Един от феномените на соца бе софийското жителство, което роди куп опити за фалшификации и много нагласени бракове, само и само хора от провинцията да се доберат до столицата. Това си беше ограничение на елементарните права и свободи на човека, пише socbg.com.

Сега българинът може да пътува навсякъде. Навремето обаче трудно го пускаха да влезе в много страни. А допреди четвърт век не го пускаха да излезе. Така се родиха митовете за приказния и красив живот на Запад. Ако някой пък заминеше за чужбина и не се върнеше, се превръщаше в невъзвращенец и беглец. Роднините му не само че не можеха да заминат при него, но бяха тормозени и следени.

Да, тогава всички можеха да си позволят да отидат на море с карта за почивка за 22 или 34 лева. Там прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си и заедно с техните семейства. Много трябваше да се внимава какво се говори, тъй като често някой слухтеше, а политическите вицове бяха забранени. Иначе следваше донос и неприятности.

Страховит фактор от онова време бяха активните борци против фашизма и капитализма. Понятието се институционализира от ЦК на БКП като основание за обществена привилегия през 1959 г.Те се ползваха със специални предимства по различни линии. Децата им например получаваха при кандидатстване в университет фиксиран процент, който се добавяше към бала и се изписваше ясно на таблата с резултатите от изпитите. Т.нар. борци имаха и карти за 50 процента намаление при ползване на транспорт, както и безплатно ползване на баните в страната.

Соцът забраняваше да се слушат радиостанции, които пускаха „Бийтълс“ и говореха за демокрация. Иначе можеше да те докладват и да си имаш неприятности с хората от ДС. Такива бяха „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“.

Едно време, когато не всеки имаше телевизор в дома си, хората редовно ходеха на кино. Преди всеки филм се прожектираше задължителният кинопреглед. Тази досада траеше 15 минути и обикновено се говореше как всичко с реколтата върви добре. Това са само някои от абсурдите на времето, в което сме живели. И за разлика от мнозина, никак не си спомням за тях с носталгия.