Tag: Райна Кабаиванска

-христов-корнелия-нинова-1280x853.jpg

08.09.2020

„Райна Кабаиванска с поддържаща роля в сапунката на Борисов. Патетично“. Мнението е на евродепутата от БСП/ПЕС Иво Христов, който преди да замине на Брюксел пишеше речите на президента Румен Радев.

Христов отправя и тънък намек какво се случва с интелектуалците при смяна на управлението.

„След войната дошли да ходатайстват пред Де Гол да помилва интелектуалците-колаборационисти. „Тези хора са много талантливи”, казали просителите. „Това е утежняващо вината обстоятелство”, отвърнал генералът“.

 

фейсбукфейсбук

 

Последователите му във Фейсбук, разбира се, напълно подкрепят думите му и сипят обиди по великата прима.

Georgi DjendovМислех я за високоинтелигентна жена! Да се мазни на един неграмотен и елементарен кретен, който едва ли знае кое е това енергично бабе!

Natalia Kirova Никога не е късно да станеш за резил. За съжаление, това важи и за хора със солиден имидж и признание.

Petya Ilieva начин на поведение през целия ѝ живот. Започва кариерата си е мазнене на Вълко Червенков, който я праща в Италия. Там бързо намира човек, който с пари на мафията плаща клакьори да пълнят залите на нейни изпълнения. Разбира се „многобройната публика“ предизвиква вниманието на журналистите и така бързо се превръща в звезда. На шейсет и няколко години международните изяви свършват и от тогава до днес, вече 19 години води майсторски класове в Нов Български Университет. (и дълги години, докато съпругът и, който е плащал за концертите и рекламата и през цялата и кариера боледува след мозъчна операция в Италия, тя се представя, като световна знаменитост в България)

Емил Попов

– Вътре ли е, другарю директор?

– Вътре е

– Ауу, колко е голям

Eugenia Boteva Не предполагах, че е толкова елементарна

Мирослав Павлов Тя знае защо го прави! Но лично ме интересува, като ѝ харесва всичко у нас, защо не живее тук, с 400 лв. пенсия, като на останалите актьори, например?

Nikolina Ivanova Много са като тая мазница. Затова сме в това положение.

Didi Filipova Изкуфяла бабка, независимо от таланта който има.


-мицов.jpg

07.09.2020

Хиподилецът Венци Мицов, който напоследък е активен участник в протеста в София, се погнуси от него.

Поводът е насъсканият лайнометен батальон срещу Великата Райна Кабаиванска, която единствено каза, че не може Румен Радев да е президент само на онези, които хвърлят камъни!

Вижте какво написа Мицов:

Райна Кабаиванска била казала нещо и край!!

Тая не е никаква певица, от ДС е, туй – онуй…

Вижте сега. Да се опитаме да вкараме няколко грама мозък в тоя тестостерон наоколо. Че някои хора май са предървили повече, от необходимото.

Райна Кабаиванска е велика певица!

Велика!

Бих и простил дори ако каже, че съм урод, роден от любовна връзка между див планински нерез и повреден автомобил Опел Астра от 1992 година.

А сега още нещо. Имам много приятели, които одобряват протестите. Имам и немалко такива, които не ги одобряват и даже ме бъзикат, че ходя на тях и ми викат – „А какво предлагаш за после?”.

Имам всякакви приятели и това, че не споделяме еднакви идеи за бъдещето и настоящето няма да ме спре да бъда приятел с тях. Защото споделям оная идея, която вие сте забравили – да уважаваме правото на всеки да има собствени идеи.

Щото иначе се превръщаме в онова, срещу което се борим.

Как да се определя като „добър”, след като изсипвам кофи пресни лай**а по онзи, който не споделя моите идеи за света?

Май това е.

Райна Кабаиванска е величина, по която можем и трябва да се мерим, за да вървим напред и нагоре. Щото ако се мерим по истерични активисти от градската десница, по – добре да затваряме кепенците.

И в заключение – ОСТАВКА!

Ама не на цената на нова китайска културна революция.


-кабаиванска-1280x887.jpg

06.09.2020

Световната прима на оперната сцена Райна Кабаиванска коментира шокирана протестите у нас и поведението на държавния глава, което според нея не е редно. Тя е наблюдавала сблъсъците от вечерта на 2 септември, когато млади мъже хвърляха бомби срещу полицаите.

“Видях организирана хулиганска тълпа, която искаше смъртта на полицаите. Това доста ме шокира. Полицаите са държавни чиновници, не са врагове. Не можеш да искаш да ги убиеш. Не знам коя страна има право, но това много ме трогна – тази омраза към хора, които са наши братя.

Защо толкова омраза?“, реагира златното сопрано, което разнася десетилетия славата на родината по света. „И друго – ако си президент, не си ли надпартиен президент. Това във всички конституции е основата за един президент.

А тук видях президент, който е от едната страна. Това е, което ме шокира от едно гледане на българската телевизия“, заяви още Райна Кабаиванска по адрес на Румен Радев в интервю по БНР.


-Кабаиванска-1280x853.jpg

06.04.2020

Оперната прима Райна Кабаиванска отказва да спазва наложените извънредни мерки в Италия.

Вече два месеца тя не може да работи, защото Консерваторията е затворена. Като истински отдаден преподавател обаче Райна не може да изостави студентите си и продължава да обучава част от тях тайно в дома си.

„Учениците ми идват нелегално вкъщи. Не останаха много тук, повечето се прибраха по родните си места. Ще продължават да идват у нас, докато не ми наложат някаква глоба. Има такава опасност, но не мога да оставя децата.“, признава Райна, която се грижи за студентите си като родна майка, пише „Галерия“.

Само преди дни Италия повиши размера на глобата и сега всеки, напуснал дома си без причина, ще плаща между 400 и 3000 евро. Досега санкцията беше в размер на 206 евро. Заради наложените забрани Кабаиванска не може да се вижда с никой от обкръжението си. В момента тя няма как да работи с пианиста си, защото той не живее в Модена, където е тя. Забранени са срещите и с дъщерята на примата, и с внуците й. Вече няколко седмици тя не може да ги види, прегърне или целуне.

Макар да не може да изпълнява ежедневните си ангажименти, Кабаиванска признава, че не й е скучно у дома. Независимо от статута си на оперна звезда, тя признава, че домакинските задължения не са й чужди. Използва свободното време, за да разчисти и подреди дома си от ненужните вещи. Все пак тя си позволява от време на време да излиза за кратки разходки, за да може да се раздвижва и да подиша въздух. Разходките навън леко я натъжават, защото Модена се е превърнал в призрачен град и няма никакво движение.

„Страшно е. Спомням си бомбардировките през войната, как се евакуирахме в една зимна нощ в София. Но за нас децата тогава беше забавление. Не ни стряскаха нито бомбите, взривовете и пламъците“, разказва тя.


76013da7ab609fb88e21e6ae31a9a979.jpg

18.09.2019

Райна Кабаиванска ще бъде удостоена със „Златен плакет“ за цялостен принос, съобщи БТА. Това е най-високото отличие, връчвано от Софийската опера. Голямата певица ще бъде наградена на 20 септември, когато е откриването на юбилейния 130-и сезон на Операта.

Събитието е в чест на 90-годишнината от рождението на Николай Гяуров. В него ще вземат участие три поколения артисти, които са работили през годините с големия български оперен певец.

Софийската опера ще даде най-голямото си отличие и на легендарния италиански баритон Ренато Брузон, както и на Долора Заджик. Сопраното от Метрополитън опера е сред участниците в концерта на 20 септември.

В момента Райна Кабаиванска, както и Долора Заджик, провеждат своите майсторски класове. Възпитаниците на Заджик ще изнесат концерт на 28 септември, а 19-ият международен майсторски клас на Кабаиванска ще се представи на сцената на Софийската опера на 29 септември.


-кабаиванска.jpg

22.09.2018

За цената на славата, силата да си независим и дебюта на сцената – едно различно интервю на Райна Кабаиванска пред Диана Любенова в предаването „Тази събота” по bTV:

– Г-жо Кабаиванска, за мен е изключителна чест да ви срещна, особено на този ден – днес честваме Независимостта на България. Честит празник!

– Честито и на България. За мен независимостта е най-важното нещо в живота. Това е моят лозунг – да си независим.

– Вие сте родена в царска България. В детството ви как се честваше Независимостта на България?

– Аз нямам спомени, да ви кажа право, и отпреди 20 години, а да имам спомени отпреди 80 е невъзможно.

– А по време на социализма? Чувствахте ли се зависима от онова време?

– Аз не се чувствах зависима, но се чувствах потисната, което е още по-страшно. Чувствах се наблюдавана, да не кажа, после, когато заминах – шпионирана, и от двете страни. Аз в началото пътувах с червен паспорт и червеният паспорт веднага слагаше вниманието върху твоята личност. В Италия веднага ми бяха прилепили например един началник от полицията. Аз ходех заедно с него подир мен на уроци при моята учителка. Една вечер влиза заедно с мен, иска да ме прегърне, обаче нали аз съм балканско чедо, независимо, и много жестоко му забих един шамар. И слава богу, че моята реакция беше такава, защото той така се стресна и се изплаши, че повече не го видях в живота си. Но така не стана например в Ню Йорк. Когато пристигнах за първи път да пея в „Метрополитън”, американците ми сложиха двама разкошни агенти от ФБР – единият отдясно, другият отляво. Така че аз гордо се разхождах по метрото с двамата агенти, влизах да си купувам българско сирене по магазините и те стоят и ме гледат. Слава богу, че не продължи много. Разбраха, че моята шпионска работа в края на краищата беше само едно пеене.

– А кога се почувствахте независима и трудно ли се отстоява това?

– Аз винаги съм била независима. Много лош характер.

– Напускането на България или връщането ви беше по-трудно?

– Напускането беше много пълно с мечти, защото през 1958 г. напуснах след завършването на Консерваторията. Тогава беше нещо невероятно да отидеш в Италия. С ходатайства, разбира се, с много познанства, както всичко става. Отидох при Вълко Червенков и му казвам: „Аз имам стипендия за Съветския съюз, ама искам да отида в Италия”. Той доста се почуди, но сигурно беше много уморен, защото вече беше в края на работния ден и ми каза с голям замах: „Хайде, отивай”.

– Кой откри първи Вашия талант?

– Това като че ли беше в гимназията, при г-жа Найденова, учителката по музика, която ме взе в хора на училището и аз си пеех солата, но винаги съм свирила и на пиано, така че имах някакъв музикален дар.

– А колко са важни първите 7 години?

– Първите 7 години са наистина много важни – семейството е нещо много важно, това ти дава корените, дава ти основата на живота и аз не съжалявам, че моята майка например ме възпитаваше с шамари понякога, много строго. Възпитанието тогава не беше толкова: „Какво искаш, детенце? Харесва ли ти това, харесва ли ти онова”, както са сега нашите отрочета и внучета.

– С какво си спомняте Вашия дебют на „Ла Скала” – усещането, емоцията, притеснението, страхът?

– Моят дебют в „Скала” беше случайност. Аз се явих на конкурса за млади певци, моята знаменита учителка каза: Ти си луда, там трябва ходатайства, познанства. Аз казах: „Абе, аз ще се опитам”. Отивам, пея пред комисията, става един възрастен човек и казва: „Това момиче след 2 месеца ще пее в „Скалата”. Това беше маестро Вото, един голям диригент. Даде ми едни ноти в ръцете:„Пей сега!”. Аз си ги изпях доста прилично и той каза: „Ти след 1 месец ще пееш в „Скалата”, сега веднага да се приготвяш много добре”. На мен не ми беше много ясно какво значи това. Това беше една роля в операта „Беатриче ди Тенда” от Белини с дебюта на Джоан Съдърланд в „Скалата”, така че беше голямо събитие, защото тя вече беше много прочута, голяма певица. Аз пътувах още с трамваи, таксито за мен беше някакъв грамаден лукс, живеех в една малка стая под наем, отидох да пея в „Скалата”. За мен беше нормално да пея, да ми дадат сцена, да ми сложат костюм, да ми сложат перука и аз бях в моите води.

След като свършва това първо представление в „Скалата”, аз бях сам-сама, нямах никого там. Чука се на вратата, влиза един много елегантен мъж и казва: „Аз съм представителят на „Метрополитън Опера” в Италия. Бихте ли желали да пеете в „Метрополитън Опера?”. Аз казвам: „Да, с удоволствие”. „Така ли? Хайде да се срещнем утре за обед?”. „Разбира се, с удоволствие”. Чука се пак на вратата, влиза друг елегантен мъж: Аз съм представителят на „Ковънт Гардън”. Бихте ли желали да пеете в „Ковънт Гардън”?. „Ами да, защо не?”. „Ами тогава хайде да се срещнем утре на обед”. Аз вече имах среща за утре на обед. „Ами тогава утре вечер да се срещнем”. „Но разбира се, с удоволствие”. И на другия ден аз имах двата договора. Даже много бързо отидох, след месец може би, да пея в „Ковънт Гардън” „Отело” с най-големите светила, но аз не си давах сметка.

– Постоянно казвате: „Не си давах сметка” . Кога си дадохте сметка какво се случва, кога осъзнахте, че всъщност сбъдвате мечтата си?

– Мечтите продължават цял живот. Аз не осъзнавах, че се реализирам, аз непрекъснато се реализирам. Аз съм човек без минало, не се връщам към миналото.

– Знам, че сте имали невероятни срещи във Вашия живот. Една от тези срещи е с Мария Калас. Имали сте възможност да работите под нейна режисура. Какво научихте от нея, „откраднахте” ли нещо от нея?

– Аз съм „крала” от нея винаги, защото тя беше моят идол. Когато се запознах с нея, тя вече беше в, как да кажа, западане на кариерата. Беше си загубила гласа. Тя беше жена с един невероятен инстинкт към пеенето, това е най-перфектната певица, която може да си представите. Когато тя загуби театъра, загуби музиката, беше просто като едно дете в мъгла. Не живееше повече. Тя просто си умря, защото не пееше повече.

– Другата много важна среща в живота Ви е с Лучано Павароти. Били сте близки не само защото сте пели заедно, а защото сте живели заедно в Модена. Каква е тази история с пирончетата, които той събира като талисмани?

– Джобовете му винаги са пълни с пирони, но пиронът трябва да специален – не прав, а изкривен, за да носи щастие. И като види някой крив пирон, се хвърляше и го взимаше.

– Кога за последно се видяхте с него и какво си казахте?

– Лучано беше много болен и аз знаех това. Вече беше на количка, не можеше да се движи. Тогава реших да му помогна. А на един певец как се помага? Отидохме при него с моите най-добри ученици и му пяхме. Аз му казах тогава: „Лучано, ние през ноември трябва да направим концерт с теб, хайде малко да се разпеем заедно” . Седнахме на пианото и аз започнах. И той започна да пее с мен от количката. После когато почина – ние вече знаехме, че няма спасение от тази болест, неговото семейство ме покани да пея „Аве Мария”. Беше доста мъчно да си поема дъх при тази препълнена катедрала, но най-важното – пред него. Когато свърши „Аве Мария”, просто се разридах.

– Как се пее със свито сърце?

– Със свито сърце може да се пее все пак, защото контролираш нещо, но със свито гърло не може да се пее. А свитото гърло идва веднага от емоцията.

– Сега Ви предстои нещо много хубаво и приятно и, разбира се, за всички Ваши почитатели в България. На 29 септември ще се насладим на гала концерта на Вашите възпитаници в Софийската опера и балета, а на 1 октомври в Бургаската опера. Как избирате учениците?

– Преди всичко като че ли като човек – да видя, че е едно добро дете, възпитано дете. Нахалниците винаги се виждат и се показват, така че имам много хубава връзка с моите ученици.

– Знам, че пътувате по света, за да ги подкрепяте от първия ред.

– Но аз съм и много буйна, защото непрекъснато им правя знаци и те се смущават: „Отваряй гърлото!”, „Закривай!”, „Надолу дишането”. Ние си имаме азбука.

– Има ли някаква разлика между майсторския клас към Нов български университет, който Вие правите, и другите Ви майсторски класове по света?

–Започва да се очертава вече един международен кръг, който се върти нашият клас в София, моят клас в Модена, моят клас в Академия „Киджана” в Сиена и това вече прави нещо като школа, както казва моят приятел Георги Текев, който с такава голяма обич прави този майсторски клас, че вече продължаваме 18 години. Да ви кажа право, сега вече във всеки голям театър пее човек, който е минал през тази школа.

– Ще се роди ли втора Райна Кабаиванска? Виждате ли я някъде сред тези възпитаници?

– О, не искам да я виждам, в никакъв случай, всеки за себе си. Слава богу, в изкуството няма двойници.



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ