КС образува дело и по жалбата на омбудсмана Делчева срещу Бюджет 2026

На 05.08.2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело №18/2026 г. по искане на омбудсмана на Република България Велислава Делчева за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §11 т. 1-4 и §46 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., обн. ДВ, бр. 69/31.07.2026 г., поради несъответствието им с принципите на „правовата и социална държава“, прогласени в Преамбюла на Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и 5, чл. 84 т. 1 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията.

Докладчик по делото е съдия Соня Янкулова, информират от пресцентъра на КС.

По-рано от пресцентъра на омбудсмана обявиха, че Делчева официално е сезирала Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §11, т. 1–4 и §46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Според искането с §11, т. 1–4 се променя механизмът за изчисляване на трудовия стаж, като досегашната уредба, базирана на изработени дни, се заменя с уредба, основана на изработени часове. Новата редакция на чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда въвежда стриктно пропорционално изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време, като отменя действащото правило, според което за пълен ден трудов стаж се признава времето, през което е отработена поне половината от законоустановената норма. В искането се посочва, че това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега.

Оспорва се и §46, с който през 2026 г. се премахва механизмът за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без едновременно да е предложен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация.

Според омбудсмана оспорените разпоредби засягат пряко начина, по който се признава трудовият стаж – юридически факт, с който се свързват възникването, упражняването или размерът на редица трудови и социални права. В искането се посочва, че новата уредба засяга особено неблагоприятно лицата, работещи при непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания или със здравословни ограничения, учащи се, пенсионери, лица, които полагат грижи за членове на семейството, както и граждани, за които непълната заетост е единствената реална възможност за участие на пазара на труда.

„За тези лица новият режим не е само въпрос на счетоводно или административно отчитане на трудовия стаж; той забавя придобиването и може да намали размера на непосредствено свързани с труда права – платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетения, чиито размер или възникване зависят от продължителността на трудовия стаж, както и възможността за заемане на длъжности, за които законът изисква определена продължителност на трудовия или професионалния стаж“, се посочва в искането.

По отношение на минималната работна заплата омбудсманът изтъква, че суспендирането на законовия механизъм за определянето ѝ и замяната му с конструкция, зависеща от бъдещо и несигурно законодателно събитие, има пряко отражение върху правата на работниците и служителите. Според искането премахването на действащия механизъм без ясна и ефективна алтернатива създава риск от правна и икономическа несигурност и лишава значителен брой работници от необходимата предвидимост и защита.

В искането се поддържа, че оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава, на конституционната закрила на труда, на правото на труд и на правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск. Посочва се още, че промените създават риск от непряка дискриминация спрямо работещите при непълно работно време, като поставят тази категория работници в трайно по-неблагоприятно положение единствено поради организацията на работното им време.

Омбудсманът обръща внимание и на начина на приемане на оспорените текстове. В искането се посочва, че измененията в Кодекса на труда са включени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, без да бъдат проведени процедурите, предвидени в Закона за нормативните актове, без необходимата предварителна оценка на въздействието и без отделен законопроект и обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Според искането разпоредбите на §46 създават и правна несигурност, тъй като едновременно предвиждат неприложимост на действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата през 2026 г. и запазване на нейния размер до приемането на бъдещи законодателни промени, без да е определен срок за това.

Припомняме, че КС вече допусна по същество и обедини в едно дело жалбите на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“.

На 24 юли парламентът окончателно прие Закона за държавния бюджет за 2026 г., като спорните изменения минаха през преходните и заключителните разпоредби.