Тревожна статистика: Ето къде са най-високите и най-ниските пенсии в България!

Според статистиката на НОИ за 2018 г.:

412 хил. пенсионери живеят с до 207,60 лв.

Жените взимат със 102 лв. по-малко от мъжете

411 559 българи живеят с  пенсии до 207,60 лв., колкото е размерът на минималната от началото на тази година. Най-бедните пенсионери са в Разградско, където средният размер е 295,21 лв. Това показва справка на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2018 г. В Кърджали пък средната пенсия е 296,15 лв.

Под линията на бедност, която за тази година е 348 лв., пък са средните пенсии в още 12 области – Благоевград, Велико Търново, Видин, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Русе, Силистра, Сливен, Търговище и Шумен.

Най-високите пенсии пък са в София – 438,98 лв. среден размер. Така ножицата между столицата и Разград става 144,77 лв.

Вторите най-богати пенсионери са от Перник, където средният размер е 415,24 лв. Третата област с пенсии над 400 лв. пък е Бургас.

Общо за страната средната пенсия през миналата година е била 364,32 лв.

Женската пенсия обаче догонва мъжката. През 2017 г. разликата между тях е била 121,57 лв., но една година по-късно тя вече е 102,57 лв. на жените. Средната пенсия на мъжете през миналата година е била 424,06 лв. на месец спрямо 321,49 лв. Причината е, че мъжете са получавали по-високи заплати, а и се пенсионират по-късно от жените, обясняват експерти.

Общо 2 158 047 души са получавали пенсия през миналата година. За тях са изплатени над 9,45 млрд. лв.

Всяка трета пенсия, която изплаща НОИ, е инвалидна. Броят на хората, които получават поне една инвалидна пенсия, е 626 376

Половината от тях са с решение от ТЕЛК за инвалидност между 71 и 90%. При инвалидите средната пенсия е 267,79 лв., което е с 96,53 по-малко от тези за осигурителен стаж.

Под минималната пенсия са личните пенсии на над 670 хил. българи.

На другия полюс са 94 хил. пенсионери, които взимат между 800 и 910 лв. Близо 644 хил. българи взимат пенсии между 300 и 450 лв.

Най-много са пенсионерите в столицата, където броят им стига 342 хил., докато във Видин те са близо 35 хил.

82 хил. души са излезли в пенсия през 2018 г., като това е с 1294 по-малко спрямо 2017 г. Основната причина за по-малкия брой пенсионери е увеличението на изискуеми стаж и възраст.

Именно заради това условие над 3 пъти се увеличава броят на хората, предпочели да се възползват от правото си на по-ранно пенсиониране до 1 година преди достигането на възрастта.

От 2016 г. влезе в сила правото на работещите в третата категория да излязат в пенсия една година преди да навършат възрастта. Условието е да имат необходимия стаж. Те обаче ще получават пожизнено с по 0,4% по-ниска пенсия за всеки недостигащ месец стаж. През 2018 г. от тази възможност са се възползвали 3612 души, докато през по-миналата година са го направили с 1000 човека по-малко. Средно не са им достигали 10,66 месеца.

Двойно по-малко са и пенсионираните полицаи и военни. Едва 811 човека под пагон са излезли в пенсия през миналата година, като през 2017 г. те са били 1861 човека. И тук причината са промените, които вдигнаха стажа и възрастта за хората от тази група.

И при новоотпуснатите пенсии се наблюдава тенденцията всяка трета да е за инвалидност. Хората с увреждания през миналата година, които са получили пенсия, са 25 905 души, което е с едва 276 човека повече спрямо миналата година.

От 1 юли 2019 г. всички пенсии ще бъдат вдигнати с 5,7%

Така минималната ще стане 219,43 лв. Средната пък ще достигне 386,27 лв., което е с 23,45 лв. повече от тази година.

Социалната пенсия за старост от 1 юли ще се вдигне от 125,58 на 132,74 лева.

Заради индексацията по швейцарското правило и вдигането на тежестта на стажа е предвидено двойно преизчисление на старите пенсии.

Те първо ще бъдат сметнати с коефициент 1,2, а след това старият им размер ще се актуализира и с 5,7%. Пенсионерите обаче ще получат само по-голямото увеличение, не и двете.

Таванът на пенсиите пък ще бъде 1200 лв. През тази година бе предвидено той да отпадне, но вместо това се реши максималният размер на пенсията да е 40% от максималния осигурителен доход.

От тази година влезе в сила и друга новост – пенсиите вече се изчисляват само върху осигуровките, внасяни след 31 декември 1999 г. По-ранен стаж ще се ползва само ако кандидатът за пенсия няма 36 месеца стаж след началото на 2000 г.

Въведе се и ограничение за размера на индивидуалния коефициент. Той вече не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход и средния за страната. От 2019 г. тежестта на стажа се заковава на 1,2% и няма да се променя.

От НОИ вече ще преизчисляват служебно пенсиите на 289 хил. работещи пенсионери и така хората няма да носят всяка година молба и да се редят на гишетата. Те обаче ще трябва да подадат еднократно заявление.

Цветанов: Амбицирани сме да вдигнем пенсиите значително

Правителството има амбицията да увеличи значително възнагражденията на пенсионерите, но трябва да бъдем много внимателни с какви стъпки го правим, казал председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов на среща възрастни хора от Згориград в парламента вчера. Той обаче уточни на страницата си във фейсбук, че: “трябва да бъдем много внимателни с какви стъпки го правим, защото всяко непремерено действие може да навреди сериозно на икономиката, която в момента е в подем”. По думите му правителството иска да запази високия икономически ръст и добрата събираемост на приходите, за да може в хазната да постъпват повече средства и държавата да ги разпределя в различни дефицитни сектори – какъвто е и пенсионният фонд.

Българите боледували 17 милиона дни

Българите са били в болнични 17 594 959 дни през 2018 г. Това показва справка на Националния осигурителен институт.

За тях държавата е изплатила 549 240 556 лв. Средно болните българи са получавали 198,86 лв., като среднодневното обезщетение е 31,22 лв.

През 2018 г. болничните са били с близо 500 хил. дни повече спрямо предходната година. С над 50 млн. лв. са повече и изплатените пари, показва справката.

Броят на обезщетенията за общо заболяване са достигнали 2 748 173 през 2018г. Най-много са боледували хората над 65 г., като те са ползвали 941 хил. дни. Средно на ден техният болничен е излизал 27,17 лв. Най-високото обезщетение от 33,17 лв. пък взимат хората на 38 г. Те обаче са имали 363 хил. изплатени дни. Жените боледуват по-често от мъжете, но получават по-ниско обезщетение заради по-ниските доходи.

499 хил. души пък са ползвали първичен болничен лист, като близо половината от тях са го продължили.

Най-болнави са били в София, като броят на обезщетенията стига близо 807 хил. Почти три пъти по-малко пък са болничните в Пловдив. А едва 23 088 са болничните в Силистра.

Според експертите броят на болничните у нас се вдига заради застаряващото население и лошото здравословно състояние на нацията. Други фактори са обездвижването, прекомерната употреба на алкохол и цигари, но сред най-сериозните е стресът.

Бизнесът обаче всяка година алармира за все повече фалшиви болнични. Шефовете отчитат, че около празниците болничните се вдигат с около 30%.