Един от най-близките мъже на Стоянка Мутафова: Тя знаеше, че си отива!

На 2 февруари тази година голямата актриса Стоянка Мутафова щеше да навърши 98 години. За голямо съжаление, България се сбогува с нея, след като си отиде от този свят на 6 декември миналата година. Най-близкият човек до нея, освен дъщеря й Мария Гурбешлиева – Муки, е нейният мениджър Евгени Боянов, който актрисата приемаше за свой внук. Той бе неотлъчно до „Госпожа стихийно бедствие“ през последните няколко години и се грижете за нея. Наш репортер потърси Евгени, за да научим неказани истории за Стоянка Мутафова. И той го направи за нашите читатели, като разкри пикантни неща, които до този момент не са видели бял свят.

– Евгени, през последните години живот на Стоянка Мутафова ти беше плътно до нея. Усещаш ли липсата й и как се бориш с тъгата?

– Надали има човек, който е обичал и харесвал Стоянка и да не усеща липсата й. Всеки, който се е докоснал до тази ренесансова личност, остава запленен от обаянието, чара, таланта и интелекта й. Липсата й е огромна, тя никога няма да бъде запълнена, но остава приятното чувство, че съм бил до личност като нея. Стоянка продължава да присъства много ярко в ежедневието ми, с нейната дъщеря Мария Грубешлиева подготвяме колекционерско издание на бестселъра „Добър вечер, столетие мое!“, с който обиколихме страната. Получи се много интересно допълнено издание, но няма да бързаме, искаме всичко да е прецизно и изпипано. Отделно работим по поставяне на паметна плоча там, където живееше тя. Не спират да ми се обаждат близки и далечни приятели, да говорят за нея, което е прекрасно. Имам усещането, че тя е жива. Физическото й тяло не е сред нас, но сякаш е тук. Много странно усещане. Тя беляза живота ми по много красив и вълнуващ начин и до моя последен дъх ще я помня с любов, признание и благодарност.

– Тя предчувстваше ли по някакъв начин, че земният й път свършва?

– Да, предчувстваше. За съжаление нейната силна интуиция се оказа права и този път. На 7 септември 2019 г. имахме изява в гр. Копривщица, по повод Денят на Съединението решиха да поканят именно Стояна в бунтовна Копривщица – кой друг по подходящ от нея? Аз реших от предния ден да отида в тях, за да преценим с какво да бъде облечена и т.н.т. Когато преглеждахме дрехите й изведнъж попаднахме на роклята, с която отбеляза своята 90 годишнина. Прекрасна черна дантелена рокля. И щом Стояна я видя ми каза: „Евгени, искам да ме погребете с тази рокля. Сега ще ти покажа и перлите, искам да съм в гроба на Нейчо, не в Алея на творците, не искам кремация …“ и т.н.т. Аз онемях. „Стига, Стояно! Тръгваме на път утре, ти говориш за погребение. Рано е още, обещала си да стигнеш Стотака, после прави какво щеш …“ , но тя беше сериозна и каза: „Чуй ме сега да не ти тежи на съвестта после“. Е чух я и изпълних всички нейни заръки! После в болницата също говореше, че си отива, че това е краят, споделяше го и на Муки, но ние с нея не вярвахме, не искахме да го приемем. Тя беше толкова силна и борбена, толкова пъти беше прескачала трапа и ни изненадваше как става на крака и е по-енергична отпреди, че и този път мислехме, че е временно неразположение. Самите лекари в началото бяха обнадеждени донякъде, даваха шансове. Но Стояна се оказа безпогрешна в интуицията си и почина навръх именния ден на нейния непрежалим съпруг и голяма любов – Нейчо Попов. Какво знамение само, каква символика. Не е случайно и това ме успокоява. Тя си отиде щастлива, спокойна и тогава, когато искаше.

– Как се справя сега дъщеря й Муки – вероятно все още не може да се съвземе след тази тежка загуба?

– Ами трудно е, да. Но се справя. Тези неща са естествен процес на времето и загубата е неизбежна, рано или късно. Като човек, който познава добре Муки, смея да твърдя, че тя прие много достойно и философски нещата, по-добре отколкото очаквах аз самият.

– Да, основно аз. Тя има и други близки, но не чак толкова. Ние работехме заедно и бяхме почти непрекъснато в контакт. Имаше дни, в които съм стоял повече у тях или с тях, отколкото в моя дом. Безценни моменти, за които съм щастлив, че са ми се случили.

– Много хора ти завиждаха, че си до Стоянка и се изписаха и изговориха хиляди неща. Кажи сега дали тя те включи в завещанието си?

– Да, така е, прав си, но аз пет пари не давам от този факт. Самата Стояна казваше: „Щом аз съм те допуснала и съм преценила така какво те интересува хорското мнение?“. Понеже съм и споделял някои неща, които витаят из нашите среди, разбира се от зложелатели. Стояна ми завеща много неща, най-вече милиони спомени и емоции за цял живот. Останалото ще запазя за себе си. Аз между другото имам удоволствието да работя и със Силвия Кацарова, Йорданка Христова, Кичка Бодурова и други сериозни артисти, с което се гордея, но Стояна беше Стояна. Там беше огромната завист, защото с нея наистина работих най-активно и с нея бях и на сцена, все пак. Но завистта е висша форма на ласкателство. Това ме радва.

– Издай някоя забавна случка с нея, която не е излизала на бял свят?

– Те са много, опитал съм се да ги опиша в обогатеното издание на книгата ни, която скоро ще види бил свят. Оставям на читателите да ги прочетат там. Благодаря много за тази покана и уважение към паметта на Стояна. Благодаря на всички, които бяха до нея и й помагаха и обичаха искрено – списъка не е много малък! Те ще се познаят в тези мои думи.

„БЛИЦ“