Сидеров откровен: „И Симеонов, и аз сме остри камъни! Нямам против да се танцува до зори, но…“

волен сидеров

Г-н Сидеров, въпреки конфликтите в групата на патриотите, стабилността на управлението беше запазена в края на парламентарния сезон. Самият Вие казахте, че в момента държавата ни има с какво да се похвали – ръст в икономиката, намаляване на безработицата. Осъществен ли е потенциала на тази стабилност, какво още може да направи това управление за България?

Да поясня първо, че тези конфликти и пререкания, които видяха всички и минаха през медиите, не бяха причинени от някакви личностни разправии между нас. Не, ние тях сме ги решили със Симеонов когато решихме да влезем в коалиция след дълги години враждуване и битки. Тук ставаше дума за принципни позиции по определени закони. Той критикуваше законите за горивата и приватизацията, с много силни нападки към колеги от групата, към колеги от ГЕРБ, към самия премиер. Аз отговорих, защото може да не нападам първи, но умея да се защитавам и стана тази разправия в медиите. Защо в медиите? Защото имаше дълъг период, в който ние не се събирахме на коалиционен съвет, в който сме трите патриотични партии, Борисов и Цветанов. Това беше по обективни причини – имаше европейско председателство, много пътувания и т.н.

Сега това приключи и се договорихме да се виждаме всяка седмица, всеки вторник да имаме събиране, защото без изслушване и без дискутиране се получава това положение – един законопроект влиза, някой от нас не е консултиран по него, тръгва да реагира, другият отговаря.

Понеже четох много спекулативни тези, аз смятам, че по законите за горивата и за приватизацията нямаше лобизъм, в който бяхме обвинени, при това от коалиционен партньор, не от противник.

При горивата става дума за 200 – 250 милиона годишно, които не влизат в хазната заради укриване на акцизи и данъци от малки фирми, които правят така, че все едно не търгуват с гориво. 200 милиона! Ами аз се боря вече около година за 10 милиона за болницата в Ямбол, откъдето съм избран, която от 1989 година стои недовършена – това са 20 болници.

Симеонов не беше прав като застана на страната на част от тези фирми. Това не беше удар по тях, а въвеждане на едно регулиране, лицензиране. Не ги убива, не ги съсипва, просто ги подрежда и картотекира, просто на някои от тях това не им харесва, те искат да търгуват „на черно“, така да се каже. Ама законът обслужвал Златев или не знам си кой – това винаги можеш да го кажеш.

И тук е ключът към нещата, защото най-страшното оръжие е словото. И Симеонов, и аз сме остри камъни, не сме лесни хора, това е известно. За мен беше трудно да вляза в една такава отборна игра, признавам си, след 6-7 години битки и плюене със „Скат“ и Симеонов, но повечето хора го искаха. В такава ситуация обаче трябва да преценяваш и изразите, с които нападаш, какво е „спасяване на еди-кой-си редник“, кой е „отвратителен лобист“ – казаната дума остава. Следва отговор – и ето ти го готово напрежението.

На срещата при Борисов беше уточнено, че всички поправки в закони ще бъдат разглеждане и дори и един от нас да не е съгласен, ще сложим закона в чекмеджето или ще го върнем за доработка, докато не получи пълно съгласие. Ако това го спазваме, стабилността ще я има.

Аз вече прочетох коментари, как вече правителството пада, отиваме на избори. Нямахме изобщо предвид това. Сигурно обсебени от темата сме създали впечатление, че рушим конструкцията. Когато обаче обсъдихме по-аналитично този вариант и какво следва от него – служебни правителства, суматоха, хаос, започнати и недовършени проекти, видяхме липсата на реална алтернатива на това управление. Социологията го показва – две трети от българите не виждат необходимост от предсрочни избори.

 

Кои всъщност са добрите проекти, които могат да бъдат разрушени от евентуална криза в управлението?

Ще започна от икономиката. Аз подкрепих министър Емил Караниколов, той е изключително амбициозен млад човек, много деен, не само на приказки за това да се променят нещата. Министерството на икономиката преди не беше толкова пълноценно ангажирано, а там има много възможности. Там са агенциите за среден и малък бизнес, за инвестиции, за иновации, за какво ли не. Те не бяха натоварени с пълната си функция. Той започна една програма, в която за една година тихо и без шум се промениха много неща, които административно облекчиха бизнеса. Започнаха да се строят индустриални зони в областните центрове и около тях. Преди седмица открихме в Ямбол център, в който всеки малък и среден предприемач може да има достъп до информация за проекти и логистична помощ как да стигне до тях. Караниколов е много активен и в привличането на външни инвестиции, контактите текат и има сериозни заявки, имаше огромна делегация от Китай.

Друг пример е Иран – една държава, която е много мощна като присъствие, като индустрия, въпреки опитите за бойкот и налагане на санкции. Там познават България, много персийци са завършили у нас образованието си. Караниколов не се поколеба да направи посещение там, въпреки опитите за бойкот от САЩ. Поддържат се контакти и с Русия и с други държави, които не са в ЕС. Тоест, говорим за едно по-отворено отношение и това е добре. Защото само преди години управлението на България не смееше да обръща поглед към Китай например. Аз имам спомен за това от обсъждането на въпроса за АЕЦ „Белене“ преди време. Казах, ето ви го Китай, ще направи и две централи заедно с инфрастуркутрата и отговорът беше: „Да, ама от Брюксел (респективно Вашингтон) няма да са доволни и ще ни спрат някои фондове“. Сега това го няма, светът се променя, Америка започна една по-изолационистка политика, Европа започна да се еманципира от САЩ.

Българските лидери – също. Борисов при последната среща на върха на ЕС постави доста твърдо въпроса за миграцията, тя да бъде ограничена, бежанските лагери да бъдат извън Европа, европейските граници да се затворят, да не бъдат връщани мигрантите в страните, през които са минали. Досега България нямаше смелостта да тропане по масата. Тоест, имаме една променена ситуация и ще бъде доста глупаво да не я използваме.

Мога да кажа, че премиерът Борисов, с който сме били във всякакви отношения – и почти вражески, и коалиционни – израстна в това отношение и се разви като държавник и политик с балансирано отношение. Пример – не екстрадира руските дипломати покрай случая „Скрипал“, запази отношенията с Русия въпреки натиска, направи едно успешно посещение там, въпреки че тук то беше коментирано повърхностно. Да, „Южен поток“ беше съсипан под натиск от САЩ, но сега Борисов работи по негов вариант. Какво значи това?

Руснаците отидоха в Турция и попитаха дали искат „поток“. Ердоган е държавник – можем да имаме всякакви отношения, да имаме исторически натрупвания с Турция, но не можем да отречем, че той е на високо ниво и работи за своята държава – който веднага каза „да“. Американците се намесиха – свален самолет, убийство на руски дипломат, всякакви опити да се развалят отношенията между Турция и Русия, но двете държави успяха да надскочат това.

Това дава възможност България да осъществи един по-малък вариант на „Южен поток“ и пак да стане разпределителна страна.

Друго вярно решение е възстановяването на проекта за АЕЦ „Белене“. Възраждането на темата говори за разум. Защото сега сме във Варна, говорихме за туризъм, ще продължим срещите, но туризма не може да бъде все пак цялата икономика на една страна. Каквото и да говорим за социализма, бяхме развита индустриална държава. Трябва да възродим тази линия, за да вдигнем стандарта си на живот. По тази причина продължава изтичането на млади хора. Ако се подобрят не много дори нещата, ако има стабилност в икономиката, част от тези хора ще започнат да се връщат, сигурен съм. Тук трябва да се развиват високи технологии, съвременно и модерно производство и голяма част от младите ще се върнат.

Не трябва да гледаме в черно, не трябва постоянно да се оплакваме, защото може би не си даваме сметка, но живеем в една много хубава страна. Включително и животът, от който се оплакват много хора, сравнен с други места, западни страни, които сочим за пример, животът тук в много отношения е по-добър. Тук има запазено едно човешко отношение и една социална солидарност, присъща на тези народи, които принадлежат към по-старите цивилизации. Те са по-различни от тази западна, чисто меркантилна, комерсиална потребителска цивилизация от последните стотина години.

 

Като говорим за стари народи, да кажем и че един от вашите приоритети е Закона за българския език, който е една от основните характеристики на нашия стар народ. Как виждате развитието на този въпрос, очаквате ли да има някаква съпротива за приемането му?

Не би трябвало да има съпротива, ако има, тя ще е измислена, съчинена. Този закон се прави за да запази българската национална идентичност, езикът е начинът, по който една нация се изразява. Веднага уточнявам, че не става въпрос за говоримия език, който е жива материя. Става въпрос за книжовния литературен език, който е задължителен в българските институции, надписите, с които те се указват да са на български и да се създаде съвет, който да реализира закона, който да е от учени от БАН, начело с директора на Института по български език. Създава се и към външното министерство една агенция, която да популяризира българските постижения в писмеността, цивилизацията, което се прави за първи път. Целта е ние да заявим на света, че държим на идентичността си, че я пазим и със закон и на второ място да превърнем в държавна политика запознаването на света с нашите постижения.

През вековете и годините, смачкани от икономическата конюнктура, не си даваме сметка, че сме потомци на много стара и много определяща цивилизация. Тук, във Варна, е най-старото обработено злато в света – това също някак си го подминаваме, казваме си го едва ли не под сурдинка.

Икономиката си е икономика, но само с хляб не се живее, пише в евангелието, трябва и душа. За да постигнеш нещо, дори и в икономиката, трябва да знаеш кой си. Затова и другата тема, с която ще се занимавам с усърдие са учебниците. За мен това, по което учат децата е най-важното нещо. Защото ако не се учи вероучение, няма да се знае, че има Бог, кое е добро и кое е зло. Така стигаме до агресията в училище, наркомания, нихилизъм. Друго – какво учиш като история? Не може да има 17 теории за произхода на българите, а в един от съвременните учебници пише точно това. Трябва да поставим пред учениците и студентите една история, от която да стане ясно, че сме потомци на най-древните цивилизации, че тук са живели нашите предци, което е доказано от ДНК експертизите. Тези, които са наречени траки, пелазги – това са нашите предци, не сме пришълци от 7 век на кончета с пастърма под седлото, а сме народ, който е формирал държавност, цивилизация и е давал пример на другите в това отношение.

Това са темите, за които се надявам да остане време и да имам мандат да работя. Защото това остава. Заведенията, бирариите, дискотеките – добре, важни са като част от развлекателната индустрия. За мен има много по-голямо значение младият човек, който ще влезе там, да е грамотен и образован, пък ако иска да танцува до зори. Ето това е амбицията, която си поставям, като човек на словото, автор на хиляди текстове.

„Петел“


За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ