Кой в Оман искаше 80 млн. евро заради КТБ и защо не успя

Решението на арбитража в полза на България е окончателно и не подлежи на обжалване

Държавният общ резервен фонд на Оман, който съдеше България за 80 млн. евро, първо оттегли претенциите си, а месеци след това Международният център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон (арбитражен съд – бел.ред.) се произнесе с решение, което не подлежи на обжалване.

Новините бяха съобщени от финансовото министерство на два пъти. Първо през април тази година, когато стана ясно, че Оманският фонд е оттеглил всички свои претенции, и преди дни, след като съдът във Вашингтон, базирайки се на това действие, взе решение.

Файсал Амур Мохамед ал Риями (вдясно) бе в надзорния съвет на КТБ.
Институцията, произнесла се в полза на България, е част от групата на Световната банка и е създадена с Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове. България се присъединява към нея заедно с още 158 държави.

Арбитражът във

Вашингтон има

статут на съд,

а националните съдилища са поели ангажимент да признават неговите решения. Той се произнася по всеки правен спор, произтичащ от осъществяване на инвестиция между договаряща държава и чуждестранен инвеститор. Условието е двете страни писмено да са заявили, че са съгласни спорът да се внесе в арбитража.

Искът на Оманския фонд е заведен във Вашингтон на 22 октомври 2015 г., ответник по делото е България в лицето на финансовото министерство. Оманският фонд се представлява от адвокатската кантора “Фрешфийлдс Брукхаус Деринджър” със седалища в Австрия и Германия. Българският финансов министър Владислав Горанов нае две кантори – англо-американската “Арнолд & Портър” и българската “Томов & Томов”.

Оманският фонд

придоби 30% от

акциите от КТБ

през 2009 г. Доведе ги тогавашният мажоритарен собственик на банката Цветан Василев. За връзката им говори и обяснение на банкера през 2014 г., когато КТБ бе поставена под специален надзор, че “работи усилено по стабилизирането на банката съвместно с Фонда на Султаната на Оман и други заинтересувани инвеститори”.

Фондът направи сделката чрез люксембургското си дружество “Бългериън акуизишън къмпани II”, като плати за сделката 185 млн. лева. Заради поставянето на банката под особен надзор и последвалото отнемане на лиценза цената падна значително. Тази разлика е в основата на загубите, за които претендират оманците, заедно с лихви и пропуснати ползи. Доскоро нямаше официална информация за размера на претенциите им. След съобщението на финансовото министерство от април стана ясно, че те са за 80 млн. евро.

Делото не бе изненада, след като Оманският фонд на няколко пъти заяви намерения да отнесе казуса до международна юрисдикция. Най-често фондът формулираше исканията и намеренията си с писма. Реалната стъпка по завеждането на дело във Вашингтон предприе, след като предложението държавата и оманският фонд в консорциум с австрийския ЕПИК и “Джем корп”, да разработят спасителен план за КТБ, бе отхвърлено от БНБ.

Оманците обжалваха решението на централната ни банка за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ, но съдът реши, че те не могат да бъдат допуснати като страна по делото, защото нямат правен интерес от обжалването на решението.

През юли 2015 г. и БНБ чрез изявление на главния си юрист Нина Стоянова, която в момента е подуправител, оповести, че

акционерите

нямат никакви

основания да

съдят България Дни след това оманците обявиха, че ще работят за защита на своята инвестиция, въпреки че тя е само 0,5% от инвестиционния им портфейл. През октомври 2015 г. искът на оманците бе депозиран във Вашингтон.

Тогава финансовият министър Владислав Горанов заяви, че е неоснователно акционер на банка в несъстоятелност да има претенции към държавата. “Наели сме адвокати за защита на тази позиция, имаме капацитет и опит в подобен вид дела и не сме притеснени.

Готови сме да

водим тази

битка”, заяви

Горанов

Като основание за иска на оманците бяха посочени причинени материални щети от отнемането на лиценза на банката. БНБ, правителството и съдът третирали неравностойно като инвеститор фонда и ги лишили от възможност да защитят собствеността и правата си пред съд. Две решения предизвикали загубите – отказът от спасяване на КТБ и отнемането на лиценза. Преките загуби са сведени до 80 млн. евро, върху които следва да се начислят лихви.

След два тура от писмени защити през месец декември 2018 г. оманците се отказват от исковете си без възможност да ги предявят отново както пред този, така и пред друг международен арбитраж. С това делото може да се счита за приключило в полза на България.

Твърдения, че арбитражното дело не е приключило с решение, а със сключване на споразумение и изплатено обезщетение, се появиха веднага след оповестяването на новината за оттеглянето на исковете. Тези дни и дъщерята на подсъдимия Цветан Василев твърди същото в личния си блог.

Министерството на финансите обаче заяви, че България не е подписвала споразумение, нито е плащала обезщетение по арбитражното дело, заведено от Фонда на генералния държавен резерв на Султанат Оман.

Фондът е създаден през 1980 г., управлява близо 15 млрд. долара

Държавният резервен фонд на Оман е създаден през 1980 г., а в момента негов ръководител е министърът на финансите на държавата. Разполага с близо 15 млрд. долара, фондът е на подчинение на султана на арабската страна. Създаден е с цел инвестиции, като трябва да донесе приходи и да осигури по-висок стандарт на живот на гражданите на Оман.

В КТБ имаше двама представители на структурата – Абдул Салам Мохамед Абдулах ал Муршиди и Файсал Амур Мохамед ал Риями. Всички служители на оманското финансово министерство във фонда са общо 80.

Оманският държавен резервен фонд влага средства предимно в държави, които нямат залежи на петрол. 57% от средствата му са инвестирани в Америка, 17% – в развитата част на Европа, 4% – в по-изостаналите европейски страни, 11% – в Африка, и 3% – в Близкия изток.