Ако имаше само истина, сто художници нямаше да нарисуват една и съща ябълка по сто различни начина, казва Пикасо. Това вероятно важи и за райската ябълка. Която Слави Трифонов захапа, напускайки селянията на шоуто и влизайки в политиката. Това пише „Марица“ в свой анализ.
Не знам кой му я подаде – дали сценаристите, които вече са в Изпълнителния съвет на партията, или библейската змия.
Но да направиш първата политическа заявка с думите: „Аз не съм алчен за власт. Аз съм алчен за справедливост“, означава да излезеш на територията на политиката, въоръжен с теорията на относителността.
Защото справедливостта е също толкова относително понятие, както и портретуването на ябълката. А употребена в политически аспект, думата става относителна на квадрат.
За Ердоган е върхът на справедливостта на нахлуе в Сирия, а за кюрдите това е агресия, за Тръмп справедливо е спирането на „Сверен поток“, а за Меркел – натиск, съизмерим с някогашния съветски, за половината британци Брекзит е тържество на справедливостта, а за другата половина – херостратово безумие… И това е по света.
А у нас думата, употребена като програмна, е не само относителна, но и опасна.
Политолозите и социолозите, които не се славят с богато въображение и речник, побързаха да определят изявлението на Слави като популистко – много политически образи и подобия преди него тръбяха, че не щат власт, а справедливост. А нещата, естествено, са по-сложни.
Поемайки политическата отговорност да наложиш справедливост при „Богатството на народите“, очертано още от британския икономист и философ Адам Смит, е рискова задача с много неизвестни и при богатите народи. Защото и там вече десетина процента държат 70 на сто от народните богатства.
А когато иде реч за най-бедния народ в Европейския съюз, вероятно трябва да си политически кентавър – с копита на икономист, с тяло на философ и глава на певец, за да успееш.
И тъй като това е труднопостижимо, най-стандартното е една центристка партия да залитне наляво и още по-наляво. А от великото до смешното има само една крачка, както от лявата справедливост до Нинова. Той, Слави, ги знае тия работи още от Кунева.
Емоционалната заявка за многоаспектна справедливост има точно толкова тежест, колкото и конкретната „Ще оправя България за 800 дни“.
А ако справедливостта се изчерпва с постигане целите на референдума, чиято точка за партийните субсидии вече е реализирана, а останалите са не по-малко спорни, възниква въпросът: „Заслужава ли си да нагазиш с огромно отвращение в политиката?“, както сам Слави се изрази.
И макар и да замениш думата „партия“ с „политически проект“, сред учредителите в залата едва ли ще замирише на теменужки. Получава се нещо като „На Есме – с обич и омерзение“. Само че нито Слави е Селинджър, нито партията е Есме.
А като демократ Трифонов би трябвало да знае, че единственото нещо, което е по-лошо от партиите, е тяхната липса. И тъй като техен заместител засега не е измислен, макар че опитите в Анадола продължават, бившият вече шоумен ще трябва да се отдаде на партийно строителство.
И то не като мениджър на бизнес проект, а като партиец, нагазил до колената в теменужките. Които по времето на Костов толкова много го вдъхновиха за скечове.
И тук вече свършва времето на скечовете и идва времето на къчовете – тоест магарето трябва да мине моста, колкото и къчове да хвърля.
Това, „какво не бива да се прави“ ще трябва да се замени с „какво да се прави“, а след това – да се прави.
А правенето в най-бедната държава е протяжно, мъчително, компромисно и никакво чудо не може да се случи за три дни.
Към новата партия ще се прилепят, както си му е редът, келепираджии, ибрикчии, суджуци и по някой и друг интелигент, който след това ще напусне с „отвращение“.
Ще има член до члена, мила моя майно льо, а не юнак до юнака, както ще му се иска на лидера. Защото лидерът няма как еднолично да отбере, подбере и провери хилядите юнаци, които да населят партията му.
А като настане време да се излъчват депутати и други образи, работата вече става съвсем многообразна. Някои от тези образи така ще облъчат харизмата на Слави, която безспорно притежава, че след време от нея и следа няма да остане.
Защото Слави, волю или неволю, ще приема образа на тези, които е осмивал в шоуто. И ще трябва да извърши още нещо омерзително – да трансформира отрицанието в съзидание, ако иска избирателят пак да се сети за него и след прословутите десетина процента, които му дават социолозите на парламентарните избори.
И защото такава държава не само има, ами е и толкова своенравна и непредсказуема, че е разрушила цели империи. Ако не вярва, да пита Османската и Съветската. А какво ли може да направи на един благонравен мъж от шоуто…
Така или иначе след дълго и мъчително колебание Слави се ожени. За политиката.
И дали ще влезе в ролята на Зеленски, или в образа на Странджата – „Бедни, бедни, Трифонов! Защо не остана в шоуто?!…“, ще научим, като му дойде времето.
Както казваше един друг цар на ток шоуто.
