Последната любовна поема на Ласкин до Александра

Най-голямата мъка на Иван Ласкин е, че не успя да бъде добър съпруг и баща на своите любими жени – съпругата му Алекс и двете му дъщери Люба и София.. Дори на смъртния си одър не спирал да се терзае, че не заслужава те да го обичат.

Порокът му с алкохола нанесе много беди на семейството му, но въпреки това винаги е бил внимателен и галантен към тях. Многократно е намерил варианти да се обясни в любов да Сърчаджиева, описвайки себе си като нищожество, което не заслужава да бъде обичано.

Алекс помни всеки написан ред, всяка казана дума и всяко действие на любимия си. В съзнанието обаче ще остане едно от последните писма на актьора адресирано до нея.

Ето какво написа Ласкин за любимата му Александра:

„Нямам обяснение защо те Обичам.
Понякога ме хваща яд на лепкавите ти целувки, за които никой не знае!
Най-вече: с какво право ми ги причиняваш тези целувки?!??
Просто устните ти са, като атомни вендузи! Топли и вдъхващи любов! Мамицата му!
Риташ ме докато спя! Крадеш ми айряна и ягодите от хладилника.
Печеното ти пиле с картофи има вкус на ксерокс! И аз те обичам !??!!
Също така, се дразня за това, че караш неимоверно и сексапилно колелото си! И аз завиждам вероломно! На седалката! Защото се докосва до теб! Вторачен в седалката, ми иде да я убия! Защото заради теб съм способен да ревнувам от седалка на колело!
Защото толкова те обичам!
Готвиш храна, която не би вкусил дори притеснен талибан в оставка или гладен павиан със семейни проблеми!
Както и камила с анорексия!
И аз те обичам!
Защото всичко, което правиш ти е Обич!
И аз те обичам!
Пренебрегвам понякога трошицата бадемче между зъбите ти и капчицата бозичка на блузката ти…защото те обичам!
И целувката е моя за теб, мило момиче!
Ти правиш хората добри! И мен!“