Мая - жената, която укроти Георги Илиев (Непоказвани снимки)

Четиринайсет години след смъртта на Жоро Илиев – Главния, както го наричали в обкръжението му, за него още се носят легенди и спомени. Лошото момче с опърничав характер, който можела да укроти само съпругата му Мая, не прави изключение от „героите борчета“ от времето на мутренските времена на Прехода. Със сигурност и той е бил и ще остане с две лица – на рекетьора, разплакал много семейства, и на добре облечения и щедър бизнесмен. Георги Илиев винаги е живял на ръба на бръснача. Преуспелият бизнесмен, наследил ВИС от брат си Васил Илиев, е застрелян на 39-годишна възраст, припомня Дир.бг

По-малкият брат от лошите момчета Илиеви е републикански и балкански шампион по борба. От малък има криминални прояви.

През 1983 г. е регистриран от милицията за кражба. През 1986 година е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване, а 5 години по-късно е освободен предсрочно. През 1992 година е задържан отново по подозрение за кражба на кола и фалшиви документи.

24 април 1994 г. Сватбата с Мая.Снимка

Една е жената в живота на Георги Илиев. За това са единодушни неговите близки. Според тях много красавици са минали през леглото на харизматичния висаджия, но в сърцето му имало място само за Мая.

Кумуват Румен Маринов-Нарциса и съпругата му Биана Антонова-Биби.

През юли 1995 г. той и хората му са арестувани в Хасково заради нанесен побой над местните босове на подземния свят Валентин и Антоан Подмолови в района на граничния пункт „Капитан Андреево“. Според запознати това е наказателна акция заради дълг на Подмолови от 50 хиляди долара.

В същото време Жоро Илиев дарява след смъртта на брат си пари за реновирането на църквата в „Капитан Андреево“ – „Свети Георги Победоносец“. След ремонта й сам той идва, за да я открие. Както обикновено не дава изявление пред журналистите, с които той не бе словоохотлив. Това не е единственото му дарение за църкви и чешми в България.

Последното обвинение срещу Илиев е заради инцидента в БИАД. На 11 октомври 2000 г. Жоро Илиев влиза в дискотеката на Слави Бинев. Охранителите го предупреждават, че „мястото е забранено за висаджии“ по заповед на собственика. Илиев влиза в заведението с шест души. След като се ръкувал с Бинев, Жоро Илиев твърди, че Бинев му е казал, тук няма място за висаджийски боклуци. Отговорът на собственика на „ВАИ холдинг“ е плесница за Бинев, който завежда дело. Бинев още по време на делото твърди, че подобна реплика не е изрекъл и не е в неговия стил. През декември 2014 г. той заявява отново, че е бил нападнат от Илиев, а ВИС е искал да поеме контрола над заведенията. Дали е чисто битов скандала или е ставало дума за пари така и в съда не става ясно до край.

Георги (вдясно) бил буен още от ученическите си години. Батко му не харесвал избухливия му характер.

Сумата, която иска Бинев като обезщетение от Жоро Илиев е 50 хиляди лева. Три години по-късно Софийският районен съд осъжда президента на „ВАИ холдинг“ да плати обезщетение от 1200 лева на Слави Бинев, на който е причинил сътресение на мозъка, представляващо временно разстройство на здравето. Наложено му бе и административно наказание глоба в размер на 700 лева. Президентът на „ВАИ холдинг“ бе осъден да плати и разноските по делото в размер на 1335 лв. Бизнесменът е изненадан неприятно по време на делото – един по един основните свидетели, на които Бинев е разчитал, се отмятат от показанията си.

Връзката с Мая била благословена лично от брат му Васил.

Ето какво си спомни пред Dir.bg преди дни адвокатът по това дело на Жоро Илиев – Георги Гатев:

„За мен делото от чисто професионална гледна точка не беше чак толкова интересно. Георги Илиев бе обвинен в хулиганство. Всъщност по-интересни бяха записите от заведението как е станал побоя, където се виждаше, че някои хора бяха мъртво пияни. Осъдиха го на някаква минимална глоба, вече и не я помня. Пушилката по това дело бе по-голяма, защото той и Бинев бяха замесени, разказва Гатев.

Той си спомня, че Илиев е присъствал на всички съдебни заседания.

„Държеше се абсолютно адекватно – спокоен, въздържан, не беше конфликтен по време на съдебните заседания. Беше изпълнителен и не даваше изблик на настроенията си и когато свидетелстваха от обратната страна. По-скоро беше мълчалив. Не даваше интервюта, поне по време на това дело“, спомня си Гатев.

Самият Илиев казва в интервю през 1995 година: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени“, като още тогава се опитва да чисти имидж. Но в същото време съзнателно носи черните очила и е заобиколен от многото охрана и не само за респект, а защото така правят лошите момчета и му харесва. Може би не е съумял да всее този страх в Бинев, който не само не е искал да го допуска в БИАД, но и заявява „Тигърът е от хартия“.

Името на Илиев се свързва с търговията с наркотици и други сериозни престъпления, но се оказва на практика, че бизнесът му като президент на „ВАИ холдинг“ е чист.

25 април 1995 г. Васил Илиев загива сред дъжд от куршуми в мерцедеса си на разкопаната софийска улица „Луи Айер“. Създателят на емблематичната мутренска групировка отива към ресторант „Мираж“, станал сборище на прохождащия борчески елит, където ще празнува рождения ден на майка си Невена.

27 април 1995 г. Съсипаният от мъка Георги Илиев на погребението на брат си на кюстендилските гробища. На снимката е и малката им сестра Мариана. Малко след това е коронясан за лидер на ВИС. Поведението на Георги е безпардонно и вероятно оттук тръгва и версията, че той стои зад убийството на брат си Васил, а физическият извършител бил Злати Златев-Златистия.

Злати Златев-Златистия поздравява младоженците.

Мнозина го определят като не толкова харизматичният от двамата братя Илиеви, други като несговорчив и безчувствен. Помнят го обаче и като човекът, за който футболът е фиксидея, а чалгата е взета под крилото му. Обкръжението му споделя, че за него парите нямат никаква стойност за скъпи вещи и приятели. Бохем, който живее с пълна скорост и денем и нощем, и се държи като равен с охраната си и приятелите си. За една от емблемите на лошите момчета на прехода Георги Илиев се носят легенди и истини от осанна до разпни го.

Румен Маринов (вляво) бе ликвидиран от неизвестни килъри пред дома си в София на 27 ноември 2003 г.

На 25 август 2005 година Жоро Илиев е застрелян, след като пристига в комплекса си „Мултиплейс“ в Слънчев бряг. Същият ден Илиев е щастлив – неговият отбор „Локомотив“ (Пловдив) побеждава ОФК „Белград“. Той е на трибуните и там е сниман за последно жив. След мача спонтанно тръгва към Слънчев бряг, за да празнува. В „Буда бар“ го настаняват в любимото му сепаре, което винаги е запазено за него и близките му. Илиев става да говори по телефона около 23 ч., когато снайперист го прострелва пред десетки свидетели. Дръзкият атентатор не е разкрит.

Боян Петракиев-Барона, Румен Гайтански-Вълка и Филип Найденов-Фатик (от ляво на дясно) на сватбата на Георги и Мая. Един от най-запомнящите се моменти от тържеството е, когато Фатик вади пистолет и стреля в ръката си.

Август Попов и Камен Воденичаров вдигат настроението на сватбарите в легендарния „Мираж“.

Веднага след погребението на Георги Илиев тръгват спекулациите, че той е жив и се крие някъде. След хилядното поклонение всички очакват да излезе катафалката, за да научат къде ще е погребан. Бялата катафалка на частна погребална агенция действително тръгва, но е празна. Георги Илиев е кремиран по-късно, а прахта му е разделена на три части. Една от тях е погребана на Централни гробища в „тематичната“ алея на някогашните мутри и жертви на прехода, сред които Иван Тодоров – Доктора и банкера Емил Кюлев. Другата част от праха на Георги Илиев е предадена на вдовицата Мая Илиева. Тя я изхвърля в морето от яхтата „Маями“, каквото е и желанието на боса на ВИС приживе. Третата част от праха е предадена на майката на Георги Илиев.

Митът за Васил и Жоро Илиеви продължава да се поддържа и до днес със създадените фейсбук групи „ВИС-1″ и ВИС-2“.

9 септември 1995 г. Георги Илиев кумува на Николай Цветин.

Звучи култовото парче на Тони Дачева „Бедни и богати“. Време е за един пълнител в тавана…

Георги Илиев и Николай Цветин (вляво от него) на купона по случай първия рожден ден на ВИС. Крайният вдясно е Филип Найденов-Фатик, който беше един от балансьорите на групировките.

Сред почетните гости на партито е и Христо Стоичков.

2 февруари 2002 г. Погребението на Димитър Димитров-Маймуняка. Един от най-близките на братята борци бе взривен на 28 януари 2002 г.

На 25 август 2005-а пред заведението му „Буда бар“ в Слънчев бряг около 22,30 ч. снайперист прострелва Главния пред десетки свидетели с един куршум. Той идва от храстите на локалното платно до намиращия се на 300 метра хотел „Хризантема“.