Писмо в бутилка откри своя подател след 26 години

Пуснато е на 31 януари 1992 година в Индийския океан от кап. Христо Христов на моторен кораб “Йордан Лютибродски”.

Колегите от “24 часа” откри кап. Христов и свърза намерилите го южноафриканци с него

БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ

На 30 декември в редакцията на в. “24 часа” е получен имейл от южноафриканеца Андре Кутзи, който моли вестника да му помогне да издири кап. Христов, който през 1992 година е работел на кораба “Йордан Лютибродски”. Кутзи твърди, че той помага на своя приятелка, която е открила писмо в бутилка, пуснато от въпросния капитан Христов от споменатия кораб. Молбата му е да напишем статия и да му помогнем да свърже Христов с неговата приятелка. Тутакси, кореспондентът на “24 часа” във Варна Лиляна Трънкова откри капитан Христов (неговия разказ поместваме отделно). Писмото е пуснато в Индийския океан в 16 часа UCT (стандартизирано координатно време, което е същото с GMT или западноевропейското време) на 31 градуса и 22 минути и 0 секунди южна ширина и 33 градуса и 31 минути източна дължина.

Кутзи прилага и снимки на пластмасовата бутилка с писмото. На 31 декември “24 часа” се свърза с Лизъл Вермаак, жената, която е потърсила съдействието на Андре Кутзи, и тя разказа интересни подробности по намирането на писмото (тях вижте отделно).

Оказа се, че всъщност писмото е открито от нейния баща през 1994 година и е пазено 26 години като най-голяма семейна ценност.

Даже баща ѝ го бил закачил на едно дърво в градината на неговата къща, което наричали дървото на съкровищата. Лизъл Вермаак поискала разрешение от 88-годишния си баща да направи опит да се свърже с подателя. Баща ѝ Дейвид Кльоте прекарва дните си, седейки във всекидневната на къщата си в рибарското село Франскраал и гледайки с бинокъл преминаващите кораби. Кльоте е бивш рибар и той открива писмото през 1994 година.

Моторният кораб “Йордан Лютибродски” е пуснат на вода на 8 януари 1987 година. Той е част от серия кораби за насипни товари, които са конструирани и построени в Корабостроителния завод “Георги Димитров” във Варна. Писмото е пуснато по време на плаване от Сингапур към Бразилия. Това не е първият получател на писмо в бутилка, който се свързва с капитан Христов, но това е 26 години след пускането му.

Лизъл Вермаак: Това писмо бе най-голямата семейна ценност

Това бе най-голямата семейна ценност, писмото е открито от баща ми през 1994 г. на малкия Бьотибай, в района на рибарското градче Франскраал на западното крайбрежие на Южноафриканската република в провинция Кейп.

Баща ми го закачи на едно дърво в градината и го нарече дървото на съкровищата. Винаги сме се отнасяли като към най-голямата семейна ценност. Всъщност той открива писмото през 1994 година, две години след като е пуснато, и в това няма нищо необичайно. Преди седмица реших да потърся подателя и попитах за разрешение моя баща Дейвид, който е на 88 години и прекарва времето си, седейки във всекидневната на къщата си с бинокъл, с който наблюдава преминаващите кораби.

Кап. Христо Христов: Пуснах 50-60 писма в морето, с двама поддържаме връзка повече от 20 години

ЛИЛЯНА ТРЪНКОВА

Капитан Христо Христов е роден на 22 септември 1946 г. в с. Бояна, Варненско. Завършва Техникума по корабостроене и корабоплаване във Варна, после ВВМУ “Никола Й. Вапцаров” и през 1973 г. постъпва в БМФ. Капитан далечно плаване става през 1994 г. След 34 години на море се пенсионира. От чисто любопитство му хрумва идеята за така наречената Нептунова поща. През 1992 година пише около 50-60 писма, запечатва ги в бутилки и ги хвърля зад борда по пътя от Сингапур към Бразилия.

“Корабът си беше като нов, няма какво да се поддържа по него. Беше дълъг преход. Голяма скука. Тогава бях старши помощник-капитан и когато приемах “Йордан Лютибродски”, забелязах, че в приемното салонче под капака на дивана е пълно с празни шишета на винт. Тогава си помислих какво ли ще стане, ако опитам с тях да направя връзка с непознати хора? И по време на вахта вземам горе 2-3 шишета, слагам вътре в тях парче от стара карта с написани на гърба позивните, името на кораба, датата и часа, координатите и накрая моя адрес във Варна. Най-отдолу писах, че колекционирам картички. Какво друго да правя на вахта 4 часа?”, спомня си кап. Христов.

Първо му се обадили от Южна Африка. Хората, намерили едно от посланията му, били винопроизводители, живеели в крайбрежния район, но после оставили бизнеса, сменили си адреса и връзката им прекъснала.

“Много изненадващо беше, когато ми се обадиха от Австралия. Семейство на моя възраст приблизително – Франк и Валда, с деца и внуци. Те ми обясниха, че намерили бутилката на 1 октомври 1993 г. на брега в Пърт. Франк разхождал кучето си с приятели и видял бутилка с писмо в нея. Занесъл я у тях и я показал на жена си. Не отворили бутилката, но са успели да прочетат писмото през стъклото и веднага ми отговориха. Оттогава повече от 20 г. ние си пишехме редовно, а преди четири години дори ми дойдоха на гости у дома, във Варна, и се запознахме. Бяхме заедно десетина дни и ни беше много приятно. Предполагах, че другите бутилки са се разбили някъде по скалите, но ако е намерена още някоя, ще бъда щастлив да се свържа с още някой, до когото е стигнало мое нептуново писмо“, усмихва се капитанът.