Tag: ВКС

payimage2-17-1280x894.jpg

10.02.2020

С Определение № 57/06.02.2020 г. по частно гражданско дело № 278/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) определи, че не допуска касационно обжалване на определение по в.ч.гр.д. № 363/2019 г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната му част, с която частично е отменено определение по ч.гр.д. № 363/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и е допуснато обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цена до размера от 87 353 328,96 лева. Определението е окончателно. Това съобщиха от пресцентъра на ВКС.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Николай, Евгения и Мария Баневи, Валентин Расоков, „АКБ Актив“, „АКБ Форес българска инвестиционна група“ АД, „Бреза – Н“ ООД, „Партнърс Комерс“ ЕООД, „Паррус“ ЕООД, „Русалка Тур“ ЕООД, Финансово клирингова къща „Сконто Съксес“ ООД, „Хелио-Тур-С“ АД и „Холандска мечта“ АД срещу определението от 6 ноември 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му, с която е отменено определение на Окръжен съд – Бургас и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цена 141 820 225,19 лв. до размера от 87 353 328,96 лв. чрез налагане на запор на акции и дялове от капитала на търговски дружества, запор на движими вещи, запор на моторна яхта, запор на банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти.

КПКОНПИ внесе в Окръжен съд – Бургас исковите молби за отнемане на имущество на Баневи
Тричленният състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Неоснователно е твърдението, че актовете на окръжния и апелативния съд са недопустими, тъй като съдилищата не са били местно компетентни да се произнесат по искането за обезпечение на бъдещ иск, доколкото чл. 116, ал. 3 от ЗПКОНПИ предвижда, че компетентен е съдът по местонахождение на имота с най-висока данъчна оценка, който в случая се намирал в гр. София.

Според върховните съдии компетентен да разгледа искането е бил именно окръжният съд в гр. Бургас, тъй като в неговия район (гр. Созопол), както е заявено и в искането, се намира имотът с най-висока данъчна оценка, включен в списъка на имотите, по отношение на които се иска допускане на обезпечение.

В частната жалба се поставя въпросът дали е в съответствие с разпоредбите на чл. 389 – 391 от ГПК вр. чл. 152, ал. 1 от ЗПКОНПИ искане за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани и запори за недвижими имоти и движими вещи, придобити извън проверявания десетгодишен период, като се поддържа противоречие с практиката на ВКС.
Върховните съдии пишат в мотивите си, че не се разкрива твърдяното противоречие с практиката на ВКС, а ограничението, въведено в чл. 152 от ЗПКОНПИ, ще бъде съобразявано от съда в производството по разглеждане на иска.
Поставя се и въпросът длъжен ли е съдът да изложи мотиви, от които да е видно как е формирано вътрешното му убеждение и въз основа на какви фактически обстоятелства и правни основания е стигнал до крайния си правен извод, при условие че, за да постанови акта си, следва да направи преценка за вероятната основателност на иска и че този акт подлежи на обжалване.
Частните жалбоподатели поддържат, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с тълкуването на ВКС. В определението си върховните съдии пишат: „В процесния случай не е допуснато твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Невярно се твърди, че липсата на мотиви в съдебния акт прави невъзможно да се проследи логиката, по която съдът е достигнал до извода за наличие на законовите предпоставки за допускане на обезпечението, което да нарушава правото на защита на жалбоподателите в производството по обжалване.

Въззивният съд, макар и лаконично, е изложил съображения за наличието на общите по ГПК и специалните по ЗПКОНПИ предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като освен изводите си за основателност на искането за допускане на обезпечение за част от имуществото на частните жалбоподатели е мотивирал и защо приема, че за част от сумите и за част от имуществото не може да се направи извод за вероятна основателност на бъдещия иск“.

В определението на ВКС се посочва още, че предмет на производството по чл. 153 и следващи от закона е установяването по несъмнен начин на размера на несъответствието между приходите и разходите на ответниците, начина на изчисляване на това несъответствие и от какво произтича то и това установяване не може да бъде извършено в обезпечителното производство (чиято цел е да се предотврати осуетяването или затрудняването на осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото), в каквато насока са твърденията на жалбоподателите.


Image_7602911_126.jpg

13.08.2019

Апелативният съд в Пловдив му даде 16 г. затвор, но ВКС върна делото за ново разглеждане

Обвинен е в убийство, извършено с особена жестокост

Илиян Рангелов от Куртово Конаре, който закла годеницата си от ревност, пак ще се явява в съда. За бруталното убийство той получи от окръжния съд в Пловдив 14 г., а апелативният съд увеличи наказанието на 16 г. След като ВКС откри процесуални нарушения, сагата започва отново.

Родителите на убитата Милена Динова искат доживотен затвор за бившия ѝ годеник. “Настояваха за такова наказание и на двете инстанции и не са променили позицията си. Ще я поддържат и на новия старт на процеса на 10 септември. Не е лесно да загубиш рожба на 26 г.” Това заяви адвокатката на семейството Зоя Тошкова.

На 28 декември 2016 г. жителите на Куртово Конаре изтръпнали от ужас. Малко след 22, 30 ч Милена Динова е открита на улицата мъртва с рана в гърдите. Намерили я нейни колеги, с които е трябвало да пътува с кола до месопреработвателно предприятие в близкото Ново село. Първият човек, заподозрян от полицията, бил годеникът на жертвата Илиян Рангелов. При пристигането на полицията младият мъж

се престорил на

сънен. Заявил,

че любимата му

е тръгнала за

нощна смяна,

а той си легнал. След като му съобщили за смъртта ѝ, се обадил на баща ѝ.

“Елате, че Милена е цялата в кръв”, извикал Илиян в слушалката. Кръстьо Динов, който живее в Ново село заедно със сина си Илин, бил сразен от зловещата новина. По това време бившата му съпруга Ангелина била в Гърция, където работи повече от 15 г. Жената хванала първия самолет и се прибрала.

“Не допусках нито за миг, че Илиян е извършителят. Не можех да си представя, че ще я убие като животно и ще я остави на улицата да ѝ изтече кръвта”, заяви майката на едно от заседанията в окръжния съд в Пловдив.

Рангелов разиграл истински театър на улицата, където лежала Милена. “Кой ми я отне, ще го намеря и убия”, крещял Илиян. Рухнал, когато

от шкаф в дома

му иззели

оръжието на

престъплението –

кухненски нож

При разглеждане на делото в Пловдив на бял свят излязоха подробности от интимния живот на Рангелов и жертвата му. Според свидетели Илиян неоснователно подозирал Милена в изневери и вдигал скандали. Двамата имали връзка от 2014 г. На следващата година заминали при майката на момичето в Гърция, където останали около 4 месеца. Илиян не успял да се хване на работа. Майката на изгората му още тогава забелязала странности в характера му и не го харесвала. Рангелов също нямал топли чувства към нея.

“За какво ме докара, да ме командва майка ти ли”, упреквал той Милена. В крайна сметка се прибрали в България и заживели в къщата му в Куртово Конаре. Приятелки на Динова твърдят, че през 2016 г. ревността на Илиян се засилила. Пред близките си обаче тя не се оплаквала, че е подложена на тормоз, за да не ги тревожи. Казвала само, че е по-буен, но започнал да се поправя. Това обаче не отговаряло на истината. Във фаталната нощ Рангелов отишъл на кръчма в Куртово Конаре, където пил вино. Вкъщи за пореден път се скарал с любимата си, подозирайки, че му изневерява. Ядосана и обидена, Милена тръгнала за нощна смяна. На излизане

му заявила, че

ще го напусне

Била изминала стотина метра, когато Илиян я настигнал. Хванал я за рамото, извъртял я към себе си и я пробол в гърдите. После се върнал у дома, измил ножа, прибрал го в шкаф и легнал. Годеницата му издъхнала на място от остра кръвозагуба.

Рангелов твърди, че ѝ посегнал, тъй като тя го обидила. Нарекла го “боклук мръсен”. Версията му е, че е бил заслепен от гняв и едва по-късно е осъзнал какво е направил. В следствения арест навръх 31 декември 2016 г. той прерязал вените си, но го спасили.

Близките на жертвата

не вярват, че е

искал да сложи

край на

живота си

Подозират, че отново играе театър, за да бъдат магистратите по-благосклонни към него. Приятели и колеги на Милена са категорични, че пак ще присъстват на процеса. При предишните заседания те издигнаха плакати пред Съдебната палата за доживотен затвор на убиеца.

ВКС върна делото, понеже магистратите в Пловдив не са се произнесли по искане на защитника на Рангелов за отвод на вещо лице.

При повторното разглеждане има два варианта – да се тръгне по общия ред с разпит на свидетели или по съкратения, ако Рангелов признае всички факти по обвинителния акт. Тогава присъдата му ще бъде намалена с една трета. Той е привлечен към наказателна отговорност за убийство, извършено с особена жестокост.

“Семейството на Милена пак ще трябва да преживее целия кошмар и да се срещне очи в очи в съдебната зала с човека, който я погуби”, коментират в Куртово Конаре.


2.jpg

23.04.2019

ВКС намали на 7 г. „лишаване от свобода“ наказанието на петимата подсъдими полицаи за смъртта на Ангел Димитров (известен като Чората), съобщи на сайта си преди минути ВКС.

С Решение № 284/19.04.2019 г. по наказателно дело № 1140/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло решение № 4/06.07.2018 г., по в.н.о.х.д. № 026/2016 г. на Военно-апелативен съд. Изменя първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 033/02.10.2008 г. на Софийски военен съд като: оправдава подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков по квалифициращия признак на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК – убийството да е извършено с особена жестокост. Намалява наложеното на Писов наказание от 18 г. на 7 г. „лишаване от свобода“. Намалява наложеното на подсъдимите Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков наказание от 16 г. на 7 г. „лишаване от свобода“. Потвърждава първоинстанционната присъда в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наказанието.

Делото във ВКС е образувано по касационен протест и по жалби на подсъдимите, на гражданските ищци и частни обвинители, както и на гражданския ответник ОДМВР – Благоевград, срещу въззивно решение от 06.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 026/2016 г. на Военно-апелативния съд.

С присъда от 02.10.2008 г. по н.о.х.д. № 33/2008 г. на Военен съд – София подсъдимите са признати за виновни за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК (убийство, извършено от лица от състава на полицията и с особена жестокост), като са им наложени наказания – на Мирослав Писов 18 г. „лишаване от свобода“, а на останалите подсъдими за всеки поотделно по 16 г. „лишаване от свобода“. С присъдата подсъдимите и гражданският ответник са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.

С въззивното решение подсъдимите са признати за виновни в това, че като извършители и лица от състава на полицията при изпълнение на службата си, самостоятелно са причинили смърт по непредпазливост – престъпление по чл. 122, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като за всеки един от тях поотделно наказателното преследване е прекратено поради изтекла абсолютна давност. С решението петимата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Военно-апелативният съд изменя първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част и я потвърждава в останалата u част.

В решението на ВКС пише, че към актуалния момент делото е връщано два пъти от касационната инстанция на въззивния Военно-апелативен съд, който е постановил три решения, последното от които е предмет на настоящата касационна проверка. При така посоченото се налага заключението, че са налице предпоставките на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, като е недопустимо настоящият касационен състав да върне делото за ново разглеждане, независимо от констатациите си за пороци или липсата на такива в дейността на контролирания съд. Паралелно с това, в тази хипотеза, законът повелява касационният съд да реши делото окончателно, разглеждайки го по същество.

Тричленният състав на ВКС, след собствен анализ на събраните по делото доказателствени материали, и като съобрази, че въззивният съд е изразил неясно и двусмислено заключенията си по фактите, поради което не може със сигурност да се изведе приетата от него фактология, намери, в рамките на упражняваните въззивни правомощия, че следва да посочи приетата от първоинстанционния съд фактология, на базата на която да осъществи контролните си правомощия.

По фактите, в решението на ВКС е направено заключение, че контактът на подсъдимите с пострадалия не е преустановен при задържането му, като въпреки виковете му през повечето време, че се задушава, те не са преустановили насилието над него, а са продължили с ударите дори и когато е спрял да вика. Деянието на подсъдимите се е изразило в съвместното нанасяне на удари по тялото и главата на пострадалия, докато снагата му е била притискана, така че той не е могъл да разгърне дихателните си възможности, в резултат на което се е задушил и е починал. Така резултатът – смъртта на Ангел Димитров – се явява следствие на едновременната съвместна дейност на петимата подсъдими.

Заключението на върховните съдии е, че съвкупния анализ на събраните доказателствени материали, позволява да бъде изведен по недвусмислен начин механизма на причиняване смъртта на пострадалия – нанасянето на удари на Ангел Димитров от петимата подсъдими преди поставянето на белезници, продължаване нанасянето на удари след поставянето им, поставянето на пострадалия по корем с белезници на ръцете на гърба, натискане на снагата му и паралелно нанасяне на удари по тялото му – действия, реализирани от всички подсъдими, довели до възпрепятстване възможността му както да се движи, така и да осъществява нормален процес на дишане.

По правната квалификация ВКС намери, че нанесените от подсъдимите удари, макар и значителни по брой, са причинили леки по медико-биологични характеристики травматични увреждания. Така, обективно те не са достатъчни, за да се заключи, че подсъдимите са проявили по време на изпълнителската си дейност извънмерна ярост, садизъм и жестокост. Друг е въпросът, че в съдържащите се по делото характеристични – лични и професионални – данни, не се съдържа информация, която да ги разкрива като агресивни, садистични и безмилостни личности. Ето защо, съставът на ВКС счете, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по квалифициращия признак подсъдимите да са извършили убийството с „особена жестокост“ по смисъла на чл. 116, ал. 1, т.6, пр. 3 от НК.

Върховните съдии сочат, че при определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, така че да е справедливо и да е съответно да престъплението и да постигне целите на чл. 36 от НК на първо място следва да се отчете, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по едно от квалифициращите обстоятелства – а именно по това, че убийството е извършено с „особена жестокост“ и на второ място – на самостоятелна преценка подлежи и въпросът за продължителността на наказателното производство. Без съмнение разрешаването на този въпрос има пряк ефект върху справедливостта на наказанието. Срокът на настоящето наказателно производство е над 13-годишен и той без колебание следва да бъде дефиниран като „неразумен“, независимо от съпровождащите цялото производство процесуални неблагополучия. Забавянето се дължи изцяло на поведението на компетентните органи, без привлечените към наказателна отговорност лица да са допринесли за него по някакъв начин с поведението си. Това обстоятелство съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предпоставя необходимост от приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице да бъде намалено.

При отчитане на конкретното своеобразие на извършеното престъпление и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства за всеки от подсъдимите, ВКС намира, че справедливи са наказанията, както следва – за всички подсъдими – Писов, Иванов, Граховски, Механджийски и Калинков – 7 г. „лишаване от свобода“, в какъвто смисъл първоинстанционният съдебен акт подлежи на изменяване, пише в окончателното решение.


car-1531277__340.jpg

22.09.2018

Току-що приключи среднощно заседание на състав на ВКС за мярката за неотклонение на четиримата обвинени за погрома в Роженския манастир, съобщават колегите от „24 часа“.

Магистратите са определили делото за мярката да бъде гледано в Районен съд Пловдив.

Експресните действия на съдиите започнаха днес около 17:00 ч. Преди това всички 7 съдии от Районен съд Сандански си направиха самоотвод и отказаха да разгледат искането на прокуратурата за задържане под стража на четиримата. Мотивът им бе познават лично и са работили с единия от задържаните адв. Стефан Матеев.

В края на работния ден материалите бяха изпратени във ВКС, за да се вземе решение в кой друг съд да бъде прехвърлено делото.



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ