Спирането на енергетиката на въглища = 132 000 души в България без работа

Теменужка Петкова

Дългоочакваната конференция на ООН за климатичните промени в Катовице, Полша, приключи. С нея угаснаха и надеждите за по-голяма яснота за бъдещето на въглищната индустрия в света.

Хоризонтът 2030 г., когато трябва да спрат всички въглищни централи и въгледобивни мини в Европа, обаче продължава да виси като дамоклев меч над страните от Стария континент. Производството на електроенергия от въглища все още е ключово за ЕС и в частност за България.

През 2017 г. в ЕС благодарение на въглищата са произведени 694 тераватчаса електроенергия, което отрежда на този източник второ място в съюза след ядрената енергия, и са използвани 234 млн. тона нефтен еквивалент.

На глобално ниво картината е още по-красноречива. За света въглищата продължават да са енергиен източник номер 1, като за 2017 г. са използвани над 373 млрд. тона нефтен еквивалент и са произведени повече от 9723 тераватчаса енергия, което е ясно доказателство за първостепенната роля на въглищната индустрия за Европа, а и за света.

За страни като Полша, България, Гърция, Испания и други, които разчитат основно на въглищата за производство на електроенергия,

2030 г. може да се

превърне в техния

икономически и

социален

апокалипсис

На срещата в Катовице българският президент Румен Радев заяви, че страната ни категорично отхвърля завишените изисквания за намаляване на емисиите на парникови газове. Държавният глава каза, че страната ни продължава да работи за пълното прилагане на Парижкото климатично споразумение. Но нарастващите изисквания за намаляване на емисиите на парникови газове не съответства на националните ни интереси, категоричен бе Радев. Трябва да запазим въгледобива в България, защото това означава запазване на работни места и гарантиране на сигурност, подчерта президентът.

Какво означава това

за България в цифри?

Само трите големи централи в Източномаришкия басейн – държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” и двете американски инвестиции – ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово” и ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3”, имат обща инсталирана мощност от 3214 мегавата. Те осигуряват около 40% от електроенергията в страната. По данни на ЕСО до края на 2018 г. трите централи ще осигурят 25,888 млн. мегавагчаса електроенергия, за които държавните “Мини Марица-изток” ще добият и доставят около 25 млн. тона български лигнитни въглища.

В социален аспект производството на въглища и електроенергия в Източномаришкия басейн осигурява работа за близо 32 000 души. И за най-големия противник на въглищната индустрия е ясно, че евентуалното предсрочно затваряне на трите централи, което неминуемо ще доведе след себе си и до закриване на “Мини Марица-изток”, ще има драматични последствия за региона и за страната като цяло.

Според доклад на Световната банка крайният ефект за националната икономика от съкращаването на едно работно място в електропроизводствената индустрия би довело до намаляване с още 4,18 други работни места в други икономически сектори. Т.е. закриването на въглищното сърце на българската енергетика – Маришкия комплекс,

ще остави без работа

още около

134 000 души

Закриването на работни места и съкращенията на служители в трите теца и мините би струвало на социалната система над 359 млн. лева разходи за обезщетения само за една година. Същевременно на улицата остават хиляди висококвалифицирани кадри със специфични умения и опит, които трудно биха намерили реализация.

От друга страна, тази черна перспектива обезсърчава и младите хора, които биха учили и биха се занимавали с професии, свързани с електропроизводството, което ще рефлектира негативно и върху образователната система. Реализирането на такъв сценарий неминуемо ще доведе до сериозни демографски последствия за Южна България.

Концесионният договор на най-големите мини за въгледобив по открит способ в страната – “Мини Марица-изток”, е до 2043 г. Всяка година държавното дружество внася в бюджета концесионни такси в размер между 20 и 26 млн. лева. Планираното предсрочно затваряне на мините през 2030 г., съгласно новите екологични решения на Европейския съюз, означава загуба за държавния бюджет от несъбрани такси в размер на над 340 млн. лева за периода между 2030 г. и крайния срок на концесионния договор.

В същото време при предсрочно прекратяване на концесионния договор между “Мини Марица-изток” и Министерския съвет на България минните дейности ще приключат при крайно

неблагоприятно

оформен за

природата ландшафт

и негативни

екологични

последици,

предвиждат различни сценарии, разработени от енергийни експерти. Предсрочното спиране на дейността на мините води до невъзможност за набиране на средства за текущо и окончателно напускане на концесионната площ, които възлизат на 335 млн. лева. В такъв случай тези средства най-вероятно ще трябва да бъдат осигурени от държавата, прогнозират експерти.

Съществуването на електропроизводството в Източномаришкия басейн е важно условие за

енергийната

независимост на

България,

осигурявайки на страната ни добив на местен енергиен ресурс и производство на електроенергия от него. ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3” са от ключово значение за стабилността на електроенергийната система на България, като предоставят услуги за 1140 мвт. вторично регулиране, ± 110 мвт. първично регулиране и третичен резерв. Без трите централи

ще се нарушат

основни изисквания

към сигурността

на електроенергийната система, с която България участва и в общата европейска електроенергийна система. Например благодарение на 690-мегаватовата ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово”, която е най-новата и високотехнологична въглищна централа в България, страната ни покрива изискванията на Европейската организация на операторите на електроенергийни мрежи ENTSO-E от

резерв за първично

регулиране

Техническите параметри на централата позволяват да бъде най-ефективната за целите на балансиране на мрежата от страна на ЕСО.

Предсрочното прекратяване на добива на въглища към 2030 г. в резултат на мерките за борба с климатичните промени и закриване на въглищната индустрия ще доведе до

намаляване на

брутния вътрешен

продукт с близо 1,5

млрд. лева годишно,

изчисляват икономисти. Общата кумулативна загуба за страната от предсрочното закриване на въглищната индустрия само в Източномаришкия комплекс се равнява на над 2 млрд. лева годишно.

Очакваното решение за дерогация за трите централи в комплекса ще даде глътка въздух на въглищния бизнес и ще отложи за кратко опасенията на обеществото от непосилно висока цена на електроенергията. Но всички са наясно, че предсрочното закриване на централите ще бъде тежък удар върху българската икономика.

Какво иска ЕС,
какво искаме ние
200 страни обсъждаха в Катовице на конференцията на ООН по климатичните промени правилата за изпълнение на Парижкото споразумение за ограничаване на климатичните промени. То бе прието през 2015 г. и вече три години се преговаря за изпълнението му. В Катовице пакетът с правилата бе приет.

Акцентът е да се ограничи глобалното затопляне в границите на 2 градуса по Целзий. И това да стане чрез максимално намаляване на парниковите емисии, и то в най-кратки срокове.

Парижкото споразумение предвижда до 2030 г. да се намалят емисиите парникови газови с 40%. Това обаче поставя в риск енергийната сигурност на държавите, които разчитат на въглищните централи, сред които е и България.

В Катовице се очакваше да се поставят по-амбициозни цели, но до такъв дебат не се е стигнало. В този дух беше и речта на президента на България Румен Радев, който настоя да не се променят целите в Парижкото споразумение.

Обяснението е, че някои държави искат да напускат споразумението, а предстоят и евроизбори.

Каква ще е “сделката” в Катовице на България? От МОСВ заявяват, че приетият пакет няма да доведе до особени промени.

Един от ключовите компоненти в споразумението е насочен към повишаване на прозрачността на всички мерки. То предвижда обмяна на информация по осъществяването на националните планове в областта на борбата с измененията в климата, сред които влизат и намаляване на емисиите от парникови газове и мерки за адаптиране.

Участниците в конференцията в Катовице се договориха за единен подход при оценката на количествата емисии. Освен това, ако някоя от страните с ниски доходи не може да изпълни поетите задължения, тя ще може да обясни принципите и да представи планове за преодоляване на пречките в бъдеще.

Как Катовице ще се отрази на българската енергетика и на въглищните централи, които произвеждат над 40% от електроенергията?

България иска дерогация – не временна, а до изчерпване на находищата, за въглищните ни централи. Но тези преговори и разговори се водят с Европейския съюз, а не на ниво Парижко споразумение.

Очаква се към края на годината МОСВ да даде дерогация на ТЕЦ “Марица-изток 2”, а след това и на другите две централи в Маришкия басейн.


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ