Адвокат Евтимов: 4-дневна работна седмица? Да – искам да бъда обграден от щастливи хора

За лятото планираме 6-часов работен ден, дори може и 5-часов

Заплатите остават същите

– Адвокат Евтимов, как се роди идеята за 4-дневна работна седмица във вашата кантора?

– Тя не е моя и аз никъде не претендирам за новаторство. Идеята за 4-дневна работна седмица за първи път стартира в Швеция през 2015 г. Тя съществува и на много други места, особено в страните от Персийския залив.

В много шведски учреждения и фирми се използва точно този момент за намаляване на работната седмица и използването на един ден за други нужди, които също могат да са свързани с работата, но да не са директно на работното място. Все повече скандинавските страни се стремят към отделяне на време, в което служителите да могат да релаксират, да отидат на йога например, за да бъдат психически по-разтоварени и доста по-продуктивни.

В Гърция и в Италия е познато голямото сливане на всички дни между празниците, които не се отработват. В района на Средиземноморието особено през лятото има не само 6-часов, но понякога и 4-часов работен ден – т.нар. испанска сиеста. В България също от м.г. някои консултантски фирми решиха пилотно да използват този модел.

– Имаше ли конкретен повод да я въведете от 1 януари 2020 г.?

– Идеята за 4-дневна работна седмица дойде от

положителните

резултати, които

даде шведският

модел

Когато се заговори, че и във Финландия ще стане официална политика, реших да използвам този модел и при мен. Това бе предварително съгласувано с колегите и служителите. Всички сме на едно мнение, че можем да използваме такъв пилотен проект. Засега смятаме да продължи до лятото. За лятото планираме и въвеждането на 6-часов работен ден, дори може и 5-часов, тъй като винаги натовареността ни е по-малка.

Този почивен ден е свързан по някакъв начин и с личностното израстване на самия служител или с някакви мероприятия, които могат да доведат до по-голяма продуктивност през останалите работни дни.

В моята кантора дните между Коледа и Нова година, както и между Великден и Гергьовден са неработни и не се отработват. Смятам, че тези дни не са докрай продуктивни нито за самия служител, нито за работодателя. Не одобрявам 31 декември да е работен ден. Човек да е бил до 17 ч на работа, а след това да се прибере уморен и да празнува Нова година, а на 2 януари отново да е на работа. Той не може да се отпусне и да се почувства празнично. Това само натоварва. Винаги споделям, че

когато се работи

– се работи, а

когато се почива,

да се почива

пълноценно

– Тази практика може да се погледне и от друга страна – последния ден преди дълга почивка хората се подготвят, а след това им е нужен ден да се настроят за работа. Къде отива ефективността?

– Това зависи от самата фирма и организация, от характера на всеки работник или служител. Човек би бил много по-мотивиран, като знае, че ще има още ден за себе си. Ако има срокове, които изтичат в последния работен ден, да го направи ден по-рано или да си разпредели нещата за следващата седмица.

– Вероятно при вас няма съмнителни болнични, взети между празници, които тормозят останалите работодатели?

– Моите служители не ощетяват държавния бюджет с болнични. Ползва се болничен, но тогава, когато човек се нуждае от лечение. Аз съм привърженик на болничните – ако един човек не е добре, трябва да се лекува, иначе не е пълноценен и на работа. Дори ако е прекалено натоварен емоционално, също е хубаво да си почива. Тогава е по-добре работодателят да го пусне и да му влезе в положението. Като казах, че ние никога не работим между празници, ето това е един от вариантите, за да не се ползват болнични. Би трябвало и държавата също да помисли в тази посока и да види тогава колко ще намалеят болничните.

При нас има и други модели, които съм взел от съседна Гърция.

Когато някой

има рожден или

имен ден, този

ден за него също

е неприсъствен

– Как подбирате служителите си?

– Всяка професия изисква съответните специалисти. Освен адвокатите в кантората има допълнителен персонал, който е предимно с административни функции. Не е задължително адвокатските сътрудници да са юристи.

Сред колегите ми Стелиян Маджаров е изключение, защото учи трето висше – право. Той искрено желае да се занимава и с научна дейност. Ивел Йорданов е световноизвестен модел. Той в момента учи магистратура в Швейцария и е професионален инструктор по тапаут. Галин Найденов е актьор. Като малък аз също съм играл в ученическия театър. Имам известна слабост към актьорството. Кремена Труфева се занимава с организация на сватбени тържества и церемонии.

Именно към това се стремя, за да има по-голяма разчупеност, по-голяма свобода и

човек да има

по-широк поглед

в няколко

дейности

Смятам, че в този допълнителен почивен ден всеки един от тях ще може да се занимава и с други неща от своите професионални направления и това би било много полезно. Аз никога не съм се държал като шеф в истинския смисъл на думата. Твърдя, че всички сме приятели и колеги.

– Как ще се отрази по-кратката работна седмица върху заплатите им?

– Заплатите остават същите. Стремим се към плавно увеличение, към бонуси, които е имало и досега. Аз искам да бъда обграден с щастливи хора. Това се опитвам на първо място да създам сред колегите. Щастлив е човек, който е материално подсигурен. Ако той непрекъснато е под стреса, че не може да си плати кредитите, ако не може да плати тока, водата, мобилния телефон, той е крайно непродуктивен в работата. Той е потиснат, чувства се непълноценен, а това ще се отразява негативно и на работата му.

Всеки работодател и държавата трябва сериозно да помислят за възнагражденията.

– Неминуемо служителите си носят служебните дела вкъщи и семейните проблеми – на работното място, имало ли е гафове?

– Най-лошо е, когато човек започне да носи работа вкъщи или проблеми от вкъщи в работата. Категорично имаме разграничение.

Когато настъпи краят на работния ден, трябва да си остави служебния телефон, да остави дори и мислите за работа и да се отдаде на семейството, на развлечения. Разбира се, не би било добре, ако носи развлеченията и в работата. При създаване на сериозен стил на работа грешки почти не могат да се допуснат. Когато ги има, те са твърде дребни и незначителни – всичко е въпрос на организация.

– Имате ли консенсус на какво трябва да е посветен допълнителният почивен ден?

– Аз съм страстен спортист. Почти винаги денят ми, ако не започне сутринта с фитнес залата, то задържително вечерта съм във фитнеса. Радвам се, че по-голямата част от хората, с които работя, споделят същите идеи и активно се занимават със спорт. Категорично смятаме този допълнителен почивен ден да бъде използван за спорт. Тъй като аз и много обичам да пътувам, бил съм в близо 50 държави, имаме стара традиция тиймбилдингите ни да са екскурзии в чужбина. Например два пъти сме ходили в Италия, там освен да се опита виното и кухнята, трябва да се види Италианският ренесанс. В ОАЕ, в Чехия, в Унгария, в много държави сме били. Тиймбилдингите са един от начините за щастливи хора, тъй като пътуванията ги обогатяват, да се почувстват граждани на света.

– Има ли все пак недоволни сред служителите ви?

– Някои вече са намерили друго професионално развитие. Те работят в други фирми или са поели по собствен път. За мен е изключително удоволствие, когато се виждаме като приятели. Дори възнамеряваме да направим една традиция на съвместни пътувания и с бивши наши колеги, за да може да се обменя още повече опит. Колкото до недоволство, няма такова, което изключително ме радва.

– Всичко това звучи еретично за повечето работодатели, какви са реакциите?

– Всичко е до народопсихология. По-важно е, когато един модел е работещ, да бъде прекопиран от повече хора и да бъде приложен. Затова може би някои народи вървят твърде бързо напред, примерно италианците. Когато някой види, че един модел, приложен на друго място, работи, този, който е новатор, става любимец на останалите. Няма завист, напротив. Ние, българите, би трябвало повече да можем да копираме положителното, да се опитваме да сме иновативни и да прилагаме такива модели.

– Вие лично как ще оползотворявате този допълнителен почивен ден?

– По-скоро въпросът е как уплътнявам работните си дни, защото при мен денят започва със спорт, след това с обяд и т.н. Нека честно да си кажем, аз също се стремя, колкото може повече да почивам, да разнообразявам, да се занимавам и с научна работа. Човек, особено когато започне да навлиза в едни години, разбира, че не работата, а семейството е по-важно. Също така пълноценно прекараното почивно време, екскурзиите, отдихът са много по-важни, отколкото понякога дори постигнатите професионални успехи.

Визитка

Роден през 1974 г. в Бяла Слатина

През 1999 г. завършва право във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Има магистратури по европеистика и международни отношения

Има следдипломна квалификация по право на ЕС

Работил като юрисконсулт. От 2013 г. на свободна практика като адвокат

Хоноруван преподавател в катедра “Политология, социология и културология” на ВТУ