Българския Индиана Джоунс: Отдавна говоря за дестинация за културен туризъм в Източна България

николай овчаров

Как протича летният археологически сезон и какви открития са направени до момента, разказва проф.Николай Овчаров, известен и като Българския Индиана Джоунс. Известният археолог споделя мнението си за развитието на културния туризъм у нас пред агенция Монитор.

– Г-н Овчаров, какво е мнението ви за казуса „Скаптопара“. Археология или магистрала?

– Няма пълно щастие, както казваше един колега. При всяко положение, трябва да има някакъв компромис между магистралата и археологическия обект. Много пъти съм казвал, за така наречената Скаптопара, защото ние започнахме да използваме това име, но всъщност имаме само един надпис и става дума не за град, както вече се говори, а за тържище, голям пазар на това място, че проучванията не дават категоричен отговор. Има селище очевидно, но това селище не е някаква сериозна градска структура.От друга страна, на базата на теренните обхождания, които прави доц. Здравко Димитров стана ясно, че действително в обсега на магистралата влиза периферията на това селище, което и да е то. Основната част, обаче се намира по хълма, встрани от трасето на магистралата. Ако имаме някакви сериозни сгради те ще са някъде там. В участъка, където е сервитутът на магистралата, всъщност се намират три по-представителни сгради. Това са малка църква, една късно римска гробница и една баня. Банята ще бъде експонирана на място без да се мести. Трябва да се преместят другите две сгради. Говорих с доц.Димитров, който пък се е консултирал със специалистите – архитекти и строители. Той обясни, че гробницата може да не бъде демонтирана, а да се премести цялостно. Имало някакъв технически начин това да се случи. А църквичката ще бъде демонтирана камък по камък, ще се номерират камъните и после ще се построят по абсолютно същия начин. Искам да кажа, че това не е нещо необичайно. Хората са извършвали тази операция в много по-голям мащаб. Това е правено в Египет, преместени са храмовете на Рамзес II и на неговата жена, при строежа на Асуански язовир. Става дума за огромни статуи, каменни блокове и т.н., огромни, мащабни обекти. Аз съм участвал в преместването. А ние сега си говорим за нещо съвсем елементарно. Една църквичка и една гробница, за която са намерили техническия начин да бъде извлечена встрани.

– Ще продължат ли разкопките по хълма, след като казвате, че вероятно там е основното селище?

– Дали ще се правят разкопки нагоре по хълма, зависи от същите тези юнаци, които са толкова активни. Вместо да протестират, хората да съдействат, да се намерят средства за разкопки. Няма кой друг да осигури средствата за разкопки, освен общината в Благоевград. Лесно се протестира, трудно се съзижда, ако мога така да обобщя. Примерите, които имам аз, са за Мисионис – Търговище. До тази година съм копал там само с общински средства. Чак тази година държавата даде пари. На Перперикон, например имаме държавни средства, но имаме и общински. Урвич край София, пет години копахме с Бони Петрунова, само със средства на Столична община. Значи, да се размърдат малко тези хора, да намерят пари и да се продължат разкопките.

– Смятате ли, че основно общините трябва да дават пари за разкопки?

– Много пъти съм го казвал, че за разкопките у нас има, грубо казано, три начина за финансиране. Първият е с държавни средства, за които всички се натискаме. Другият са общинските средства, за които, обаче трябва да убедиш съответната местна управа. И третото са спонсори, които в България далеч не са толкова много. А и това не е много сигурен начин за финансиране. Общините са най-заинтересовани от културния туризъм, така че и средствата би трябвало да идват, най-вече, оттам. Разбира се, общините не могат да отделят чак такива суми, но 30, 40, 50 хил.лева една община като Благоевград спокойно може да отдели за археология. Нормални, редовни археологически разкопки се извършват с подобни средства. За разкопките на, така наречената, Скаптопара, държавата отдели 2 млн.лева, но тези разкопки бяха спешни и спасителни. Затова и бяха дадени толкова много пари, държавата бързаше да направи магистралата. Ако не беше такава ситуацията, тази пак казвам, така наречена Скаптопара, никой нямаше да я знае и да я види, нито пък да се намерят пари за разкопки. Погледнато от този ъгъл, да – периферията може да се премести, но пък видяхме, че там има нещо, което може да бъде разработени и дава перспективи за бъдеще.

– Вие на коя теза сте привърженик – пълно възстановяване на археологическия обект или експониране в автентичен вид?

– Това ни беше една от основните препирни с покойния Божидар Димитров. Той искаше всичко до пирамида, до покрив. Без да съм пуритан, защото има и такава общност, смятам че могат да се правят известни въстановки, но умно, с оглед на ситуацията на място и в никакъв случай до пълно възстановяване. Примерно, една крепостна стена от метър и петдесет, може да бъде продължена до шест, седем метра, така че да се вижда, че е крепостна стена. За всеки обект подходът трябва да е различен, за има съобразност за степента за на запазеност и така натататък. Примерно, ако остане по този начин, да кажем селището до магистралата, дори да преместят магистралата, какви туристи ще посещават обекта? Ще дойдат да гледат някакви зидчета, които са запазени на 20 см? Едва ли.

– А какво се случва в Мисионис до Търговище, където също има някакви разкопки?

– Не са някакви. Те са много интересни разкопки. Започнати са през 60-те години от моя баща проф.Димитър Овчаров. Това е епископски център от 5-6 век, мощна крепост. Понеже стана дума за степен на запазеност, там стените са запазени до 6-7 метра височина. Влизаш през портата, която е разкрита още през 60-те години на миналия век. Виждаш запазени високи сгради, това е съвсем различно. Но разкопките в тези планински градове, а аз смятам, че съм може би, най-големият специалист в тази област, защото тази година правим деветнайста година разкопки на Перперикон, хората се възхищават, но само ние си знаем, какъв сизифовски труд сме положили. Сега, при Мисионис, подновихме разкопките преди шест-седем години, защото бяха прекъснати за десетилетия, с Ангел Конаклиев от исторически музей в Търговище. В Мисионис има много перспектива. Разбира се, там предстои сизифов труд, какъвто е хвърлен и на Перперикон. Няколко години подред ние работехме само с общински средства. Но тази година държавата беше благоразумна, видя нашите успехи и отпусна още 100 хил.лева. Така вече могат да се правят много по-мащабни разкопки с 80 души работници. Има време до септември, още сме на половината работа и на Перперикон, и в Мисионис, паралелно вървят разкопките. В Мисионис имаме едно много интересно откритие. То не е мое, намерено е от баща ми, но поради невъзможност тогава да бъде консервирано, беше затрупано с пръст. След години, успяхме да го отворим, защото вече имаме средства за неговата консервация и да се експонира. Става дума за една от най-старите и най-запазени кръщелни към епископската базилика от 5-6 век. Басеинът е във формата четирилистна детелина. Там са кръщавали възрастните, те са влизали до кръста във водата, поливали са се и са ставали християни. Кръщелната е частично ударена от иманярите, но загубената част може да се възстанови.

– Казвате, че Мисионис има бъдеще, как го виждате?

– Покрай Мисионис има големи надежди за североизтока, нещо което се споделя и от кметовете в тази част на България. Става дума не само за Мисионис, но и за Търговище като цяло, за музеите там. Отдавна настоявам за създаването на една цялостна дестинация, ако говорим за културен туризъм. На 16 км от Търговище се намира Велики Преслав. Наблизо е Шумен със Шуменската крепост. Плиска, Мадърският конник и така нататък. Това отдавно го говоря, защото има много потенциал в идеята.

– А как се развиват разкопките на Перперикон?

– Вече трета година копаем южния квартал, където излезе най-голямата известна християнска църква в Родопите. Това е третата ранно-християнска църква на Перперикон. Но тази, която открихме през 2016 г. е на един площад, сега копаем между тази базилика и акропола на Перперикон. Вече излизат доста стабилни зидове на сгради. Последното ни откритие е изключително интересен бранзов кръст от 12 век с много добра изработка. Кръстът вероятно е бил горната част на мощехранителница, но впоследствие е бил апликиран, защото се виждат дупчиците от монтирането. В центъра е изобразен прикованият Христос, а от четирите му страни, са четирите евангелисти. За съжаление кръстът е бил доста употребяват и лицата на изображенията са изтрити. Според една от хипотезите, в представителната сграда, където открихме кръста в нея е служил кръстителят на тракийското племе беси, Никита Ремисиански.

Проф. Николай Овчаров е известен археолог. Неговият баща проф. Димитър Овчаров и майка му Мария са основатели на музея в Търговище. Самият той продължава делото им. Участвам е в десетки проучвания и разкопки, както в страната, така и в чужбина автор е на 20 книги и над 300 научни публикации в международния печат. Откритието му на скалния град Перперикон стана едно от най-значимите не само у нас. Съветник на министъра на културата по въпросите на културно-историческото наследство. Носител на множество отличия и награди.


Leave a Reply

Your email address will not be published.


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ