Отказва ли се Домусчиев от Лудогорец?

Какво се случва с Лудогорец е въпросът, който изглежда най-актуален около футбола ни напоследък. И той съвсем не е породен от загубата срещу ЦСКА за купата на България. Подобни резултати се случват, въпросът е какво стои зад тях. А в Разград от известно време се забелязва пълно отстъпление по всички фронтове, които подсказват дори за отказване на Кирил Домусчиев от проекта „Лудогорец“.

Първото и най-основно отстъпление на „Лудогорец Арена“ е ценностното. В годините покрай всички евроуспехи на Лудогорец от Разград с основание се идентифицираха с манталитет, стигащ далеч отвъд Калотина. Самият Домусчиев, Ангел Петричев и наставниците Ивайло Петев, Георги Дерменджиев и Стойчо Стоев неведнъж показваха, че тяхната предпочитана среда са европейските отношения между клубовете и избягваха българските низки страсти, макар първите двама да се справят добре и с тях. Постепенно обаче Лудогорец спря да се цели високо и това става все по-видно. Най-натрапчивото доказателство са изборите на треньор в Разград напоследък.

Всичко вървеше чак изненадващо добре за български клуб до 2017 г. От назначенията на Петев, Стоев и Дерменджиев личеше, че някой в Разград разбира материята и знае много добре колко фундаментален е за един отбор добрият треньор. И тогава изведнъж сякаш всичко се пречупи и в Разград спряха да надграждат. Първо дойде вече поизхабеният футболно Димитър Димитров, който трудно може да внесе нещо кой знае колко ново в играта на тима. Неясно откъде и по какви съображения след това бе докаран бразилският анонимник Пауло Аутуори, който пък бе заменен от тотално неотговаращият на реномето на тима Антони Здравков. И точно тук идва промяната в идеологията. Сякаш изведнъж в Разград спряха да мислят за клуба си като такъв от средноевропейска класа, а се държат с него сякаш е провинциално българско средностатистическо отборче. Антони Здравков е подходящ за треньор именно на такова.

Най-голямата беля, която са напът да направят Домусчиев и компания е, че ще пропуснат да материализират шума, който Лудогорец вдигна в Европа. Благодарение на него Лудогорец може да си позволи да привлече достатъчно класно име на треньорската скамейка. С реномето, финансовата стабилност, инфраструктурата, която притежава, клубът е апетитна дестинация, за разлика от един ЦСКА например, където е достатъчно да видиш стадиона, за да се откажеш да поемеш тима. Само че като следствие именно на кадровите грешки в Лудогорец започнаха да се отдалечават от европейския футбол и това ще доведе след себе си редица негативи, ако не се вземат спешни мерки. Такава със сигурност не е връщането на Стойчо Стоев, който бе доведен от…Арда. Нека си го кажем, въпреки немалките му постижения за клуба, Стоев не е кой знае каква треньорска класа. Неговото назначение бе от тези за по един мач. А именно изключително важното гостуване на „Герена“ срещу надигналия глава Левски, което на 90% щеше да бъде загубено с Антони Здравков на скамейката. Психологическият възход, традиционен при назначаване на нов треньор си свърши работата и Лудогорец взе мача, но след като той отшумя, се вижда, че игрово Стоев няма какво повече да даде и Лудогорец забатачи в традиционното за този сезон русло. Последните два мача срещу Берое и ЦСКА са живото доказателство.