Category: Анализи

О, Слави Трифонов го било „гнус“.

Защото някакви медии дръзвали да се задяват със сина на президента.

Най-вече „държавната тоалетна ПИК“.

„Да пуснем водата на 4 април“, вика Трифонов. Новият политик, който си служи с фекални образи. Винаги любезен, интелигентен, възпитан, толерантен…

А мен как ме е гнус, ако знае.

Гнус ме е от него, но повече от безпросветните идиоти, които са се наканили да му гласуват. И не – свещената простота да повярват, че това е „алтернативата“, не ги оправдава.

Как ще живеем в една обща държава с това взаимно отвращение и с тези идиоти, не мога да си представя.

Знаменателен е този фейсбук „статус“ на Трифонов, който впрочем, както и всичко останало, не е писан от него. Писан е най-вероятно от Тошко Африкански.

Тошко Африкански е алтер егото на Слави Трифонов. Ако си мислите, че гласувате за Слави Трифонов, се лъжете. Гласувате за Тошко и останалите маймуни от племето, маскирани като сценаристи.

Гласувате за агресивната посредственост, която опростачи поколения българи от малкия екран.

Мрачни, застаряващи момчета, нереализирани в литературата, с комплекси, измъчени от доживотната ангария при „шефа“. Те нямат и никога няма да имат друг житейски шанс освен този да бъдат сценаристи и слуги на Слави Трифонов. Такива ще се и пенсионират.

Това отдавна не ги ласкае, а ги тревожи. Уморява ги безизходицата. Но се примиряват, защото осъзнават скромния си талант, който им стига само за съчинителстване на евтини халтурки за кабеларката в „Левски Г“.

Слави Трифонов не е словесен човек, няма и свои мисли. Той е интерпретатор. Мислите му се изчерпват единствено с това колко и откъде ще прибере. Как ще осребри „бунта си“ срещу „режима“.

И все пак, доколкото определението „държавна тоалетна“ излиза от негово име, ще му отговоря.

Аз, байно, от държавата не съм взел нито лев. Това е лесно проверимо. С държавата, и най-вече с „дълбоката държавата“, близък винаги си бил ти. Още от времето на „Ку-ку“ и „Каналето“ в праймтайма на държавната телевизия, после с другаря Костов, който те вреди в БТВ (въпреки че симулирахте епичен конфликт за пред наивниците), после с Царя, чийто зет се пънеше да ставаш, после с другаря Първанов, който не излизаше от студиото ти, докато стигнем до нежния ти роман с Борисов.

Този роман всички сме го чели и сме се умилявали. Как сте играели сантасе в кметския кабинет на „Московска“, как сте ходили на нощни кинопрожекции в мола – без охрани, как сте се уговаряли на маса да си поделите по 50% от партия ГЕРБ, как си го навивал да ти хариже градинката пред Японския хотел в София…

И като ти биха шута, озверя. Удари го на опозиция, а даже ти повярваха. Макар че трябва да си пълен инфантил, за да повярваш, че някой, който разполага с неограничен ефир в най-гледаното време на най-гледаната телевизия, може да бъде автентична „опозиция“.

Сега пак голям го вадиш, макар и притаен в сенките.

Що не излезеш на светло, г-н Трифонов? Кога последно си говорил пред журналисти? Само със статуси, писани от Тошко Африкански ли смяташ да управляваш държавата?

Много бих искал да чуя поне една собствена твоя мисъл или идея. Произнесена от твоята уста, не наизустена и изрецитирана.

Защо се придвижваш из София с брониран кортеж от джипове? Защо те вардят въоръжени гардове? От кого и от какво се пазиш – нали си един обикновен телевизионен водещ и продуцент? Гузен ли си, криеш ли нещо? Нали се къпеш в народната любов? Кой друг водещ и продуцент в България ползва подобна охрана?

С какви средства издържаш телевизията и многобройния си екип в последната година? Защото видимо в медията ти реклами няма. Абонатите ти пък са около 2000 на месец. Тогава? Кой плаща? Ти – от личната си сметка? Ще дадеш ли пълен финансов отчет на кампанията си и кога?

(1) Истина ли е, че водиш тайни преговори за коалиция с ГЕРБ чрез твой заможен приятел, който е особено близък и до Бойко Борисов?

(2) Вярно ли е, че не можеш и пет минути да се задържиш прав на краката си? (3) Какво е физическото ти състояние? (4) А менталното? (5) Каква е програмата на партията ти? (6) Какво е отношението ти към данъчната политика, към плоския данък, например?

(7) А към прехода от лев към евро? Кои са финансовите ти експерти? (8) Икономическият екип – поименно? (9) Как смяташ да поддържаш ниските нива на безработицата? (10) Предвиждаш ли помощи за младите семейства? (11) Какво ще правиш с пенсиите? (12) Ще строиш ли АЕЦ „Белене“ или нов реактор на „Козлодуй“? (13) Как ще водиш България в международен план? (14) Как ще озаптиш бежанския поток? (15) Какви са контактите ти с европейските и световни лидери? (16) Ще правиш ли компромиси по темата със Северна Македония?

(17) Лява, либерална, центристка, консервативна или дясна е твоята формация? (18) Какъв е идеологическият й облик? (19) Към кое европейско семейство ще поемеш ангажимент – ЕНП, ПЕС, либерали, зелени, консерватори?

(20) Какво ще бъде отношението ти към медиите, ако станеш премиер? (21) Ще ги делиш на „добри“ и „лоши“, на „обективни“ и „жълти“? (22) Ще ги гониш от МС, ще ги преследваш, ще ги цензурираш, ще изключваш микрофоните си – както направи на срещата при президента Радев?

(23) Като какъв се самоопределяш в нрава си – като демократ от европейски тип или като диктатор от азиатско-съветски? (24) Смяташ ли, че би бил толерантен към публичните си опоненти, или обратното – ще ползваш ресурсите на поста си, за да ги смачкаш?

(25) Имаш ли изобщо отговор на поне един от тези въпроси?

На какво основание претендираш да поемеш властта и защо хората трябва да гласуват за теб? Какво ще им предложиш отвъд „да пуснем водата“, „ще ти скъсам гъза“, „едно ферари с цвят червен“, махленски закани, пошли скечове и политическа чалга?

Да се бори Слави Трифонов срещу „системата“, е оксиморон. Слави Трифонов, ортакът на Георги Илиев и Илия Павлов, е една от най-зловещите и дълголетни персонификации на същата тази „система“. Неин галеник от самото си прохождане в професията. Симбиоза на органичната сплав между държавно управление, криминално задкулисие и похитен от тежка мутрафония шоубизнес.

Автор: Недялко Недялков

Ръководно начало в дейността на Окръжната и районните прокуратури от Разградски окръг през 1989 г. са решенията на Тринадесетия конгрес на партията и указанията на Областния комитет на БКП, пише в един от разобличаващите документи

Днешният съпредседател на криптокомунистическата коалиция ДеБъ Атанас Атанасов е бил прокурор в Разград в края на 80-те години. Това е единственото постно изречение, което може да прочетете във всичките му биографии, в Уикипедия и различни справки. От известно време (признавам си, че закъснях, но кое по-първо да проуча и разкрия) и мен ме глождеше, както и Вас предполагам, любопитството с какво, аджеба, се е занимавал Атанас Атанасов в онези мътни и античовешки времена – края на 80-те години на миналия век, когота тоталитарния болшевишки режим в България агонизираше и също като умираща змия хапеше най-тежко и болезнено. За разлика от повечето анализатори, коментатори, политолози, историци и т.н., аз имам железен принцип – личното мнение, което е повлияно от емоция, от симпатия и антипатия не може да е мотив за изграждането на истинския образ на даден политик или друго публично лице. Личното мнение не е факт, то не може да бъде и доказателство. То може да бъде единствено интерпретация, коментар на други аргументи, за предпочитане е да са документални такива. Това е моят основен аналитичен и изследователски принцип! Затова реших да следвам принципите си и се самокомандировах в Държавен архив-Разград. На място проучих всички запазени архивни единици за този период и резултатът от разследването ми ще прочетете и видите днес и утре. Документите, които публикувам са съсипващи за фалшивия образ на днешния креслив „антикомунист“ Атанас Атанасов, лидер на криптокомунистическата секта Демократи за силна България. Нека разрушаването на една от най-измамните фигури на български посткомунизъм започне сега.

В отчетен доклад на Районна прокуратура-Разград за 1989 г. е записано, че „дейността на Разградската районна прокуратура през изтеклата отчетна 1989 година е била насочена към изпълнение на държавните и правителствените задачи, отнасящи се до дейността на прокуратурата като цяло, на задачите поставени от Главна прокуратура и тия, произтичащи от конкретните местни условия“.

В този доклад за пръв път протича името на младши прокурора от Окръжна прокуратура Атанасов, който е изпратен в помощ на единствения тогава прокурор в Разградската районна прокуратура – Личева. „За техния труд и всеотдайност – похвала и благодарност“, пише още в същия важен документ, който се съхранява в ДА-Разград.

Нека поразсъждаваме малко – годината е 1989 г., т.н. „Възродителен процес“ е в своя пик. Казано иначе, в ход е операция по прогонването на стотици хиляди български граждани в Турция. Граждани, на които насилствено са сменени имената, а имуществото им е разграбено или изкупено на безценица от Изпълнителните комитети (ИК) на Общинските народни съвети (ОбНС) и раздадено на близки до тогавашната тоталитарна комунистическа власт. Година по-късно от Главна прокуратура са предприети множество проверки на този престъпен процес. Ето една докладна записка от архива в Разград, която описва една подобна проверка вече през 1990 г. Днешният креслив „борец с комунистите“, „противник на ченгетата“ и критик на ДПС Атанас Атанасов се оказва, че е бил проводник и изпълнител на държавните и правителствени задачи, произтичащи от местните условия. Разградският регион през 1989 г. е бил една от цитаделите на „Възродителния процес“, предвид живеещите там стотици хиляди български мюсюлмани с турско етническо самосъзнание. През тази година има период, в който Атанас Атанасов е ЕДИНСТВЕНИЯ прокурор в Районната прокуратура. Това е така, защото неговата колежка младши прокурор Личевa отсъства през първата половина на 1989 г. поради заболяване. Виждате този факт, описан в последния документ.

Пак да обърна внимание – в месеците, когато т.н. „възродителен процес“ е в своя пик и българските турци са обект на най-жестоката от десетилетия политика на репресии, днешният лидер на ДСБ Атанас Атанасов е ЕДИНСТВЕН прокурор в Районна прокуратура-Разград. Всичко е преминавало през него – и като обвинения, и като съпорт на политиките на БКП „произтичащи от местните условия“.

В един от отчетите за видовете престъпления е написано, че през 1989 г. Районна прокуратура-Разград е завела 5 обвинения срещу различни граждани във връзка с „престъпления срещу дейността на държавните органи и обществени организации“. Този евфемизъм крие обвинения по чл.96 и 108 от тогавашния комунистически Наказателен кодекс, текстове, по които най-често са обвинявани политическите противници на комунистическия режим. Друг документ от същата 1989 г. пише дословно следното:
„Изложените данни по този раздел сочат за една напрегната година за двамата прокурори (Атанасов и Личева), работили през отчетния период, за техния неуморен и всеотдаен труд при изпълнение на прокурорската работа“.

Да видим от какво се е ръководил в работата си като районен прокурор в Разград в края на 80-те години другаря Атанас Атанасов. Четем „План за дейността на Окръжна прокуратура в гр. Разград през 1989 година“. Документът е с гриф „За служебно ползване“:
„Ръководно начало в дейността на Окръжната и районните прокуратура от Разградски окръг през 1989 г. ще бъдат решенията на Тринадесетия конгрес на партията, на Националната партийна конференция, Юлската концепция на ЦК на БКП. Тя ще бъде съобразена с указанията на Главна прокуратура и Областния комитет на БКП“. Край на цитата! Нали разбрахте – днешният „великан на антикомунизма“ се е ръководил в работата си като прокурор в Разград от решенията на най-висшия орган на БКП (Конгреса на БКП), от Националната партийна конференция и указанията на Областния комитет на БКП. Другарят Атанас Атанасов е толкова доверено лице на разградските областно и общинско комунистическо ръководство, че му е поверено да се занимава и с казуси по обвинението на членове на Областния и Градския комитети на БКП, както и други членове на БКП, които са извършили престъпления!

Ето, имаме документ, който удостоверява това, а най-отдолу разпознаваме името „Атанас Атанасов“ и неговия подпис. За да не даваме ни най-малък повод другарят Атанасов, който ще бъде бесен от тази публикация и ще търси под вола теле, сме анонимизирали подписа му. Но името остава.

И така, нека обобщим – днешният „велик борец“ с ченгетата и комунистите е бил в края на 80-те години номенклатура на Областния и Общинския комитети на БКП в Разград – първо като младши прокурор в Окръжна прокуратура-Разград, а след това като единствен районен прокурор в Районната прокуратура на града. За да бъдеш удостоен с тази чест и да заслужиш похвалите, които откриваме в отчетните доклади от онова време, се е искало да си много ангажиран с партийната политика в този извънредно специфичен район на България, свързан с провеждания „Възродителен процес“. Атанасов е бил толкова доверено лице на висшите партийни функционери от областен и общински мащаб, че му е поверено лично да се занимава с обвинения срещу комунистически номенклатурчици. Някой има ли съмнения за статута му в онази комунистическа номенклатура и специфичната му роля там!

Апропо, след тази публикация наскорошното признание на Атанас Атанасов, че той и другите от криптокомунистическата формация ДеБъ са готови да управляват с БСП, Изправи се.БГ и други подобни болшевишки формирования, намира своето естествено обяснение. Атанас Атанасов е техен кадър, внимателно отгледан и награждаван за дейността си в мътните години в края на комунистическия режим в смесен район като Разград, а след това умело и настоятелно имплантиран в т.н. демократична общност, където никога не изневери на своите кукловоди.
Мислете на 4 април! Да не кажете после, че не сте знаели кой-кой е и какви ги е вършил.

(Следва продължение)

Автор: Антон Тодоров

Злополучният съветник на обитателя на президентството Пламен Узанов очевидно държи в тежка зависимост Румен Радев. Буквално го е хванал на къса каишка и уверено го води през дебрите на скандалите и позора към пълния му провал на най-високия пост в държавата.

Няма друго обяснение за едва ли не любовната благосклонност на Радев към този хрисим на вид човечец с очилца, който обаче докара на България невиждания резил европейската служба за борба с измамите с европари ОЛАФ за пръв път и в прав текст да установи корупция, свързана със злоупотреба с европейски средства, български министър. Че дори и да посочи какви обвинения да му повдигне българската прокуратура.

Радев обаче пак се направи на смокиново листо за опозорения си съветник и се сгърчи в несъстоятелни оправдания, с които да чисти калта от омазания му до ушите авторитет.

То не бяха разкритията на българската прокуратура и обвиненията към Узунов за търговия с влияние покрай нерегламентираните му контакти с разследвания бизнесмен Пламен Бобоков. То не беше изнасяне на решения на съда, преди оповестяването им, към него. То не бяха назначения на посланици под диктовката на Бобоков. Какво ли не беше в тая афера.

Но Радев – не и не, с пръст не го пипна, макар да се установи, че братът на Узунов все пак е намазал филията от фирми на Бобоков срещу услугите му.

А преди това нима не беше източването на цялата база данни от информационната система на Летище – София отново от фирма на брат му Ангел Узунов и присвоена, след което въпросната фирма ненадейно си би камшика и никой не знае какво се е случило и се случва с тази информация.

А въпросната фирма до ден днешен се смята за собственост именно на Пламен Узунов, където той работи, след като го изгонват от МВР заради прикриване на престъпление на свой служител, помел възрастен човек на пътя.

Още преди 2 години ПИК публикува и информация за престъпната схема, по която Пламен Узунов в качеството си на служебен министър злоупотребява с европари при поръчката за закупуване на високия клас джипове всъдеходи за МВР, за които ОЛАФ оповести разследването си, в което имената на Узунов и сподвижничката му Вера Митрева се споменава над 20 пъти.

Но дори сега Радев пак взе да лъже и да маже – е, той Узунов оплескал нещата покрай поръчката с европарите, но договорът го било сключило следващото правителство. Като че ли е имало друг избор.

МВР! Дали пък кучето на зависимостите между Радев и Узунов не е заровено точно там?!

Дали изхвърленият за злоупотреба със служебно положение началник на МВР в Пловдив Пламен Узунов не знае някакви деликатни моменти от живота на Румен Радев? В МВР по принцип се знаят доста неща, особено от началниците. И не е ли точно това причината Радев да не дава косъм да падне от главата на Узунов, каквито и гнусотии да върши?

Защото няма нищо по-естествено от това, когато срещу някого от подчинените на високопоставени управници започне разследване, той да обяви отстраняването му поне докато то приключи. Радев обаче не иска отстраняването на Узунов. И на секретаря си по национална сигурност Илия Милушев не го поиска, въпреки че е разследван за шпионаж. Дори точно обратното – излезе с вдигнат юмрук да насъсква метежи и преврат пред президенството, след като Милушев беше задържан, а Узунов обвинен, за да ги брани народът от закона.

Подобно поведение на един началник спрямо разследваните му подчинени е признак само за едно – или за неговото съучастничество в деянията им, станали обект на прокуратурата, или в силни, но неизвестни на широкото гражданство зависимости от разследваните.

Така че след оповостеното разследване на ОЛАФ срещу Пламен Узунов и сие, единственият въпрос, на който трябва да отговорят и Узунов, и Радев, е какви са потайностите на тяхната топла и несломима връзка и с какво Узунов държи Радев.

Здравият разум изисква поне единият да го направи час по-скоро. Ако ли не, има кой да ни светне, щом Узунов е обект и на европейската прокуратура, и на нашата. И тогава ще стане ясно защо отношенията на тия двама овластени мъже приличат на съща латиносапунка.

To be continued…

Ива Николова / „ПИК“

Това е силен политически ход, но съдържа голяма степен на риск. Това каза политологът проф. Румяна Коларова за обявената вчера кандидатура на президента Румен Радев за втори мандат пред Би Ти Ви.

Според проф. Коларова президентът се заявява като обща платформа анти-ГЕРБ. Тя обясни, че явно той очаква същото ритуално съобразяване от партиите, каквото е имало от хората пред президентството в началото на протестите.

Не мисля, че той подранява, напротив това е стратегически ход на президента, който му позволява да се позиционира ключово не само на двата избора, а и в следващите шест години, коментира пък политологът Слави Василев. Според него Радев си позволил да отнеме инициативата на партиии, които биха го подкрепили и направил заявка да остане на страната на гражданите, които искат промяна на статуквото.

„Той ще бъде до тях, защото ще продължи да настоява за промяна на модела и обяви, че ще бъде готов с промени в конституцията тогава, когато е назрял моментът за тези промени“, продължи той.

Това си е политически проект, който се опитва да отиде отвъд това, което прави БСП и от една страна той не просто дублира БСП, а и я конкурира, категорична бе проф. Коларова. Тя обясни, че е възможно ходът на президента да увисне с подкрепа на лидери на маргинални формации и „Отровното трио“. Унизително за Радев щяло да се окаже, ако обяснява как говори от името на гражданите, но има само подкрепата на малцинството.

Консенсусът, за който говори президентът, е доста имагинерен, защото дори по време на протестите не видяхме обединението, за което той говори, каза още Коларова. Тя подчерта, че реалните програми се правят от партиите и ако президентът иска да изееме тази им функция, ще стигне или до открито ритане по кокалчета, или до явно пренебрегване, което според нея е унизително за държавния глава.

Според Василев обаче включването му е ключово, защото е синтезирал желанието за промяна на българския народ.

Датата за редовните парламентарни избори вече е определена. С това ангажиментите на Румен Радев към изборния процес приключиха. Това, разбира се, не означава, че той или представители на неговата администрация ще престанат да се месят в дейността на други институции, нарушавайки правомощията си. Той направи своя избор, а с това за пореден път ни показа собствената си същност. Защото ние сме това, което избираме.

Нека за момент си представим, че държавният глава на една парламентарна република на базата на сериозна експертна оценка е преценил, че институциите, отговорни за провеждането на изборите, все още не са готови в новите и допълнително усложнени условия. Ако става дума за държавен глава, той едновременно би трябвало да насърчи институциите да положат повече усилия и да се опита да синхронизира в максимална степен тяхната подготовка с определянето на дата. Ако общата ни цел е да проведем избори, които да създадат всички необходими условия за активно участие, при спазване на всички санитарни изисквания, то определянето на датата би трябвало да бъде функция от съчетание на различни фактори, между които здравето на хората и гарантирането на политическите права на гражданите би трябвало да е на първо място. Но Радев избра друг път. Той потърси максимално ранна дата, за да затрудни допълнително работата на институциите. А това е всичко друго, но не и поведение на държавен глава.

След като в началото на декември заяви категорично, че датата на изборите ще бъде най-ранната възможна – 28 март, Радев направи минимален компромис със собственото си себелюбие и определи 4 април, заявявайки, че това било „бонус“ от една седмица за политическите партии. С това може би несъзнателно каза много повече за себе си и за членовете на своя екип, отколкото би имал желание.

Определянето на дата, на която ще празнуват Възкресение Господне католици, протестанти и представителите на арменската общност, можеше да бъде избягнато, ако не ставаше въпрос за накърнено честолюбие. Първите негативни реакции дойдоха от всички страни, но когато към тях се добавиха и политическите, „беквокалите“ на Радев решиха да се намесят. И с това направиха ситуацията още по-сложна.

Вицепрезидентът Йотова се опита да заличи неприятното впечатление от безцеремонното обявяване на тази дата с тезата, че този избор не е насочен срещу нито една общност. Тя се опита някак да свърже избора на дата с т. нар. консултации, без да стане ясно каква връзка има с тях, след като тази тема изобщо не беше предмет на срещите и разговорите на „Дондуков“ 2. В крайна сметка стана ясно, че според нея Великден е просто още един почивен ден, в който няма съществени проблеми хората да гласуват.

Кристиян Вигенин от БСП каза, че всъщност всяка неделя имало нещо, така че не можело да се угоди едва ли не на всички. Не е случайно, че всички „защитници“ на Радев изразиха сходно пренебрежение към Великден. Всички те имат общ политически произход и сходен манталитет. За тях един от най-големите празници на християните по света не е нищо повече от още един почивен ден. В този дух бяха изявленията и на други знайни и незнайни съветници и сътрудници на Радев. Никой вече не се и опитва да разбере с какво точно се занимават тези хора. Докато този манталитет доминира при управлението на държавните дела, колкото и патетично да декламираме общи фрази, не ни очаква нищо по-добро.

Главният секретар на администрацията на президента за пореден път си позволи да се изявява в социалните мрежи, изразявайки свои мнения. Първо, той обясни, че 28 март бил неподходяща дата заради смяната на времето. Това можело да създаде объркване. Разбира се, той не знае или не пожела да спомене, че вече сме правили избори на такава дата и това не е довело до объркване. Но той не се задоволи с това.

След като си позволи да публикува открито писмо до министър-председателя, а след това покани с SMS главния прокурор на среща, главният секретар на Радев си позволи да атакува по недопустим начин лично председателя на Народното събрание, обвинявайки я в непознаване на конституцията.

Не е ли време най-после да поставим нещата на местата им? Какво всъщност прави администрацията на президента на републиката? Тя е напълно изолирана и самостоятелна структура, в която назначенията се правят само от президента, без каквато и да било прозрачност, отчетност или контрол. На какво основание главният секретар на тази администрация може да си позволи да води политически спорове или да изразява лично отношение? Къде в длъжностната му характеристика (която, разбира се, не е публично достъпна) е записано, че той има право на политически изявления? Не е ли време, след като толкова упорито говорим за публичност, отчетност и прозрачност, да се опитаме да разберем за какво и най-важното – с какъв резултат, тази администрация изразходва ежегодно отделените за нея милиони от държавния бюджет?

Много подходящ момент би бил годишният отчет на Радев за изминалата година. Но както и досега, много малко вероятно е той да се опита да представи какво е свършила назначената лично от него администрация през тази година. Важно е да разберем например как работят неговите съветници и секретари, включително и онези, които са обект на досъдебно разследване. Какво са свършили например назначените лично от него, без всякакви правила или прозрачност, един представител в КПКОНПИ, двама членове в СЕМ, представител в Съвета по наркотични вещества, трима членове на Управителния съвет на БНБ, четирима членове на Комисията за защита от дискриминация и т. н. След като главният секретар на неговата администрация си позволява да се намесва в политическия дебат, и то от служебната си позиция (макар и през социалните мрежи), а не като обикновен български гражданин, това означава, че тази администрация не само е извън нормите за публичност, отчетност и прозрачност, но и се опитва да въздейства върху политическия процес в страната. А това е недопустимо.

Но с това трагикомедията не завърши. Радев посети католическата катедрала на София, колкото още веднъж, още по-арогантно да защити накърненото си Его. Той заяви, че партиите не могат да коментират датата, а че тези избори щели да бъдат истински Великден за всички български граждани и за „възкръсващата българска демокрация“. Освен това добави, че според него изборите трябвало да се състоят в началото на септември миналата година. И тук отново сбърка.

Как всички тези претенции, които се опита да събере и обобщи Радев по отношение на изборното законодателство през последния месец, можеха да станат факт при предсрочни избори през септември 2020 г.? С какво подготовката на изборния процес щеше да бъде по-добра, отколкото сега? Единствената разлика би била в това, че служебен кабинет, назначен лично от него, както собствената му администрация на „Дондуков“ 2, щеше да организира изборите. И тогава нямаше да спорим за гласуване по пощата или за електронно гласуване, а би трябвало да бъдем доволни, че администрацията на президента най-после е „поела нещата в свои ръце“ и именно тя ще управлява европейските средства, които иначе биха били „източени“.

Ние сме това, което избираме. Нашите избори показват истинската ни същност. Остава ни само да се надяваме, че през оставащите месеци до края на мандата на Радев все повече български граждани ще успеят да се ориентират в неговите истински планове и амбиции.

– Доц. Антоний Гълъбов