Tag: Афис

.jpg

09.11.2018

ГЕРБ и БСП вече са с разменени позиции в челото на временната електорална класация. Това е основната новина от ноемврийското национално представително изследване на Агенция „АФИС“. Симптоми, че рано или късно това ще се случи се наблюдават от средата на тази година, откогато стартира по-рязко тенденцията към отлив на доверие в правителството и управляващото мнозинство. 

Пряко или косвено процесът се подпомагаше и продължава да се подхранва както от периодичните скандали и корупционни разкрития, така и от бурните разправии между управляващите коалиционни партньори. С това обаче не се изчерпват факторите на влияние върху развитието на политическата драма в навечерието на предстоящата изборна година.Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от Агенция „АФИС“ в периода – 2-7 ноември 2018 година. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани. През ноември видимо нараства усещането за политическо напрежение.

Признаците са следните: 1. 66% от населението оценяват политическата обстановка като „напрегната“, а на обратното мнение, че е „спокойна“, са едва 16%. През септември далеч по-малък дял – 50%, изразяваха мнение, че ситуацията е напрегната, докато 19% преценяваха, че тя е спокойна.

2. Що се отнася до личното желание на избирателите, дали статуквото да бъде променено или запазено, данните показват, че оставките на трима министри в началото на септември не освежиха облика на управляващата гарнитура. С 5% нараства предпочитанието да бъдат сменени някои министри. (През септември кабинетен ремонт желаеха 23.5%, а през ноември – 28.1%). Само 19% желаят правителството да се запази в сегашния си вид. Други 7% искат още по-голяма промяна – ново правителство в рамките на този парламент. А 36% желаят нови избори и нов състав на Народното събрание. Ерозията на симпатиите обхваща и привържениците на управляващите партии. 44% от избирателите на ГЕРБ искат смяна на някои министри. За сравнение, доверяващите на цялата гарнитура не са много повече – 47%. Разколебана е и подкрепата на електорите от коалицията „Патриотичен фронт“. 38% искат нови лица в кабинета и само 18% не желаят никакви промени.

3. Доверието към най-важните институции остава ниско – по-ниско, отколкото на тези с ограничени пълномощия. 18% възлагат доверие на Народното събрание, което бележи спад с 5% спрямо септември; 27% доверяват на правителството, което е с 4% по-ниско от предния месец. Институциите на съответните местни власти традиционно се радват на по-голямо доверие от централната, но и при тях се забелязва спад от 43 до 39%. (Той е обясним с подранилата подготовка за местните избори през есента на 2019 г.). С позитивен рейтинг на доверие разполагат само президентът, омбудсманът и Европейският съюз. Към тях доверието надхвърля недоверието. Споменатото нарастване на желанието за смяна на някои министри поне отчасти се дължи на популярното изявление на вицепремиера Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания. Помолени да охарактеризират тези разсъждения, над две трети от избирателите (67%) ги оценяват като неверни и груби, докато само 10.3% ги оценяват по начина, по който са били замислени от автора – като откровени (верни, макар и груби). Само 12% възприемат последвалото (по настояване на коалиционните партньори) извинение на г-н Симеонов като искрено. Още по-голямо мнозинство (71%) желае той да подаде незабавно оставка от заемания правителствен пост. Само 11% са на обратното мнение, сред тях главно привържениците на управляващите партии.

4. Спадът на доверието към управляващите е свързан с редица фактори и събития – Корупционните скандали, непопулярните реформи в здравното обслужване, предложени за обсъждане през септември, както и постоянната корозия на единството между народ и избраници. Последното е неизбежно следствие от факта, че по данни на Евростат 38.9% от избирателите живеят в риск от бедност или социално изключване, докато ръководителите на държавата настояват, че следват единствено правилния курс.

5. За да прелее недоверието в очакване за промени, е необходимо и нарастващо съзнание за наличието на алтернатива. Първо, инициативата за предсрочни избори е в ръцете на управляващите и второ, трябва да има съществена промяна в избирателните намерения, преди всичко спрямо двете водещи партии, без които не може да се формира ядро на мнозинство в Народното събрание. Докато въпросът за нови парламентарни избори е хипотетичен, то съвсем реални са тенденциите в нагласите. Още от есента на 2017 г. средният дял на заявения електорат на БСП се колебае около числото – 22%, плюс-минус 2%. В мандата на сегашния парламент промяната в съотношението между двата полюса се дължи на ГЕРБ. След победата в майските избори от 2017 г., подкрепата за партията на премиера достигна пикова стойност от 30% и от тогава се движи неотменно надолу. През последните три месеца силите са изравнени. Въпрос на месеци е ГЕРБ да започне трайно да изостава. Въпрос е също така, дали другата голяма партия ще представи пред разочарованите убедителна алтернатива, или статуквото ще се запази. Възможно е и нова сила да влезе в опразненото поле с лозунги за промяна. 6. Какви са източниците на тези тенденции? Преди всичко, поне на интуитивно ниво, избледнява вярата в обещанията на крайния икономически либерализъм, че неравенството ще допринесе за благополучието и на групите със средни и по-ниски доходи. Основанията за това обобщение са следните:

А. Помолени да вземат отношение към идеята за връщане на прогресивното подоходно облагане в следната формулировка („Доходи до 510 лв. месечно да не се облагат, доходи до 3300 лв. да се облагат както досега с 10%; доходи до 10 хиляди лв. месечно да се облагат с 15%, а над тази сума да се облагат с 20%.“), 50% я одобряват изцяло, 21% отчасти я одобряват, а само 11% я отхвърлят. 18% нямат мнение, което е обяснимо със сложността на данъчната тематика. Предполага се, че избирателите ще реагират според собствените си доходи. Затова е интересно, какъв дял от населението би плащал повече, отколкото досега? В стандартната представителна извадка са попаднали едва 0.5%, които съобщават, че поне един работещ член на домакинството получава повече от 3300 лв. месечно. Това отразява рекордното за ЕС материално разслоение в България. Но същото това разслоение прави този дял незначителна част от избирателния корпус. Само при него се наблюдава преобладаващ скептицизъм към идеята данъчното бреме да се разпредели съобразно възможността работещият да го носи. 40% не одобряват, а 40% одобряват отчасти.

Б. Доколко има тежест популярният контрааргумент, че по-голямото облагане на най-високодоходните индивиди ще ги демотивира и ще има обратен ефект спрямо общите интереси? Едва 13% от групата между 511 и 3300, чийто данък не би се променил, въпреки това не одобряват идеята. (И сред тях 50% изцяло одобряват прогресивното облагане, а 26% – отчасти).

В. Други данъчни реформи, лансирани във връзка с дебатите по бюджета за следващата година също срещат одобрение. 76% одобряват въвеждането на по-ниска ставка на ДДС за лекарства и хляб. 68% отчасти или напълно одобряват въвеждането на семейно подоходно облагане

Г. По горните идеи се наблюдава разминаване между електоратите на управляващите партии, от една страна, и на техните представители във властта, от друга. Прогресивното подоходно облагане се одобрява от привържениците на ГЕРБ дори повече, от средния показател за страната, докато официалната програма на тази партия провъзгласява точно обратното – запазване на плоския данък. Семейното облагане се одобрява изцяло от 81% от привържениците на ГЕРБ и 87% от тези на партиите от Обединените патриоти; пълно одобрение за диференцирането на ДДС изразяват 84% от привържениците на ГЕРБ и 80% от тези на ОП. Д. Горните наблюдения показват, че в икономическата проблематика, за която съществува консенсус, че е приоритетна, стои голяма отворена ниша за ляв тип политика.


-1280x972.jpg

24.09.2018

Оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност са се влошили в сравнение с предходните месеци. С два пункта за последния месец е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се променят оценките за живота през миналата година, посочват данните от проучване на АФИС.

Като основна причина за всичко това, наред с нестихващите скандали и разправии във властта, се откроява нарастващото масово безпокойство за развитието на икономиката, независимо от оптимистичните статистически оценки и прогнози. В общия ранг на посочваните важни въпроси за България интервюираните са посочвали „Доходите и пенсиите“ (23,9%), „Развитието на икономика“ (13,8%), „Безработицата“ (10,7%) и „Финансовата стабилност“ (10,2%), съответно на първо, второ, четвърто и пето място в общата класация. Между тези проблеми в челото се нарежда единствено въпросът за здравеопазването, което заема третото място с 11,5 на сто.

Не по-различна е класацията на проблемите, които хората обозначават като лични. Проблемите на „Бедността“, „Неясните перспективи“, „Безработицата“ и „Пенсиите“ се подреждат съответно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2; 13,2; 11,0 и 10,8 на сто. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на сто. Всичко това, заедно с повишаващите се цени на стоките от първа необходимост, както и очакванията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други влияе на тенденцията към ръст на обществените тревоги и съвсем логично дава отражение върху отношението към управлението на държавата и върху оценката за политическата обстановка като цяло.

От средата на месец Юли бележи рязко покачване делът на гражданите, които оценяват обстановката като крайно напрегната – от 36,8% през Юни на 52,3% в края на Юли. През Септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с около 3 пункта), но нараства делът на онези, които преценяват политическата обстановка като неопределена – от 25,2% през Юли на 30,4% през Септември.

Ситуацията влияе пряко и на доверието в основните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, местната власт е с негативен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в парламента е по-високо, отколкото в съда и прокуратурата, които обичайно заемаха последните две места в общото подреждане. През Септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.

Логично следствие от това е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта „предсрочни избори“ като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през Септември достига ниво от 40 на сто. Предлаганото „лекарство“ – смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би и заради това, че въпреки шумния спектакъл около трите оставки, не бяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях, а именно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „Нараства или намалява нивото на корупция? Според 53,5% от хората това ниво нараства, а според други 31,4% – остава на същото ниво. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната намалява, което не се споделя дори от половината от привържениците на партиите от управляващата коалиция.

От една страна, налице е ясно изразен отлив на активни избиратели от всички парламентарно представени партии и коалиции и нарастване на сумарната подкрепа за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават подкрепа на повече от 1% от избирателите. Най-изразен е спадът в подкрепата за основната управляваща партия ГЕРБ, което е довело до изравняване на нейната позиция с тази на основния й конкурент – БСП. Дистанцията между първите две политически сили вече е в неразличими от статистическа гледна точка стойности, а очаквания за позитивни новини по линия на правителството няма. От друга страна, растат дяловете на потенциалните негласуващи и на онези, които при евентуални нови избори не биха подкрепили никого.

Готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока – около 60%, а настоящите парламентарно представени партии не могат да уплътнят такъв висок процент. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „Обединени патриоти“, но е по-разпознаваема не само от другите две партии, но и от коалицията като цяло.

Според електоралните нагласи, ако изборите бяха днес, ГЕРБ би получила 21,3%, БСП – 19,6%, ДПС – 7,0%, Атака – 2,5%, Воля – 0,8%, АБВ – 0,8%, Обединени патриоти – 0,7%, Партия на Слави Трифонов – 0,7%, ВМРО – 0,6%, НФСБ – 0,5%, СДС – 0,5%, Партия с нови лица/лидери – 0,4%, Да, България – 0,3%, Реформаторски блок – 0,2%, Нова дясна партия – 0,2%, Не подкрепям никого – 0,2%, Демократична България – 0,1%, ДОСТ – 0,1%, ДСБ – 0,1%, Нова лява партия – 0,1%, Не подкрепят никого – 1,6%, Няма да гласуват или не посочват нищо – 43,8%.



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ