Крисия си призна: Тъжно ми е за Слави! Ще се радвам пак да сме заедно
Крисия е родена на 1 юни 2004 г. във Варна в семейството на Марин Тодоров и Ангелина Попова. Живее в Разград, а от есента ще е в София. Има две сестри – Марина и Тифани. На сцената е от 3-годишна възраст, когато започва да се изявява на редица празнични мероприятия в Разград. Истинският й пробив идва с участието й в кастинга за „Шоуто на Слави“, като към днешна дата тя не е част от предаването. През 2014 г. завърши на второ място на детското издание на „Евровизия“. Тя изпълни песента „Планетата на децата“ под акомпанимента на младите пианисти Хасан и Ибрахим.
– Криси, честито! От новата учебна година ще си част от Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Какви са очакванията ти?
– Благодаря! Радостна съм, че ще уча в музикалното училище, защото искам да получа професионално обучение в сферата, в която искам да се развивам. Очаквам да ми хареса много и да се запозная с прекрасни хора!
– Трудно ли ти беше да се подготвиш за изпитите и колко време отдели за учене?
– Имах малко време за подготовка, около един месец. Беше ми трудно и притеснително. Не знаех дали ще успея за толкова кратко време да науча материала по солфеж, който беше труден и нов за мен, тъй като никога преди това не съм го учила. Радвам се, че успях да се справя!
– Защо се насочи към джаз и поп пеене?
– Това е стилът в музиката, който харесвам и който съм учила досега. Беше естествен избор. Имам желание и да уча китара.
– Какви емоции те връхлитат, когато се замислиш, че трябва да замениш Разград със София?
– Знам, че няма да ми е лесно да заменя спокойствието и удобството на малкия град с големия и динамичен град София, но се вълнувам много от новото начало! Очаквам промяната да ми се отрази положително и дори нямам търпение! Ще ми липсват близките и любими хора. Госпожата ми по пеене и групата по танци.
– Натрупа ли ти се умора? Успя ли това лято да си починеш и да събереш тен на морето?
– Имах достатъчно време да си почина и не се чувствам уморена, а по-скоро заредена за нови предизвикателства. Бях и на море и си прекарах прекрасно с приятели.
– Със Слави Трифонов вече не работите заедно. С какви спомени оставаш към него?
– Всички спомени, които имам от времето, през което бях част от прекрасния екип на Слави Трифонов, са много силно емоционални и хубави. Благодарна съм на Слави за незабравимите мигове, големите сцени и любовта. Липсват ми екипът и работата с тях. Привързах се към всички през времето, което бяхме заедно. Забавлявали сме се много по време на работа и всички моменти са ми ценни. Ще се радвам много, ако някой ден имам възможност да бъда отново на една сцена с „Ку-ку бенд“ и Слави.
– Всички знаят за страстта ти към пеенето, но разкажи за голямата ти любов към танците.
– Танците са ми страст от много малка, още от 3-годишна танцувам. За мен танците и пеенето вървят ръка за ръка. Танцувала съм модерен балет, спортни танци и хип-хоп сега. Надявам се в София да намеря добра школа, в която да продължа да танцувам, както и да ми остава време за това.
– Какви са най-големите ти мечти в професионален план?
– Мечтая да стана истински музикант. Да мога сама да си пиша музиката и текстовете. Искам да покоря света като певица и актриса. Да прославя България и да радвам хората с моята музика. Да съм щастлива! Не искам да си поставям граници и искам да стигна до световната сцена.
– Как ще оцениш последните години, в които стана най-популярното дете в България?
– Популярността ми даде много възможности за изяви на различни големи сцени, запознанства с много хора и много емоции. Благодарна съм за всичко, което ми се е случило. През тези години се научих на много и полагах големи усилия, получавах одобрения и критики, научих се да приемам всичко с благодарност.
– Чувстваш ли се звезда?
– Тази дума „звезда“ никога не съм я харесвала и не се чувствам такава. Чувствам се щастлива, когато успявам да се справя и когато публиката и феновете ми пращат своята любов.
– Кой е най-запомнящият се момент в живота ти?
– Това е моментът на „Детската Евровизия“. Един от най-вълнуващите и приказни моменти в живота ми!
– Връщаш ли се назад в спомените за участието си на конкурса и съжаляваш ли, че не спечелихте първо място?
– Не мога да забравя този момент, но гледам напред и изживявам настоящето, очаквам новото. Никога не съм съжалявала за първото място, бях много доволна и щастлива от това, което постигнахме.
– Коя е любимата ти песен на български и коя на чуждестранен изпълнител?
– Имам много любими песни. Сега слушам една млада изпълнителка Billie Eilish, която харесвам и една от любимите ми песни и е Lovely. От нашите изпълнители харесвам Михаела Маринова и песента и „Не ти ли стига“. Като цяло слушам повече световна музика. Не подражавам на никого, но има много изпълнители, на които се възхищавам.
– Какво ти пишат почитателите в социалните мрежи? Вслушваш ли се в техните препоръки и желания?
– Пишат ми различни неща. Благодаря им за подкрепата и любовта! Вслушвам се във всичко, което казват, но преценявам положителното и важното сама. Изпълнявам желанията, които ми харесват.
– Колко часа седмично отделяш, за да се упражняваш в пеене?
– Пея по цял ден.
– Преди време отряза косата си, за да я дариш на болен човек. Как се реши на тази стъпка?
– Първо реших да се подстрижа, а после разбрах, че косата ми може да бъде дарена за болни хора и с радост взех това решение да го направя. Най-голямото щастие е да направиш друг човек щастлив, с каквото можеш да помагаш. Радвам се, че имам тази възможност да го правя и винаги ще го правя. Искам хората да са щастливи и да си помагат повече.
– Какво искаш да кажеш на родителите си, които толкова много те подкрепят?
– Че ги обичам безкрайно и им благодаря за всичко!
– Подготвяш ли нови проекти в бъдеще?
– Има интересни неща върху които работя с моя музикален екип, в областта на музиката и актьорското майсторство. Когато има нещо завършено ще го споделя.
– Кажи ни нещо, което никой не знае за теб.
– В интервютата, които съм давала, съм споделяла всичко за себе си, което обичам да правя и харесвам. Може би това, че се качих за пръв път на кола да шофирам в четвърти клас, на полигон за шофиране.
– Грижиш ли се все още за кучето Тоби?
– Да, разбира се! Цялото семейство си грижим за него. Много го обичам и постоянно му се радвам.
– Последната книга, която прочете, е…
– „Лятото на страха“ на Дан Симънс.