Дивна: Кристин никога не ме е обвинявала
„Много време не слушах никаква музика след инцидента. Не чувах“, заяви пред Би Ти Ви певицата Дивна, след като сподели, че е посветила своя песен на нейната приятелка Кристин, с която преди месеци претърпяха тежка катастрофа.
„Това със сигурност не е случайно. Обадих се на Кристин на рождения й ден и й подарих песента“, разказа тя. „В един момент ние се видяхме. Видях колко е силна. Поддържахме някаква връзка, но аз си бях в Русе и за мен беше изключително трудно да пътувам, особено по същия път“, сподели Дивна.
„Никога не ме е обвинявала. Но имаше нужда да бъде сама в един момент без аз да бъда в живота й. Още от самата случка поддържах връзка с родителите й. Отначало не беше много ясно дали аз мога да бъда до нея в болничната стая. Посъветваха ме, че това да бъда там, може да е по-лошо за нея в началото. Аз исках от първата вечер да бъда до нея“, обясни певицата.
Аз вярвах, че аз съм виновна за всичко. Това е основната причина, че се бях затворила в себе си. Не знам защо се случи така. Маневрата, която предприех, не беше нещо, което по принцип не се случва.
Това, че съм карала със 120 км/ч при ограничение 60 км/ч не е вярно. Ограничението беше 90 км/ч. Хората сме сподобни на такъв тип атаки срешу другите. Това е чудовищно.
Бях попаднала в едно състояние, в което никога не съм си предтсавяла, че мога. Винаги съм била позитивна, но тази случка ми показа, че аз също съм човек и мога да направя грешка. Никой не е застрахован. Твърде много пъти бях на косъм да посегна на живота си. Вярвам, че двете с Кристин сме живи, за да можем да говорим за това нешо и да покжем, че винаги може да се продължи напред.
Каквото и наказание да има по съдебен ред за мен не мисля, че би било по-тежко от това, което аз самата си причиних – ментално, психически. Аз се бях поставила в ситуация, в която за мен вече нямаше живот.
Двама от най-добрите ми приятели подходиха странно след катастрофата – не се обаждаха. Аз се почувствах неудобна и че все едно ги натоварвам. Научих, че не може да разчитаме на другите да ни вгинат и помогнат. Аз наистина бях сама в този момент.
Стоях затворена вкъщи. Не допусках никой. Чувствам се сякаш живея втори живот. Търсим причината за това да ни се случи точно на тази възраст. Животът е нещо, което няма как да си обясним.
Аз винаги съм била много внимателен шофьор и наистина не мога да си обясня това, което се случи. Отдавна не ми се беше случвало да пътувам с приятел.
Много ми беше трудно отново да изляза на сцена. Бях много уплашена, все едно излизах за първи път. Много се притеснявах как ще реагират хората, виждайки ме на сцената. Посрещнаха ме много топло.
Искам да живея и да продължа напред. Надявам се да бъда полезна и да помагам на хората. За мен основното е възстановяване на Криси, за да се чувствам добре. Гледам да продължа напред по-бързо, за да могат и родителите ми да бъдат добре. Пожелавам си да бъдем здрави, както аз, така и те, Кристин и нейните близки също. Тя се възстановява, защото е истински боец, което ме вдъхнови да се върна към живота.