Възможно ли е егото на Домусчиев да провали възстановяването на българската икономика през 2021 г.

Премиерът Борисов възлага огромни надежди българската икономика да потегли нагоре още пролетта чрез Плана за възстановяване и развитие на стойност около 10 милиарда евро.

Всеки икономически проблем напоследък бива успокояван с малко сега и повече като потръгне планът – от очакванията и ние да привлечем някой от ранга на Майкрософт до проблемите с язовири и напоителни системи.

Всичко това е чудесно и вероятно българският план има своите достойнства, но караниците в Брюксел, ветото и инатът на Унгария и Полша да се обвържат с критериите за върховенство на закона и чисто логистичните проблеми покрай коронавируса поставят под сериозно съмнение оптимистичните очаквания на Борисов парите за инвестиции да дойдат бързо.

Според информация на ПИК Европейската Комисия вече е започнала диалога по подобряване на предложения от България План за възстановяване и развитие и преработването му до финална версия ще продължи до април. Тогава всички държави членки ще входират последните варианти на предложенията си и ЕК ще започне тяхното оценяване в срок от 2 месеца. После Съветът трябва да одобри плановете до 4 седмици от финализиране на оценките. След това топката отново се връща в националните правителства, които трябва да изпратят предложения за първите конкретни проекти и отпускане на средства, а Европейската Комисия да процедира с нова оценка – още 2 месеца.

Тоест, първите значителни средства за инвестиции от Плана за възстановяване и развитие се очаква да дойдат в България по-скоро към лятото и дори есента на 2021 г. Значителна част от самите средства пък ще трябва да минат през обществени поръчки, избор на изпълнители и традиционните поне няколко скандала. И имайки предвид, че тези инвестиции спрямо българската визия са основно за енергийна ефективност, образование и инфраструктура, първите конкурентни частни инвестиции (извън сектор строителство) с нови работни места въз основа на изграденото ще започнат да се появяват най-рано към края на 2022 г.

Или накратко казано, спасението от Брюксел за българската икономика няма да дойде след месец-два-три, защото процедурите и правилата имат конкретни срокове. Поне в следващите 9 месеца българското правителство ще трябва да разчита основно на пренасочване на стари европейски средства към спасителни програми, около 1 милиард лева гарантиран от ЕС заем по програмта SURE и каквито пари от държавния бюджет и собствени заеми можем да извадим за инвестиции и подпомагане.

На фона на тази трудна ситуация, какво прави българският „бизнес“, на когото правителството е отредило важните места в Тристранката? Вместо да работят върху кадърна визия за спасяване на икономиката и да я предложат аргументирано в съвета за тристранно сътрудничество, „бизнесмените“ обикалят телевизионните студия да плюят мерките на правителството.

И вместо да работят с правителството за привличане на нови инвеститори от продължаващата възхода си глобална IT индустрия и трансформиращите се аутомотив компании, те водят местна война срещу българския IT и аутомотив сектор с цел да го блокират от влизане в Тристранката.

Егото на Кирил Домусчиев да показва мускули и да демонстрира близост с властта на Бойко Борисов пред ИТ компаниите в България може да загуби ценно време и възможности за българската икономика и правителство.

Медиите, близки до КРИБ, засипват ИТ и аутомотив производителите в България с купища обвинения, че са свързани ту с Румен Радев, ту с Иво Прокопиев, ту с Росен Плевнелиев, ту с някой друг. Вменяват им се всякакви грехове от източване на европейски средства до лични интереси и политически амбиции на директорите.

Но има ли разумен българин, който да повярва, че световни корпорации като Бош или Майкрософт всъщност са собственост на Румен Радев или пък са тръгнали да слагат депутати през Иво Прокопиев?

Пълен абсурд и доморасли интриги на дребно. А когато двама се карат – трети печели.

Защото Индия отново изсмуква европейските IT компании (само за последните 3 месеца над 1000 IT работни места са преместени от София в Индия), а Полша, Унгария, Словакия и Чехия продължават да са като магнит за заводите за автомобили.А възможности за нови инвестиции дори по време на криза има.

Например, докато българският „бизнес“ се джафка помежду си и очерня международните корпорации у нас, пазарната капитализация на TESLA по време на кризата нарастна 7 ПЪТИ, Дженеръл Моторс обяви план за $27 милиарда инвестиции в нови заводи за електромобили, Microsoft, Google и Amazon обявиха нови инвестиции в дейта центрове за поне $10 милиарда последните месеци, този уикенд британско-норвежки консорциум финализира сделка за $8 милиарда офшорен вятърен парк, а инвестициите в нови мощности за батерии и разширяване на автомобилни заводи заобиколили България и акостирали в Източна Европа се увеличиха с плановете на Panasonic да установи производството си на батерии за електромобили в Норвегия.

За привличането на инвестиции като тези трябват държавни средства, но преди всичко трябва обща визия и усилия на българския бизнес, правителството, парламент и президент. А не гастроли на Радосвет Радев по националните телевизии с порой от критики срещу кабинета, помпане на мускули от Кирил Домусчиев срещу международния бизнес в България и опяване на смъртта на българската икономика от президента Радев.

Иначе да не се чудим, че след като традиционните автомобилни заводи ни заобикаляха през последните 20 години в посока Унгария, Словакия, Полша и Румъния, новите дейта центрове, заводи за батерии и електромобили, мощности за производство на водород и офшорни вятърни паркове и рудодобивни проекти за редки земни елементи ще ни заобиколят през следващите 20 години.

„ПИК“