Най-тъжните думи, думите на Стефан Данаилов изречени след смъртта му

Стефания Колева прочете и личните думи на Стефан Данаилов към един от първите му класове в НАТФИЗ.

Актрисата, която е негов възпитаник, за пръв път сподели специалното писмо на Мастера, което той изпраща на целия клас за завършването.

Думи, които ще накарат всеки млад човек да полети.

Вижте писмото на Мастера във видеото!

С

„Мили мои, патриоти. Радост моя, болка моя, грижа и надежда. Моя опера за три гроша за четири години. Небесен мой отряд, хубавци мои. Не вярвайте на ония, които ще Ви кажат, че нарочно съм заминал за Рим, за да не ме видите, че съм тъжен. Не вярвайте на ония, които ще Ви кажат, че нарочно съм заминал за Рим, защото не държа достатъчно на Вас. Кажете им, че Вашият Мастър е заминал, защото всички Римски трупи Ви искат по сцените си. Кажете им, че Вашият Мастър е заминал, за да помоли папата да Ви благослови, за това, което Ви предстои. Това е моят последен урок, най-важният. Урокът е „Ние ли приднадлежим на професията или професията приднадлежи на нас“, „Ние ли приднадлежим на театъра или театъра приднадлежи на нас“. Артистчета мои талантливи толкова неща исках да Ви кажа през тези години, толкова неща исках да Ви кажа, толкова неща Ви казах, а ми се струва, че започваме отново. Изкуството има само начало, дълбоко вярвам в това и в това начало ние бяхме заедно. Затворете очи и си спомненте улица „Раковска“, онзи наш първи учебен ден, прекрасните ветрове на незабравимата младост, ония малки пламъчета на тази прекрасна магия наречена театър, които заедно разпалвахме в шепите на тия наши чудесни, смешни, трудни и Великолепни четири години. Стояхме на дървото на „Лазарница“, живяхме в дома на Бернарда Алба, летяхме с „Небесният отряд“, радвахме се в „Опера за три гроша“. Днес е Вашият голям празник, от сега нататък ще Ви оценява публиката, времето, живота, бъдещето. Някога в началото на века Иван Вазов пише: „Младостта и бъдещето могат да бъде великодушни“, а Вие сте и млади и бъдещето е във Вас. Бъдете великодушни мили мои. Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва, ще ни намират привлетливо звездите и цветовете на сезоните ще ни напомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер мили мои и ще слизате от нея разплакани или усмихнати. Повели след себе си благородните зрители към ония благословени светове, където всичко е театър. На добър час мили мои малки артисти, Здравейте колеги. И когато Ви е трудно, когато не знаете какво да правите, когато капките на злобата или неуспеха се стоварят върху младите ви невинни глави, не се отчайвайте, просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си за Вашият великолепен клас и си кажете: „Къде си Мастър?“, и аз ще бъде до Вас, защото Ви обичам. На добър час, мои малки Мастъри! Горе главата!“.