекналата Надежда Йорданова или с префърцунените Крум Зарков и Атанас Славов. На мястото си е и д-р Силви Кирилов като министър на здравеопазването, който определено не се чувстваше добре като ръководещ, макар и временно, заседанията на Народното събрание. Мога да продължа с още съпоставки, като отново повтарям, че никак не ми се нрави, че живота на това правителство ще зависи от лоялността на БСП и златопръстото АПС. Има и още един въпрос, който все някой би трябвало да постави и лидерът на СДС Румен Христов да отговори. И той е: защо в правителството не виждам министър от СДС. Дали това означава, че синята партия се дистанцира от кабинета или е била пренебрегната от своите коалиционни партньори? И при двата варианта мълчанието е лош съветник.
Продължавам да твърдя, че е грешка изолирането на ДПС- Ново начало и заместването му с новата партия на Ахмед Доган. Но такава е политическата реалност към настоящия момент у нас. След предателството на обединението „Демократична България“, което отказа да помогне на България в този съдбовен за страната период, правителството, което предстои да се гласува в 51-то Народно събрание е възможност без която не можем.
Обръщам внимание и на опозицията. За да бъде тя силна (всяка демокрация има нужда от силна опозиция!) е необходимо да е единна. Това означава неизбежно сближаване на партиите от коалицията ПП-ДБ с прокремълски партии като „Възраждане“ и МЕЧ. Следователно де факто прокремълското ще се омеша с афиширания само на думи от ПП и ДБ евроатлантизъм. Ще се наложи в Европейския парламент Радан Кънев, например, да обяснява защо неговата партия, член на ЕНП, е избрала да бъде опозиция заедно с партията, която се представлява от Петър Волгин. И не преувеличавам. Ако ПП-ДБ и „Възраждане“ не действат в синхрон, то няма как нито да поискат, а още по-малко да постигнат евентуално сваляне на правителството. Подписите им за такава оставка трябва да бъдат заедно.
От опозиционна гледна точка в комфортна ситуация е само ДПС „Ново начало“. Тази партия имаше достойнството още в началото на настоящия парламент да заяви своята позиция и със сигурност тя ще бъде политическата сила, която при едни нови избори ще подобри своя резултат. Това впрочем твърдят и социолозите. Същевременно в неин интерес е да бъде конструктивна опозиция, т.е. по някои въпроси да подкрепя правителството. Това е нещо, което поради политически инат и егоцентризъм няма да правят от ПП-ДБ. Но в настоящата кризисна ситуация идеята за „непримирима опозиция“ е също толкова глупава, колкото и отказа на ДБ да участва в правителството.
Нека да пожелаем „На добър час!“ на Кабинета „Желязков“. И нека той още през първите си сто дни покаже, че големият компромис, който ГЕРБ-СДС направи, си е заслужавало да бъде направен.
От Фейсбук профила на Александър Йорданов, бивш евродепутат от ГЕРБ/ЕНП