Tag: Проф. Константинов

php1i77y6_800x_.jpg

29.06.2020

Но­ви­те пар­тий­ни про­ек­ти са мно­го, но елек­то­ра­тът е ог­ра­ни­чен. Това каз­ва проф. Ми­ха­ил Кон­стан­ти­нов.

Ко­га­то тряб­ва да се пра­вят ма­те­ма­ти­чес­ки мо­де­ли, проф. Ми­ха­ил Кон­стан­ти­нов е Ва­ши­ят чо­век. Не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва ду­ма за пан­де­мия, па­да­не­то на джак­по­та на то­то­то или за из­бо­ри. Той разкри как­во го­во­ри ма­те­ма­ти­ка­та как­то за края на ми­тич­ния коронави­рус, та­ка и за след­ва­щи­те из­бо­ри в България.

„Вирусът става по-толерантен към хората. Въпреки това ще вземе над 400 жертви у нас“, изчисли той.

Ето какво още каза проф. Константинов в интервю за в. Стандарт:

– Проф. Кон­стан­ти­нов, спо­ред ма­те­ма­ти­чес­ки­те мо­де­ли ид­ва ли вто­ра въл­на на пан­де­ми­я­та, как ще се раз­вие ко­ро­на­ви­ру­сът?
– Има ня­кол­ко ни­ва на ана­лиз – мо­же да се пра­ви са­мо ана­лиз за Бъл­га­рия, мо­же за Ев­ро­па, Аме­ри­ки­те, Азия. Ре­зул­та­ти­те са раз­лич­ни, за­що­то се на­ми­ра­ме в раз­ли­чен ста­дий на COVID-19.

Спо­ред мен най-пра­вил­но е да ана­ли­зи­ра­ме Ев­ро­па, за­що­то тя е ге­ог­раф­ски обо­со­бе­на, ус­ло­ви­я­та са поч­ти ед­нак­ви за всич­ки­те дър­жа­ви, а и дви­же­ни­е­то меж­ду тях е ин­тен­зив­но, въп­ре­ки пан­де­ми­я­та. В мо­мен­та то­ва, ко­е­то се виж­да е, че смър­тнос­тта в Ев­ро­па сил­но на­ма­ля­ва. Ако го съ­из­ме­рим с броя по­чи­на­ли за един ден, в мо­мен­та то­ва са ня­къ­де око­ло 300 – 400 ду­ши, ка­то пре­ди око­ло ме­сец то­ва бя­ха бли­зо 5000, го­во­рим в рам­ки­те на ден. Виж­да­ме ед­но на­ма­ле­ние, ко­е­то е по­ве­че от 10 пъ­ти. В то­зи сми­съл пър­ва­та въл­на оче­вид­но си оти­ва.

– Ще има ли вто­ра?
– Да­ли ще има вто­ра и кол­ко ще е сил­на, е труд­но да се ка­же. Мо­жем са­мо да пра­вим ис­то­ри­чес­ки ана­ло­гии. Ис­пан­ски­ят грип, кой­то уд­ря Ев­ро­па през 1918 до 1920 го­ди­на, е бил на три въл­ни. Вся­ка ед­на е би­ла по-сла­ба от пре­диш­на­та, но въп­ре­ки то­ва три­те об­що са от­нес­ли меж­ду 30 и 50 ми­ли­о­на жи­во­та, то­ест то­ва е би­ла ед­на мно­го теж­ка пан­де­мия.

Тя, меж­ду дру­го­то, се об­яс­ня­ва с то­ва, че нас­тъп­ва вед­на­га след Пър­ва­та све­тов­на вой­на, ко­га­то на­се­ле­ни­е­то е с ох­ла­бе­ни си­ли, хо­ра­та бук­вал­но гла­ду­ват, ме­ди­цин­ска­та сис­те­ма е сри­на­та и за­то­ва по­ра­же­ни­я­та са тол­ко­ва теж­ки. В то­зи сми­съл, тъй ка­то си­ту­а­ци­я­та не е съ­ща­та, ве­ро­ят­но за­то­ва в Ев­ро­па ня­ма вто­ра въл­на. То­ва, ко­е­то се наб­лю­да­ва е, че неп­ре­къс­на­то рас­те бро­ят на за­ра­зе­ни­те, но ряз­ко е на­ма­лял бро­ят на по­чи­на­ли­те.

– Как си го об­яс­ня­ва­те?
– Мно­го са хи­по­те­зи­те за­що то­ва се случ­ва. Има ед­на те­о­рия, ко­я­то на мен ми ха­рес­ва – че ви­ру­сът ста­ва по-то­ле­ран­тен към хо­ра­та – то­ест обек­ти­те, ко­и­то оби­та­ва. Ако пред­по­ло­жим, че има ня­как­ва аб­страк­тна цел на ви­рус­на­та по­пу­ла­ция, то­ва е да оце­ля­ва. Ако тя из­бие всич­ки гос­топ­ри­ем­ни­ци, ня­ма как да про­съ­щес­тву­ва.

Сле­до­ва­тел­но, за да се раз­прос­тра­ня­ва по­ве­че, за­поч­ва да ста­ва по-мал­ко смър­то­но­сен. В Бъл­га­рия съ­що има та­ка­ва тен­ден­ция – въп­ре­ки уве­ли­ча­ва­не­то на но­во­за­ра­зе­ни­те, бро­ят на смър­тни­те слу­чаи е ог­ра­ни­чен и спо­ред мен ще на­ма­ля­ва. Но, виж­те, то­ва са пред­по­ло­же­ния, ко­и­то за­ви­сят от дру­ги хи­по­те­зи и не е яс­но коя от тях ще бъ­де в си­ла. Яс­но е, че тряб­ва да спаз­ва­ме мер­ки­те, да свик­нем да жи­ве­ем с ви­ру­са, как­то каз­ват спе­ци­а­лис­ти­те, и да ви­дим как­во ще ста­не. Аз бих го на­ре­къл „Бо­жа ра­бо­та!“

Ма­те­ма­ти­чес­ки­ят мо­дел каз­ва нап­ри­мер, че в Бъл­га­рия от COVID-19 ще ум­рат мак­си­мум 400 ду­ши до края на пан­де­ми­я­та. Об­що за Ев­ро­па со­чи, че ще ум­рат око­ло 250 000 ду­ши. Вие зна­е­те, че у нас по­чи­на­ли­те са око­ло 200, то­ест на­по­ло­ви­на. Аз ис­кре­но се на­дя­вам да не стиг­нем та­зи гор­на гра­ни­ца от 400 ду­ши. Да се на­дя­ва­ме, че те ще бъ­дат по-мал­ко. Но на­ли зна­е­те – прин­ци­път е „Да пра­вим как­во­то тряб­ва, а да ста­ва как­во­то ще“.

– Как­ви са ма­те­ма­ти­чес­ки­те Ви прог­но­зи по от­но­ше­ние на но­ви­те по­ли­ти­чес­ки про­ек­ти? Ще раз­мес­тят ли по ня­ка­къв на­чин пъ­зе­ла?
– От­но­во ще се обър­на към бъл­гар­ска­та по­ли­ти­чес­ка ис­то­рия. В пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни ви­дях­ме най-раз­лич­ни но­ви про­ек­ти. Да­же ня­кои от тях из­ка­ра­ха два пар­ла­мен­тар­ни ман­да­та. Един та­къв ус­пе­шен, ма­кар и ве­че прик­лю­чил про­ект, е НДСВ.

Хо­ра­та заб­ра­вят, че всъщ­ност НДСВ е в два пос­ле­до­ва­тел­ни ман­да­та, вто­рия път в Трой­на­та ко­а­ли­ция. Зна­ем про­ек­ти от ти­па на Жорж Ган­чев, друг та­къв бе АБВ. В то­зи сми­съл в Бъл­га­рия е въз­мож­но да се по­я­вят но­ви по­ли­ти­чес­ки су­бек­ти, но да­ли ще бъ­дат трай­ни, е труд­но да се ка­же.

В мо­мен­та у нас има три сис­тем­ни пар­тии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Под сис­тем­на пар­тия раз­би­рам та­ка­ва, ко­я­то има мно­го чле­но­ве, ко­и­то имат ли­чен ин­те­рес от учас­тие в нея. Ли­чен ка­ри­е­рен ин­те­рес, в ко­е­то ня­ма ни­що ло­шо. То­ест тех­ни­те при­вър­же­ни­ци не са са­мо хо­ра, ко­и­то ги ха­рес­ват или не, а хо­ра, ко­и­то свър­зват съд­ба­та и бъ­де­ще­то си с тях – обик­но­ве­но дър­жав­ни слу­жи­те­ли, чи­нов­ни­ци и дру­ги.

Но съв­сем нор­мал­но е, ко­га­то чо­век чле­ну­ва в да­де­на пар­тия, да очак­ва да по­лу­чи ня­как­ви об­ла­ги от то­ва. Ние ед­ва ли не мис­лим, че по­ли­ти­ка­та е без­сре­бър­на дей­ност. Ни­що по­доб­но.

Та­ка че те­зи три пар­тии ще ос­та­нат до­ми­ни­ра­щи и през след­ва­щия пар­ла­мен­та­рен се­зон. Кои но­ви пар­тии ще вля­зат, ми е труд­но да ка­жа. Зна­е­те, че има мно­го за­яв­ки, а в край­на смет­ка елек­то­ра­тът е ог­ра­ни­чен. В Бъл­га­рия има не по­ве­че от 4 ми­ли­о­на ду­ши, ко­и­то са склон­ни да гла­су­ват. А по-ве­ро­ят­но е до­го­ди­на да гла­су­ват по-мал­ко – 3,6 – 3,8 ми­ли­о­на, по моя пре­цен­ка.

– Да­ли ще има ня­как­во раз­мес­тва­не в три­те сис­тем­ни пар­тии, да­ли ня­кой нов иг­рач ня­ма да из­мес­ти ня­коя от тях?
– Най-го­ля­ма­та по­ли­ти­чес­ка си­ла ве­ро­ят­но ще ос­та­не ГЕРБ. Но Вие пом­ни­те, че през 2013 го­ди­на ГЕРБ съ­що бе­ше най-го­ля­ма­та по­ли­ти­чес­ка си­ла, но ос­та­на­ха в опо­зи­ция.

То­га­ва дой­де ка­би­не­тът на Пла­мен Оре­шар­ски с под­кре­па­та на БСП и ДПС. И, ес­тес­тве­но, със „злат­ния пръст“ на „Ата­ка“. Та­ка че ед­на пар­тия мо­же да е пър­ва по­ли­ти­чес­ка си­ла и да не учас­тва в уп­рав­ле­ни­е­то, а то­ва тряб­ва да се има пред­вид и за­нап­ред.

– Ще нав­ле­зе ли ня­коя от но­ви­те пар­тии в уп­рав­ле­ни­е­то?
– Мо­де­лът в пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни по­ка­за, че в пар­ла­мен­та е има­ло от 5 до 8 по­ли­ти­чес­ки си­ли. Не­въз­мож­но е да се ка­же кой от но­ви­те про­ек­ти ще бъ­де жиз­нес­по­со­бен. Виж­да­те, че у нас из­бо­ри­те са де­мок­ра­тич­ни, за тол­ко­ва го­ди­ни е ка­си­ран са­мо един де­пу­тат­ски ман­дат, до­ка­то в Ав­стрия, ко­я­то е един от ета­ло­ни­те в то­ва от­но­ше­ние, бе ка­си­ран цял вто­ри кръг на пре­зи­ден­тски­те из­бо­ри.

Аз не бих си поз­во­лил да ка­жа кой ще вле­зе и кой не. И да – има ку­пу­ва­не и про­да­ва­не на гла­со­ве, за­що­то до­ка­то има тър­се­не, ще има и пред­ла­га­не. Но ако учас­тни­ци­те в та­зи про­це­ду­ра не се отър­ва­ва­ха са­мо с ус­лов­на при­съ­да, си­ту­а­ци­я­та мо­же да бъ­де дру­га.


php1i77y6_800x_.jpg

15.04.2020

Коронавирусът е пречупен, но именно сега е най-опасно да се заразят хората. Това заяви проф. Михаил Константинов.

Припомняме Ви, че още преди дни той заяви, че коронавирусът е пречупен и пикът на болестта е отминал.

Ето какво каза още математикът в интервю за Фокус:

– Къде се намираме в кризата с коронавируса? Според едни пикът в България предстои след Великденските празници. Според други, вървим по нейното плато. 
– Така, първо искам да уточня, какво е това пик на една епидемия или пандемия, тъй като констатирах, че много хора не знаят за какво говорят, съжалявам, че трябва да го кажа така. И за това първо ще дефинираме понятията. Има няколко сигурни параметъра в тази пандемия.

Първо, това е броят на починалите. Там не може да се излъже, който е умрял, той е със смъртен акт и т.н.

Второ, има заразени според тестовете. Според теста, а не според това колко може би са заразени.

Трето, имаме излекувани, тези които са напуснали болницата или са дали два отрицателни теста. Това са съвсем точни числа. След като имаме тези точни числа да видим какво е положението с тях.

Пик на заразените ще има в този ден, в който е имало най-много заразени за един ден. Това е като един планински връх, който изкачваме. Този пик е настъпил на 3 април. Говоря само за света, данните за България за малко и с тях трудно се прави статистика, макар че те са горе-долу същите.

И така – пикът на заразените е на 3 април и то е 102 хиляди души за един ден. Оттогава заразените неотклонно намаляват, заразените на ден. Иначе общият брой заразени расте. Той е кумулативна величина и тя ще расте до края на пандемията. Но за един ден имахме максимумът.

Какво ще бъде в бъдеще, аз не знам, но засега сме го минали. Най-важното е, колко ще умрат от коронавируса.

Пикът на умрелите е на 7-и април – 7 хиляди и 400 души, оттогава те неотклонно намаляват. Тук има още един вид смъртност – колко души са умрели на един милион население. Това е абсолютно число, то не зависи от това, колко са заразени. То говори за това, колко е имунизирано, колко е здраво населението и колко добре работи неговата медицинска система.

България е на първо – второ място в Европа в добрия смисъл, или на последно място по смъртност. Като казваме, че е на първо място по този показател, тук става въпрос за чудовищни разлики с други държави.

И сега ще ви прочета в числа, какво значи това по-добре. България е фантастично по-добре от всички европейски държави и от света. 15 пъти по-добре от света. Говоря само за пъти. 90 пъти по-добре от Испания, 80 пъти по-добре от Италия, 16 пъти по-добре от САЩ. 10 пъти по-добре от Германия, която се справя отлично и трябва да й се признае.

Германците се справят прекрасно, ние обаче се справяме в пъти по-добре. Много хора бъркат пъти с проценти. 10 пъти – това е 1000% за хората, които знаят какво е това процент. Има страни пак в Европа, от които сме 250 пъти по-добре. Това е чудовищно, 250 пъти, това е вече да не говорим за това.

И така България се справя удивително добре. То не е просто по-добре. Ето, виждате 50, 100 пъти по-добре от развитите западни държави. Ще мине време, ще се изпишат дисертации, монографии, научни трудове и т.н., ще се разбере, какво е станало.

Хипотезите са няколко. Много добра ваксинационна политика. Ваксините в България са масови, на много високо ниво.

Изключително богат генофонд на българския народ. Оттук са минали хиляди всякакви приятели, нашественици и други. Българският генофонд е изключително разнообразен, което ни прави устойчиви на заразите. Освен това държавата последователно провеждаше политика да ваксинира масово децата.

Ще повторя първото съображение. Така. Очевидно медицинската система ни работи сравнително добре, да не кажа отлично. Сега се взех и навременни мерки. Т.е. всички добри фактори са налични в България. И затова ние сме, да го наречем, средно 50 пъти по-добре от развитите европейски държави.

Ще го повторя – 50 пъти. И нека още някой да каже, че в България не знам какви били нещата. Ние два пъти ако по-добре бяхме, щеше да бъде удивително. Ние сме 50 пъти по-добре. Има обаче и неприятни обстоятелства, няма само хубави неща да си говорим. Има един изключително опасен показател, на който аз обръщам внимание може би вече от 2 седмици. Смъртността в света е 21%. 21%. Има един единствен начин да изследвате смъртността.

Това е взимате броят на умрелите и делите на умрелите плюс излекуваните. Ама питат, къде са заразените? Заразените ние не знаем, какво ще стане с тях. Някои от тях, не дай си Боже ще умрат, други ще оздравеят, дай Боже.

Затова единственият сигурен параметър в момента е този – броят на почналите разделен на броя на починалите плюс броя на оздравелите. Общо тези случаи са 500 хиляди и там смъртността устойчиво е 21%. За Великобритания и сега слушайте внимателно, защото много хора го чуват това, но не могат да го разберат, да го повярват – за Великобритания тази смъртност беше 95%.

Чувате ли за какво говорим? От 100 заболели британци, 95 умираха. Отскоро британците не съобщават данни по този въпрос, не знам защо, нещо е станало. Аз съм сигурен, че във Великобритания ще намалее тази смъртност, тя не може да бъде такава, все пак е цивилизована европейска държава, но виждате в някои държави какво се случва.

Между другото в България тази смъртност също е много висока. Аз предлагам заедно да я сметнем. 30 умрели, 70 излекувани – общо 100 случая. Каква е смъртността в България? 30%. Тя разбира се, искам да успокоя българите, тя ще намалее. Защото все повече хора ще бъдат излекувани и се надявам все по-малко да умират.

Но виждате, какво ни заплашва. Нас ни заплашва чудовищен вирус с чудовищна смъртност. Предишният САРС, това значи остър респраторен не знам какъв си синдром, при предишния САРС смъртността беше 10%. Един друг подобен вирус МЕРС беше 34%. В момента текущата смъртност тук от 500 хиляди изследвани случая е 21%, това е страшно високо.

И затова трябва по всякакъв начин да намалим броя на заразените, защото от тези, които са излекувани и починалите процентът е много висок. И очевидно е, че той колкото и да пада, ще падне на 10%, няма как да го докараме до по-малко. И затова трябва да направим всичко възможно да няма нови заразени българи, защото тази болест е с много тежък изход.

И искам нещо много важно да кажа на хората: това, че ние сме в пик, не означава, че болестта е минала. Напротив. По време на пика е най-трудно, най-много хора умират, най-много хора се заразяват. Пикът просто означава, че всеки ден след него ще се заразяват по-малко, но не значи, че ще изчезва заразата. Искам отново да дам пример с изкачването на връх. Значи, изкачвате се на един връх, всяка стъпка това е един починал човек, защото върхът това е смъртността за един ден.

Като изкачите върха, остава ви да слезете, но това не значи, че като сте го изкачили, следващите 5 минути сте слезли. Напротив, предстои толкова дълъг път. При тези епидемии колкото сте се качвали, толкова и слизате. Дори като време. Слизането, както знаят всички планинари, е много по-опасно от изкачването.

Хората са изморени, не знаят къде стъпват, най-много счупвания, най-много смърти, най-много контузии стават на слизане от върха. Защото тогава сме изчерпали силите си. Така че моят апел е към българите – болестта е пречупена, но сега е най-опасно. Сега е най-опасно да се заразят хора и чуйте го това число – смъртността е 21%, това е, върху което трябва да се фокусираме.

– Проф. Константинов, ако говорим за пик, плато, продължителност, то е заради въпроса: докога ще продължава кризата?
– Колкото се изкачваме към върха, толкова и ще слизаме, аз го казах вече. Когато броят на новите смъртни случаи намалее до минимум. То и в момента е нисък, но говоря за световен мащаб. Когато станат 50-100 случая нови на ден.

В момента не мога да ви кажа съвсем точното число, но мисля че по 5000 души умират на ден, което е много. Като намалее тази бройка, защото има всъщност две криви, те са няколко де, но тази крива, за която говорим – на общия брой на починалите, тя нараства и после затихва до някаква стойност.

Докато умрелите за един ден е мембрановидна крива, тя е на максимум. Когато започнат да умират много малко хора и да се заразяват много малко хора в България, тогава болестта си е отишла. Това не е само за този вирус, това е за всички епидемии и пандемии. Лошото е, че понякога, както се казва при испанския грип, има и втора, и трета вълна.

Когато всичко тръгва от начало. Вярно, стига по-ниски пикове, няма да отиде до тези върхове, но продължава едно вълнообразно движение, което трябва на всяка цена да се избегне, да избегнем втори пик. И затова дисциплината в момента е най-важното, което ще ни спаси. И естествено перфектното състояние, т.е. бих казал абсолютно добрите действия на щаб, на правителство, на медицинска система – те трябва да бъдат абсолютно поздравени, а и българският народ трябва да бъде поздравен, въпреки че някои от нас са недисциплинирани. Но надявам се, да ни се размине. Трябва да устискаме още малко.

– При какви условия ще излезем от карантината?
– Когато намалеят много заразените. В момента в България са 15 души новозаразени. От както мина пика на смъртност, нашият пик на смъртност знаете ли колко беше – 4 души. Той отмина. Разбира се, може да се повтори. Вчера или онзи ден бяха трима. Когато започнат по-малко хора да се заразяват. И накрая, като кажем, че има пет дни без заразявания, значи минали сме го.

– Дали ще продължат по-строгите мерки и до лятото?
– На Щаба това му е работата: да вижда докъде сме го докарали и какви да бъдат мерките. Виждате, че в момента аз изброих няколко фактора, но тези фактори са дали повече от прекрасен резултат. Трябва да го задържим. Така че дай Боже, след като мине Великден в края на месец май да видим как вървят новозаразените, да видим как вървят смъртните случаи.

И вижте, няма как България сама да вземе някакви фундаментални решения различни от света и Европа. Ние сме толкова свързани, най-малкото в Европа, че трябва при тях да минат тези истории. Аз по-скоро имам чувството, че при нас нещата ще затихнат, докато трябва да изчакаме при тях да мине, защото при тях е ужас.

– Тази хармонизация на изчакването как ще се осъществи във времето?
– Непрекъснато следим ситуацията и се взимат адекватни решения. Между другото има и още един феномен, него трябва да го имаме предвид. Когато кажем, че на този ден са умрели 7400 души от този новият САРС, от ковируса, това не значи, че някои от тях нямаше да умрат и без това. Разбирате ли тънкия момент? Т.е. приносът на ковируса не е точно това число, което четем, то е малко по-малък. Ще го дам пак с пример, чисто условно.

От тези 7400 души сигурно 5000 са по причина на ковит, но може би 2500 са от хората, които щяха да умрат в този интервал, в този ден и без това. Това между другото французите публикуваха точно такива данни. И се видя, че в един период от време обективно увеличението на смъртността е 10 хиляди в сравнение с миналата година, говоря за около месец, а от ковид са умрели 15 хиляди.

Какво излиза, че ковидът е допринесъл за 10 хиляди смърти, а не за 15 хиляди, грубо казано 5 хиляди са щели да умрат и без ковид. Това е едно много грубо разсъждение, но все пак е полезно и това да се знае. Това е, което се случва. За съжаление, много е неприятна тази пандемия, защото тя може да избухне с нова сила.

– Доколко сме застрашени от циклична повтаряемост? Повтаря се, намалява, пак се повтаря.
– Генетично този вирус на 95% е такъв като вирусът от 2002-2003 г., от тогавашния САРС, така че той много голяма разлика няма, има 5-6 процента генетична разлика, което прави тези много неприятните му свойства. Но той като смъртност е подобен, тогава са умрели 10% от заразените, сега може би подобно число ще бъде.

Може и да има втора вълна? Може. Испанският грип го показа. Първата вълна е през 1918 г., втората вълна 1919 г., 1920 г. чак до 1921 г. умират хора от испанския грип след войната. Но тогава населението е изтощено от войната, няма никакви условия, медицинската система е разбита, хората умират и от глад.

Сега това нещо го няма. Сега са впрегнати най-добрите умове на човечеството в момента и измислят ваксина и средства за справяне. Така че аз лично вярвам, че това няма да стане, но то зависи и от нас. Каквото направим, това ще бъде. И аз вярвам, че българският народ както е успешен до момента, така ще бъде и да продължи да бъде успешен, дай Боже.


php1i77y6_800x_.jpg

02.04.2020

Около Великден ще е пикът на пандемията. Това каза пред „Фокус“ проф. Михаил Константинов, председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“.

Той обясни, че за момента България е сред държавите с най-ниска смъртност, въпреки проблемите в българското здравеопазване в сравнение с добре уреденото в някои европейски държави. Според него това се дължи на масовите имунизации, извършвани в миналото.

„За мен това, че откриваме много малко хора и това, че вероятно има много, които се прекарали болестта, но са живи – това е много добре. Колкото повече изкарат на крак този вирус, толкова по-добре.

Нарича се имунна стена. Като се достигнат 50-70% от населението, което да е прекарало вируса под една или друга форма, инфекцията затихва“, посочи математикът.

Проф. Михаил Константинов каза още, че ниската смъртност у нас се дължи на силен имунитет и навременните мерки. Той припомни, че след Първата световна война починалите от инфлуенца в България са били доста по-малко спрямо държавите от Западна Европа. 


-Константинов.jpg

04.10.2018

БСП внася вота на недоверие към кабинета на премиера Борисов в първите дни на идната седмица и няма да прави консултации с другите парламентарни групи. Социалистите са определили здравеопазването и провала в тази сфера на управляващите за негова тема. Лидерът на партия „Воля“ Веселин Марешки пък предложи референдум, на който българският народ да избере самолети или здравеопазване иска.

„За първи път ще се иска вот за намерения и предложения на здравния министър Кирил Ананиев, нещо, което още не се е сбъднало. Опозицията няма подкрепа извън собствената си група, което пък от своя страна показва една изолация. Крайният резултат е ясен, а дали ще има полза от дискусиите, предстои да видим“, коментира пред „България он еър“ математикът и политически анализатор проф. Михаил Константинов. По думите му проблемите в здравеопазването са налице, но те не влизали в намеренията на здравния министър Ананиев.

„Никой не се наема да реши проблема с неосигурените граждани у нас, който освен, че несправедливо черпи ресурс, води и до злоупотреби с медицинската система. Спирането на кражбите в сектора също би трябвало да стои на дневен ред“, отбеляза анализаторът.

Политологът Първан Симеонов посочи, че както всеки друг вот, така и този цели да стегне oпозицията и да се създаде дебат.

„От БСП са напълно в правото си. Чест прави на Кирил Ананиев, че започва някви промени в сектора. Въпросът обаче е, че тук не става дума за реформи, тъй като такава се получава, когато за същите вложени средства и разходи се опитваш да постигнеш по-добра услуга. В конкретния случай това, което се предлага е просто да се дават повече пари“, допълни той.



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ