Разкриха неподозирани тайни за починалия на рождения си ден собственик на „БИАД“

Навръх рождения си ден почина собственикът на култовия клуб „Biad Premium club“. Димитър Иванов бе истински бохем и фаталният му край натъжи голяма част от хайлайфа, които му бяха близки приятели. Той издъхна в Окръжна болница, а от уста на уста се разгласяваха повече от неверни твърдения за причините довели до неговата смърт. Потърсихме пиарът Наско Лазаров, който бе сред най-приближените му и знае какво точно се е случило с бизнеснема.

– Г-н Лазаров, вие бяхте от най-близките на ненадейно починалия бивш собственик на култувия клуб „ БИАД“ Димитър Иванов. Бяхте и на погребението му в сряда. Как си обяснавате преждевремената му смърт?

– Митко остави жена и едно сираче на единадесет години. Раздалята с него бе в родното му село Дорково, Велинградско. Там бяха родителите му, баба, дядо, брат му, съсипани от мъка. Оплакаха го много хора – прятели, колеги и партньори, с които е работил. В траурното слово бе подчертано, че той е бил един много добър и почтен човек. Завършил е Висше транспорто училише „Тодор Каблешков“ в София. Отиде си само на 41 години, а имаше голямо бъдеще. Никой не знаеше, че той е масон. Една моя приятелка беше видяла пръстена, принадлежащ на тези хора.

– Жалко, че умря толкова млад…

-Приятел ми разказа, че е бил свидетел, как пред един от кабинените в „Пирогов“ някакво момче посъветвало Митко да пие по четири литра вода на ден. Така ще успее да изчисти цирозата. Но той се отнесъл пренебрежително към него.Никога не говореше за здравословното си състояние. Не слушаше. Никой от приближените му не знаеше, че има цироза. Не споменаваше за болести. Ходеше при някакви руснаци със силна енергия. Казваше, че много са го зареждали и се чувствал добре след това.

– Богат ли беше?

– Искаше да е сред първите. На брат си казал, че е живял много добре. Обикалял света, видял е хубави хотели, красиви места, с други думи изживял е вече живота си. Като че ли е предчуствал края си.

– Бизнесът ли бе причината за проблемите му?

– Убеден съм, че целият му стрес бе приченен от факта , че той загуби „БИАД”. Защо това е станало той не казваше. Както винаги, стараеше да изглежда добре, да бъде в кондиция, да бъде разумен в решенията си. Но с „БИАД” явно не успя. Мълчеше, но видимо страдаше. И може би това е отключило и болестите му.

– Кога се чухте за последно и какво си казахте?

– Десетина дни преди да умре ми се обади. Звучеше много добре. Поиска да го свържа с най-добрия коремен хирург. Искаше да говори с него за накакви излседвания. Каза ми, че всичко му е наред и става въпрос само за една консултация. В момента, в който му намерих лекар, голям специалист от ВМА, той вече не вдигаше телефона си. Бях в Турция, когато ми се обади, една позната- певица, за да ми каже, че с Митко нещо става и е на смърто легло. Ядосах се. Помислих си, че това е някаква глупава шега. Веднага звъннах на брат му и той отвърна, че няма такова нещо и че всичко е наред.

– А след два дни, на рождения си ден, той умира…

– Тогава много хора, които ги обичаха са му звъняли да му честитят. Но в 16 часа, в „Окръжна болница“ той вече се е разделил с живота. 24 часа преди да почине вече бил в кома. Причината за смъртта му е тежка цироза. Най добрите специалисти денонощие са се мъчили да го спасят .

– С какво ще го запомните?

– Работата с него винаги беше удоволствие. Знаеше кога и как да действа. Беше голям предприемач и бохем. Имаше стил. Неговите ВИП гости пристигаха винаги с лимузини, биваха посрещани с цветя и шампанско. Имаше широки ръце и широки пръсти.

Интервю на Исак Гозес