Контрера атакува управлението на София: 367 млн. евро дълг и „Онче бонче, дай милион, да направиме купон“

Вденя, в който се очаква да стане ясно дали София или Бургас ще бъдат домакин на „Евровизия 2027“, общинският съветник и зам.-председател на ВМРО Карлос Контрера използва мотив от песен на победителката в конкурса Дара, за да опише финансовото положение на столицата. В публикация в социалната мрежа Фейсбук той представи своята критика към начина, по който се планира управлението на бюджета на София.

367 млн. евро заем и опасения за следващия мандат

Според Контрера, в разгара на лятото и в последния възможен момент управляващите от ППДБ са започнали процедура за поемане на дългосрочен общински дълг в размер на 367 милиона евро. По думите му предложението на Столичната община е представено чрез кратка презентация, която не дава достатъчно подробности за мащаба и последствията от подобно решение.

Той смята, че заемът се предлага само година преди края на настоящия мандат, което според него ще остави сериозен финансов ангажимент пред следващия кмет и следващия състав на Столичния общински съвет.

„Остава впечатлението, че ППДБ играят за последно десет този мандат. Така на практика следващият кмет (който и да е той) и следващият състав на Столичния общински съвет ще трябва да се съобразяват с един огромен дълг. Това минира следващия управленски мандат, а как да бъдат похарчени парите ще бъде предрешено“, посочва Контрера.

Подкрепа за инвестициите, но критика към начина на изпълнение

Общинският съветник уточнява, че самата идея за използване на заемно финансиране за инфраструктурни проекти и обновяване на градския транспорт не е неправилна. Според него проблемът е свързан не толкова с необходимостта от инвестиции, а с начина, по който те се планират и реализират.

Контрера посочва, че предложението за заем е било забавено прекалено дълго и според него това създава впечатление за опит за бързо реализиране на голям финансов ход в края на управленския период.

По думите му сумата от 367 млн. евро е прекалено висока и част от заложените разходи могат да бъдат отложени.

„Като стойност считам, че посоченият размер от 367 млн. евро е прекомерен. Спокойно 40 млн. евро, предвидени за тротоари, могат да бъдат оставени за следващия мандат“, заявява той.

Контрера прави паралел с предишен общински заем от 60 млн. евро, който според него е бил използван без достатъчна отчетност и с незадоволителни резултати.

„Казвам го от гледна точка на печалния заем от 60 млн. евро, изтеглен с подкрепата на ГЕРБ, ДБ и БСП в миналия мандат. Парите се похарчиха със съмнителен ефект и съмнително качество при почти никаква отчетност. Това не бива да се допуска повторно“, коментира общинският съветник.

Градският транспорт – основна част от инвестиционния план

Сред основните направления, за които се предвижда използване на заемните средства, е обновяването на градския транспорт. Според идеята на кмета Васил Терзиев около 177 млн. евро трябва да бъдат насочени към закупуване на нов подвижен състав.

В плановете са включени 200 нови нископодови автобуси, сред които къси и дълги превозни средства, използващи газово и дизелово гориво.

Контрера признава, че обновяването на автопарка е необходимо, но поставя под съмнение начина, по който е разпределена инвестицията.

„Генерално е правилно, но оспорвам логиката тези автобуси да идат само в гараж „Дружба“, което е експлоатационно и техническо безумие“, казва той.

Според него е сериозен пропуск липсата на средства за закупуване на 12-метрови електрически автобуси, които според него са бъдещето на градския транспорт.

„Скандално е, че не се предвижда закупуване на 12-метрови електрически автобуси за нуждите на Столичния автотранспорт (батерийни електрически автобуси, които и в момента се експлоатират по част от линиите)“, допълва Контрера.

София изостава с електрическия транспорт според Контрера

Зам.-председателят на Комисията по транспорт в Столичния общински съвет акцентира върху факта, че в много европейски градове основният приоритет е ускореното преминаване към електрически автобуси, докато в настоящия инвестиционен план на София според него липсва подобна посока.

„В цяла Европа градският транспорт върви към ударно въвеждане на електрически автобуси, а София не предвижда една стотинка такава инвестиция за автобусния си транспорт“, заявява Карлос Контрера.

По думите му това показва липса на дългосрочна стратегия за развитието на обществения транспорт в столицата. Според него обновяването на автопарка не трябва да бъде ограничено само до подмяна на остарели превозни средства, а трябва да бъде част от цялостна политика за по-чист, по-модерен и по-надежден градски транспорт.

Градски транспорт и „Евровизия 2027“ – предизвикателство за София

Критиките на общинския съветник идват на фона на очакването дали София ще бъде избрана за домакин на „Евровизия 2027“. Според Контрера евентуалното провеждане на международния музикален конкурс ще доведе до значително увеличаване на броя на хората, които ще разчитат на транспортната система на града.

Той свързва темата и с последния инцидент с автобус на Цариградско шосе, като поставя въпроса за състоянието и надеждността на обществения транспорт.

По думите му при евентуално пристигане на стотици хиляди гости София ще трябва да разчита на транспортна система, която според него не е достатъчно подготвена.

„И всички тези хора ще разчитат на градския транспорт, който за тях ще бъде нещо като машина на времето и игра на „онче-бонче“ дали ще се транспортират живи и здрави от т. А до т. Б“, коментира Контрера.

Критика към липсата на цялостна визия за инфраструктурата

Освен към транспорта, общинският съветник отправя критики и към начина, по който са подбрани инфраструктурните проекти, включени в бъдещия инвестиционен заем.

Според него има липса на ясна управленска концепция, като отделни обекти се включват без достатъчна връзка помежду си.

„Прави за пореден път впечатление работата на парче и хаотичното хвърляне на проекти без ясна обвръзка и управленска логика“, посочва той.

Като пример Контрера посочва включването на реконструкциите на бул. „Джеймс Баучер“ и бул. „Христо Ботев“, докато други важни транспортни артерии остават извън списъка.

Сред тях той посочва бул. „Петър Дертлиев“ и „Илиенско шосе“, които според него също се нуждаят от сериозно внимание.

Съмнения около приоритетите при разходването на средствата

Контрера поставя въпрос и защо част от заложените дейности не могат да бъдат финансирани чрез стандартния бюджет на общината, вместо чрез нов заем.

Според него използването на заемни средства за обикновено преасфалтиране на булеварди не е най-добрият подход, тъй като подобни дейности могат да бъдат извършвани и с текущите средства на Столичната община.

„Слабост за мен е, че с парите от евентуалния инвестиционен заем се предвижда просто преасфалтиране на някои булеварди – нещо, което може да се свърши и с пари от бюджета“, казва той.

По думите му това показва отсъствие на по-мащабна визия за развитие на София.

„Това показва липсата на визия и управленско желание да се свърши работа, а се чака наготово да дойдат едни пари и преди местните избори 2027 г. просто да преасфалтираме едни пътни отсечки“, допълва общинският съветник.

Булеварди и транспортни връзки, които остават извън плана

Сред проектите, които според Контрера не трябва да бъдат пренебрегвани, са бул. „Копенхаген“ и бул. „Източна тангента“.

Той припомня, че тези обекти се обсъждат от години, но реализацията им продължава да се отлага.

„За пореден път ни пробутват бул. „Копенхаген“ и бул. „Източна тангента“, които от 2024 г. все чакат и чакат. На практика се оказва, че ако не е заемът, няма да се случат, което е показателно какво е правено две години“, заявява той.

Като положителен елемент в предложението Контрера определя включването на реконструкцията на бул. „Ломско шосе“ – втори етап.

Според него този проект е необходим за подобряване на транспортната свързаност и намаляване на задръстванията в западната част на столицата.

„Като положителен знак пък тълкувам включването на реконструкцията на бул. „Ломско шосе“ – втори етап (от моста към Северната скоростна тангента). Това е крайно необходим проект за отпушването на трафика в западната част на София“, коментира той.

Липсват ключови квартални улици и ремонти на мостови съоръжения

Според Карлос Контрера сред сериозните слабости в предложението за инвестиционен заем е отсъствието на редица важни квартални улици и транспортни трасета, които ежедневно се използват от хиляди жители на София.

Той посочва като примери ул. „Летоструй“, ул. „Любляна“, бул. „Лазар Михайлов“, както и неремонтираната част от Чепинско шосе.

По думите му това са участъци, които са свързани с маршрутите на масовия градски транспорт и са натоварени с интензивен трафик, но не намират място сред приоритетите за финансиране.

„Големи липсващи в проектите за инвестиционен заем са значими квартални улици като „Летоструй“, „Любляна“, бул. „Лазар Михайлов“, неремонтираната част от Чепинско шосе и други улици – част от трасетата на масовия градски транспорт и натоварени с тежък трафик“, заявява общинският съветник.

Той обръща внимание и на друг важен проблем – липсата на планирани средства за ремонт и рехабилитация на мостови съоръжения.

Според него е необяснимо защо при наличието на стотици мостове и естакади в столицата не е предвиден нито един конкретен обект за основен ремонт.

„Няма нито едно мостово съоръжение, предвидено за рехабилитация, а в София имаме над 300 моста и естакади, част от които отдавна чакат за ремонт и повече от текуща поддръжка“, посочва Контрера.

Стари проекти, които отново се включват чрез заем

Общинският съветник твърди, че значителна част от проектите, включени в инвестиционния план, не са нови, а са идеи, започнали още преди няколко години.

Според него много от тях са били планирани още през 2022 г., но след местните избори през 2023 г. са останали без реализация.

Като примери той отново посочва бул. „Копенхаген“ и бул. „Източна тангента“.

„На практика голяма част от заема трябва да финансира проекти, които започнаха като процедури през 2022 г. и катастрофираха след местните избори 2023 г. (например бул. „Копенхаген“ и бул. „Източна тангента“)“, казва Контрера.

Според него това поражда въпроси за ефективността на досегашното управление и за причините, поради които тези обекти не са били реализирани в рамките на наличните възможности.

Въпросът не е само в размера на заема, а в начина на управление

В заключение Карлос Контрера посочва, че самата идея за използване на заем за развитие на София не трябва да бъде отхвърляна, но е необходимо да има ясни критерии, конкретни разчети и прозрачност.

По думите му големият проблем е не самото финансиране, а липсата на достатъчно подробна обосновка как ще бъдат използвани средствата и какъв ще бъде ефектът за града.

„Логиката да се вземе заем е ясна. Въпросът е какво и как ще се финансира с тези пари, защото само с добри намерения и едни кратки презентации няма да стане работата“, заявява той.

Контрера допълва, че през настоящия мандат гражданите са станали свидетели на множество обещания, които не са довели до реални резултати.

„През този мандат на „много исках, ама то не станА“ се нагледахме. Наслушахме се и на обещания „започваме от понеделник“. Дано съмненията ми бъдат опровергани с факти, разчети и числа!“, завършва общинският съветник.