Category: Анализи

slavi-trifonov-752x440-1.jpg

09.02.2021

О, Слави Трифонов го било „гнус“.

Защото някакви медии дръзвали да се задяват със сина на президента.

Най-вече „държавната тоалетна ПИК“.

„Да пуснем водата на 4 април“, вика Трифонов. Новият политик, който си служи с фекални образи. Винаги любезен, интелигентен, възпитан, толерантен…

А мен как ме е гнус, ако знае.

Гнус ме е от него, но повече от безпросветните идиоти, които са се наканили да му гласуват. И не – свещената простота да повярват, че това е „алтернативата“, не ги оправдава.

Как ще живеем в една обща държава с това взаимно отвращение и с тези идиоти, не мога да си представя.

Знаменателен е този фейсбук „статус“ на Трифонов, който впрочем, както и всичко останало, не е писан от него. Писан е най-вероятно от Тошко Африкански.

Тошко Африкански е алтер егото на Слави Трифонов. Ако си мислите, че гласувате за Слави Трифонов, се лъжете. Гласувате за Тошко и останалите маймуни от племето, маскирани като сценаристи.

Гласувате за агресивната посредственост, която опростачи поколения българи от малкия екран.

Мрачни, застаряващи момчета, нереализирани в литературата, с комплекси, измъчени от доживотната ангария при „шефа“. Те нямат и никога няма да имат друг житейски шанс освен този да бъдат сценаристи и слуги на Слави Трифонов. Такива ще се и пенсионират.

Това отдавна не ги ласкае, а ги тревожи. Уморява ги безизходицата. Но се примиряват, защото осъзнават скромния си талант, който им стига само за съчинителстване на евтини халтурки за кабеларката в „Левски Г“.

Слави Трифонов не е словесен човек, няма и свои мисли. Той е интерпретатор. Мислите му се изчерпват единствено с това колко и откъде ще прибере. Как ще осребри „бунта си“ срещу „режима“.

И все пак, доколкото определението „държавна тоалетна“ излиза от негово име, ще му отговоря.

Аз, байно, от държавата не съм взел нито лев. Това е лесно проверимо. С държавата, и най-вече с „дълбоката държавата“, близък винаги си бил ти. Още от времето на „Ку-ку“ и „Каналето“ в праймтайма на държавната телевизия, после с другаря Костов, който те вреди в БТВ (въпреки че симулирахте епичен конфликт за пред наивниците), после с Царя, чийто зет се пънеше да ставаш, после с другаря Първанов, който не излизаше от студиото ти, докато стигнем до нежния ти роман с Борисов.

Този роман всички сме го чели и сме се умилявали. Как сте играели сантасе в кметския кабинет на „Московска“, как сте ходили на нощни кинопрожекции в мола – без охрани, как сте се уговаряли на маса да си поделите по 50% от партия ГЕРБ, как си го навивал да ти хариже градинката пред Японския хотел в София…

И като ти биха шута, озверя. Удари го на опозиция, а даже ти повярваха. Макар че трябва да си пълен инфантил, за да повярваш, че някой, който разполага с неограничен ефир в най-гледаното време на най-гледаната телевизия, може да бъде автентична „опозиция“.

Сега пак голям го вадиш, макар и притаен в сенките.

Що не излезеш на светло, г-н Трифонов? Кога последно си говорил пред журналисти? Само със статуси, писани от Тошко Африкански ли смяташ да управляваш държавата?

Много бих искал да чуя поне една собствена твоя мисъл или идея. Произнесена от твоята уста, не наизустена и изрецитирана.

Защо се придвижваш из София с брониран кортеж от джипове? Защо те вардят въоръжени гардове? От кого и от какво се пазиш – нали си един обикновен телевизионен водещ и продуцент? Гузен ли си, криеш ли нещо? Нали се къпеш в народната любов? Кой друг водещ и продуцент в България ползва подобна охрана?

С какви средства издържаш телевизията и многобройния си екип в последната година? Защото видимо в медията ти реклами няма. Абонатите ти пък са около 2000 на месец. Тогава? Кой плаща? Ти – от личната си сметка? Ще дадеш ли пълен финансов отчет на кампанията си и кога?

(1) Истина ли е, че водиш тайни преговори за коалиция с ГЕРБ чрез твой заможен приятел, който е особено близък и до Бойко Борисов?

(2) Вярно ли е, че не можеш и пет минути да се задържиш прав на краката си? (3) Какво е физическото ти състояние? (4) А менталното? (5) Каква е програмата на партията ти? (6) Какво е отношението ти към данъчната политика, към плоския данък, например?

(7) А към прехода от лев към евро? Кои са финансовите ти експерти? (8) Икономическият екип – поименно? (9) Как смяташ да поддържаш ниските нива на безработицата? (10) Предвиждаш ли помощи за младите семейства? (11) Какво ще правиш с пенсиите? (12) Ще строиш ли АЕЦ „Белене“ или нов реактор на „Козлодуй“? (13) Как ще водиш България в международен план? (14) Как ще озаптиш бежанския поток? (15) Какви са контактите ти с европейските и световни лидери? (16) Ще правиш ли компромиси по темата със Северна Македония?

(17) Лява, либерална, центристка, консервативна или дясна е твоята формация? (18) Какъв е идеологическият й облик? (19) Към кое европейско семейство ще поемеш ангажимент – ЕНП, ПЕС, либерали, зелени, консерватори?

(20) Какво ще бъде отношението ти към медиите, ако станеш премиер? (21) Ще ги делиш на „добри“ и „лоши“, на „обективни“ и „жълти“? (22) Ще ги гониш от МС, ще ги преследваш, ще ги цензурираш, ще изключваш микрофоните си – както направи на срещата при президента Радев?

(23) Като какъв се самоопределяш в нрава си – като демократ от европейски тип или като диктатор от азиатско-съветски? (24) Смяташ ли, че би бил толерантен към публичните си опоненти, или обратното – ще ползваш ресурсите на поста си, за да ги смачкаш?

(25) Имаш ли изобщо отговор на поне един от тези въпроси?

На какво основание претендираш да поемеш властта и защо хората трябва да гласуват за теб? Какво ще им предложиш отвъд „да пуснем водата“, „ще ти скъсам гъза“, „едно ферари с цвят червен“, махленски закани, пошли скечове и политическа чалга?

Да се бори Слави Трифонов срещу „системата“, е оксиморон. Слави Трифонов, ортакът на Георги Илиев и Илия Павлов, е една от най-зловещите и дълголетни персонификации на същата тази „система“. Неин галеник от самото си прохождане в професията. Симбиоза на органичната сплав между държавно управление, криминално задкулисие и похитен от тежка мутрафония шоубизнес.

Автор: Недялко Недялков


-Скатов-5.png

09.02.2021

Трагичните инциденти в подножието на връх К2 (8611 метра) в планината Каракорум, където загина и Атанас Скатов, породиха редица въпроси. В социалните мрежи ври и кипи от коментари, като версиите са най-различни. Един от тях приковава вниманието. Очевидно добре запознатият ни сънародник Антон Стефанов изнася доста интересни факти и прави разкрития за комерсиалната експедиция по зимното изкачване на втория по височина връх на планетата. Самият той също е получил оферта и предложение да замине за Пакистан и разказва, че „на цена от над 100 хиляди долара доста хора решиха да се запишат“.

Стефанов твърди, че шерпите закъсали за пари след провалените два сезона за изкачването на високите върхове.

Цялата публикация на софиянеца, който е организатор на приключенски екскурзии:

„Няколко реда за случващото се около К2 от моята гледна точка.

Не се имам за алпинист и може би мнението ми ще се стори странно на някои хора. На първо място ще кажа, че във височинният ТУРИЗЪМ има едно важно нещо – ПАРИ.

Да започнем от самото начало: организирането на това безумие, наречено Зимно изкачване на К2. След провалените два сезона за изкачването на високите върхове фирмите имаха нужда от пари. Така решиха да направят това безумие. Изпратиха мейли на много хора (включително и на мен) и тези хора бяха поканени. На цена от над 100 хиляди долара доста хора решиха да се запишат. Това е добре за спонсорите, имената им ще се въртят в медиите, независимо дали ще опитат да направят някакво изкачване.

Една част отидоха със своите жени срещу допълнително заплащане. Това е една от най-големите грешки според мен. Поради липса на адекватна почивка, средоточaване в цялата експедиция и разсейване от страна на половинките им.

Така една камара хора се озоваха в базов лагер срещу една камара пари. Под 10 процента от тези хора имаха някаква аклиматизацията или така наречените шерпи.

Всички други имаха малка аклиматизацията или никаква. Щяха да правят аклиматизацията на -40 градуса, което е втората голяма грешка според мен.

Шерпите вдигнаха набързо лагерите и взеха да опъват парапети. Бързаха, защото извадиха късмет, все още не беше валял сняг, теренът беше чист. Нямаше толкова висока опасност от лавини и т.н. Нимс (б.р. – Нирмал Пурджа) реши както обикновено (при доста от предишните му изкачвания го направи) да е с шерпите опъващи парапети. Това беше и единственият начин да се качи на върха, все пак го направиха лице на цялата тази общност. Независимо дали са оставили парапети или не (има мнения, че умишлено са ги махнали), беше ясно, че няма как някой друг да се качи.

Защо?
– липса на аклиматизацията
– липса на адекватно опънати парапети
– липса на адекватно изградени лагери

Не, няма как да очакваш палатки и парапети да останат 3 седмици на този вятър. Реално през самата последваща атака трябваше да качват нови палатки и тн. Но силните шерпи, който го правят обикновено, си бяха качили върха и си заминаха отдавна.

Не са имали за цел друг да се качва. Това е моето лично мнение.
Доста от хората си тръгнаха и останаха най-вече „сиромасите“. Хората взели пари от спонсори, за които беше важно да останат до края, да оправдаят средствата.

Тези хора решиха да чакат. Чакаха 20 дни хубав прозорец с някаква, никаква аклиматизация до около 6800 метра. Имаха още 1700 метра за изкачване без аклиматизацията. Разчитаха на кислорода.

При тръгването нагоре се оказа, че нямат палатки. 20 човека с 3 двуместни палатки. Няма как да има адекватна почивка в ниското, а камо ли на над 7300 м. Много от тях получиха измръзване. Няма как да не го получат при тази липса на кислород, бавно движение и никаква дейност – само издърпване на самохват.

Много голяма част от тях са само с щеки при прехвърляне от въже на въже. С измръзване на ръцете е напълно нормално човек да се изпусне или подхлъзне, но няма как да се самозадържи без нужните средства.

На много места са имали участъци без парапет поради една или друга причина. Но те не са били подготвени дори с базово необходимия инвентар (някои дори с умения), за да направят тези откатервания. Имало е риск и някои платиха с живота си заради немърливостта на организаторите и самите тях (надценяване на възможностите им).

Шерпът в много случаи ще ви предаде и не бива да разчитате на него на 100%. На първо място гледат парите, на второ – живота си. Вие сте евентуално на трето място…

Тепърва ще има още много жертви, поради тази комерсиализация на височинния туризъм и не само.

Може още много да се изпише, но не мисля, че има смисъл… Малко хора ще го разберат…“.


-цветанов-2-1280x853.jpg

09.02.2021

Дясната ръка на Цветанов, Павел Вълнев е сключил договор с лобисти в САЩ за помощ пред американското правителство.

Много интересен факт е, че само три дни след като депутатът от ДПС Делян Пеевски е сключил договор за лобистки услуги с цел неговите интереси да бъдат представлявани пред американската администрация в Съединените щати пред хората, които определят политиките, от които САЩ се ръководи, същото е сторил считаният за дясна ръка на Цветан Цветанов – Павел Вълнев.

Дори договорът на Вълнев е за повече пари от този на Пеевски – 300 000 долара за 6 месеца, докато на депутата от ДПС е за 180 000 долара за 6 месеца. Според изданието Foreign Lobby Report, за месец декември като цена на лобистки договори тези на Вълнев и Пеевски са на второ и на четвърто място съответно.

Вълнев е част от ръководството на партията на Цветанов „Републиканци за България“ и основен спонсор на кампанията на Републиканците.

Преди да влезе открито в политиката, Вълнев, заедно с брат си Румен, беше собственик на телевизия BiT, която привлече известни имена като Нери Терзиева, Сашо Диков, Ралица Ковачева, а със своето предаване “Хайд парк” като външна продукция там участваха Полина Паунова и Силвия Великова. Телевизията обаче скоропостижно заляза през 2018 година и останаха спекулации защо точно.

Павел и Румен Вълневи са емигранти в САЩ и развиват логистичен бизнес там.

Съгласно договора между Вълнев и лобистката фирма Yorktown Solutions, лобистите ще осигуряват срещу заплащане съвети от стратегическо естество за българо-американските отношения, включително за процеса на планирането им от Вашингтон и за целта ще се срещат със служители на американското правителство и американската администрация (казано по-просто – плащат си да се срещат с конгресмени, сенатори и служители на американската администрация, за да се снимат с тях и да показват снимките в България).

Договорът поставя въпроса дали въпросните лобистки услуги всъщност ще бъдат за Вълнев в лично качество или са за “Републиканци за България”?

Да не би широко разпространяваните „силни връзки“ на самия Цветанов от самия… Цветанов ще излязат кьорфишек и всъщност истината е, че Павел Вълнев е платил на лобистката фирма за да обърнат внимание американците на Цветанов? Трябва да му се признае, че ако е така, планът на бившия втори е бил много добре измислен, докато обаче не беше разкрит. Всъщност така е в политиката, а Цветанов все пак е много добър в това и знае, че за да влезеш в Парламента трябва добре да лъжеш, да заблуждаваш, да обещаваш, а после – „ще видим“.

Факт в подкрепа на анализа ни е, че изданието Foreign Lobby Report още преди Коледа публикува информация за договора, при това със заглавие,

че Вълнев наема лобисти предвид амбицията на “Републиканци за България” да свали ГЕРБ от управлението на България.

Зад Foreign Lobby Report стои Джулиан Пеке (Julian Pecquet), който е познат като автор в The Hill и Al-Monitor. По време на периода си в Al-Monitor, той печели две национални журналистически награди за отразяване на лобизма в Близкия изток. Според информация на Politico, Пеке е бил и репортер в Конгреса в началото на кариерата си.

Вчера Красимир Каракачанов много добре описа Цветанов след като Президента първо го неглижира за консултациите, а след това се смили над него и го покани.

Според него “бившият втори се държи така, все едно до вчера не е бил в политиката”.

„Направо ми е смешно да гледам такива политици, участвали в управлението, да се правят на новородени и на Исус Христос”, каза Каракачанов.

Той коментира още искането на Цветанов за ротация на полицейски шефове преди изборите така: „Може би знае как е работила полицията, когато той бе вътрешен министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, защо не го предложи тогава”?

Изнервянето на „човека на Америка“ напоследък е все по-явно. Представянето му в различни пози и участия е все по-слабо, а поведението му е все по-нетипично за него!

Жаждата за власт на всяка цена кара хората да се излагат и да изпадат в смешни и отчайващи ситуации. Май по-добре бе да си остане с Евроатлантическият център за сигурност, който създаде миналата година и да си гледа Евроатлантическите връзки.

Това поне му подхождаше!

След чашата с бистра студена вода, която му предстои да изпие до дъно на предстоящите избори и центъра за сигурност ще му опустее (не че лобистката фирма няма да му вземе парите да го срещне с този – онзи в Америка)!

„Проватон“


-атанасов-2-1280x881.jpg

09.02.2021

Ръководно начало в дейността на Окръжната и районните прокуратури от Разградски окръг през 1989 г. са решенията на Тринадесетия конгрес на партията и указанията на Областния комитет на БКП, пише в един от разобличаващите документи

Днешният съпредседател на криптокомунистическата коалиция ДеБъ Атанас Атанасов е бил прокурор в Разград в края на 80-те години. Това е единственото постно изречение, което може да прочетете във всичките му биографии, в Уикипедия и различни справки. От известно време (признавам си, че закъснях, но кое по-първо да проуча и разкрия) и мен ме глождеше, както и Вас предполагам, любопитството с какво, аджеба, се е занимавал Атанас Атанасов в онези мътни и античовешки времена – края на 80-те години на миналия век, когота тоталитарния болшевишки режим в България агонизираше и също като умираща змия хапеше най-тежко и болезнено. За разлика от повечето анализатори, коментатори, политолози, историци и т.н., аз имам железен принцип – личното мнение, което е повлияно от емоция, от симпатия и антипатия не може да е мотив за изграждането на истинския образ на даден политик или друго публично лице. Личното мнение не е факт, то не може да бъде и доказателство. То може да бъде единствено интерпретация, коментар на други аргументи, за предпочитане е да са документални такива. Това е моят основен аналитичен и изследователски принцип! Затова реших да следвам принципите си и се самокомандировах в Държавен архив-Разград. На място проучих всички запазени архивни единици за този период и резултатът от разследването ми ще прочетете и видите днес и утре. Документите, които публикувам са съсипващи за фалшивия образ на днешния креслив „антикомунист“ Атанас Атанасов, лидер на криптокомунистическата секта Демократи за силна България. Нека разрушаването на една от най-измамните фигури на български посткомунизъм започне сега.

В отчетен доклад на Районна прокуратура-Разград за 1989 г. е записано, че „дейността на Разградската районна прокуратура през изтеклата отчетна 1989 година е била насочена към изпълнение на държавните и правителствените задачи, отнасящи се до дейността на прокуратурата като цяло, на задачите поставени от Главна прокуратура и тия, произтичащи от конкретните местни условия“.

В този доклад за пръв път протича името на младши прокурора от Окръжна прокуратура Атанасов, който е изпратен в помощ на единствения тогава прокурор в Разградската районна прокуратура – Личева. „За техния труд и всеотдайност – похвала и благодарност“, пише още в същия важен документ, който се съхранява в ДА-Разград.

Нека поразсъждаваме малко – годината е 1989 г., т.н. „Възродителен процес“ е в своя пик. Казано иначе, в ход е операция по прогонването на стотици хиляди български граждани в Турция. Граждани, на които насилствено са сменени имената, а имуществото им е разграбено или изкупено на безценица от Изпълнителните комитети (ИК) на Общинските народни съвети (ОбНС) и раздадено на близки до тогавашната тоталитарна комунистическа власт. Година по-късно от Главна прокуратура са предприети множество проверки на този престъпен процес. Ето една докладна записка от архива в Разград, която описва една подобна проверка вече през 1990 г. Днешният креслив „борец с комунистите“, „противник на ченгетата“ и критик на ДПС Атанас Атанасов се оказва, че е бил проводник и изпълнител на държавните и правителствени задачи, произтичащи от местните условия. Разградският регион през 1989 г. е бил една от цитаделите на „Възродителния процес“, предвид живеещите там стотици хиляди български мюсюлмани с турско етническо самосъзнание. През тази година има период, в който Атанас Атанасов е ЕДИНСТВЕНИЯ прокурор в Районната прокуратура. Това е така, защото неговата колежка младши прокурор Личевa отсъства през първата половина на 1989 г. поради заболяване. Виждате този факт, описан в последния документ.

Пак да обърна внимание – в месеците, когато т.н. „възродителен процес“ е в своя пик и българските турци са обект на най-жестоката от десетилетия политика на репресии, днешният лидер на ДСБ Атанас Атанасов е ЕДИНСТВЕН прокурор в Районна прокуратура-Разград. Всичко е преминавало през него – и като обвинения, и като съпорт на политиките на БКП „произтичащи от местните условия“.

В един от отчетите за видовете престъпления е написано, че през 1989 г. Районна прокуратура-Разград е завела 5 обвинения срещу различни граждани във връзка с „престъпления срещу дейността на държавните органи и обществени организации“. Този евфемизъм крие обвинения по чл.96 и 108 от тогавашния комунистически Наказателен кодекс, текстове, по които най-често са обвинявани политическите противници на комунистическия режим. Друг документ от същата 1989 г. пише дословно следното:
„Изложените данни по този раздел сочат за една напрегната година за двамата прокурори (Атанасов и Личева), работили през отчетния период, за техния неуморен и всеотдаен труд при изпълнение на прокурорската работа“.

Да видим от какво се е ръководил в работата си като районен прокурор в Разград в края на 80-те години другаря Атанас Атанасов. Четем „План за дейността на Окръжна прокуратура в гр. Разград през 1989 година“. Документът е с гриф „За служебно ползване“:
„Ръководно начало в дейността на Окръжната и районните прокуратура от Разградски окръг през 1989 г. ще бъдат решенията на Тринадесетия конгрес на партията, на Националната партийна конференция, Юлската концепция на ЦК на БКП. Тя ще бъде съобразена с указанията на Главна прокуратура и Областния комитет на БКП“. Край на цитата! Нали разбрахте – днешният „великан на антикомунизма“ се е ръководил в работата си като прокурор в Разград от решенията на най-висшия орган на БКП (Конгреса на БКП), от Националната партийна конференция и указанията на Областния комитет на БКП. Другарят Атанас Атанасов е толкова доверено лице на разградските областно и общинско комунистическо ръководство, че му е поверено да се занимава и с казуси по обвинението на членове на Областния и Градския комитети на БКП, както и други членове на БКП, които са извършили престъпления!

Ето, имаме документ, който удостоверява това, а най-отдолу разпознаваме името „Атанас Атанасов“ и неговия подпис. За да не даваме ни най-малък повод другарят Атанасов, който ще бъде бесен от тази публикация и ще търси под вола теле, сме анонимизирали подписа му. Но името остава.

И така, нека обобщим – днешният „велик борец“ с ченгетата и комунистите е бил в края на 80-те години номенклатура на Областния и Общинския комитети на БКП в Разград – първо като младши прокурор в Окръжна прокуратура-Разград, а след това като единствен районен прокурор в Районната прокуратура на града. За да бъдеш удостоен с тази чест и да заслужиш похвалите, които откриваме в отчетните доклади от онова време, се е искало да си много ангажиран с партийната политика в този извънредно специфичен район на България, свързан с провеждания „Възродителен процес“. Атанасов е бил толкова доверено лице на висшите партийни функционери от областен и общински мащаб, че му е поверено лично да се занимава с обвинения срещу комунистически номенклатурчици. Някой има ли съмнения за статута му в онази комунистическа номенклатура и специфичната му роля там!

Апропо, след тази публикация наскорошното признание на Атанас Атанасов, че той и другите от криптокомунистическата формация ДеБъ са готови да управляват с БСП, Изправи се.БГ и други подобни болшевишки формирования, намира своето естествено обяснение. Атанас Атанасов е техен кадър, внимателно отгледан и награждаван за дейността си в мътните години в края на комунистическия режим в смесен район като Разград, а след това умело и настоятелно имплантиран в т.н. демократична общност, където никога не изневери на своите кукловоди.
Мислете на 4 април! Да не кажете после, че не сте знаели кой-кой е и какви ги е вършил.

(Следва продължение)

Автор: Антон Тодоров


-Фучеджиева-Ирина-Тенчева-1280x847.jpg

08.02.2021

Тотално избягвам политически коментари или коментари свързани с политици. Този е хем политически, хем не е. Той всъщност е предизвикан най-вече от моето изумление като родител.

Как е възможно нито майката, нито бащата да не отидат да приберат сгрешилото си дете, а да го освобождават от районното пълнолетните му приятели?! Ако това е вярно, а не е жълта помия срещу Радев, не знам какво да мисля не за него като президент, а за състоянието в което се намира всичко – от най-ниското до най-високото. Това не е пиар грешка, а пиар бездна, нечуван досега публичен провал.

Изоставяне на едно дете посред нощ от баща и президент. Майката не е длъжна да прави всичко. Къде са били, защо не са отишли да си вземат детето? Трябвало е там да бъдат двамата, загърбили всичките си семейни неразбирателства и антагонизми в името на детето си. Какъв пример дава президентът на народа си?!

Адски тъжно ми е за това момче. Обвиненията не бива да са срещу него. То е непълнолетно, на 15 години, тийнейджър изоставен от родителите си пред целия български народ. И родителите му нямат извинение, нито оправдание. Особено президентът. Особено той. Социалните ли да се намесят?!

Не може детето на генерал и президент на държава да бъде оставено само да се оправя в полицията посред нощ. Това е прецедент за който не съм чувала или чела никъде.

Използвах думата „президент“ дори недостатъчно. Този баща иска пак да е „баща на нацията“. Моля?!

Какво е това?! Дотам ли стигна всичко? Чалгата, мутрите и прехода ли са виновни, кой е виновен? Докога ще се търсят оправдания в комунизъм, капитализъм, минало и т.н. за личната безхарактерност и морална корупция?

Тъга. Разпад.

МИЛЕНА ФУЧЕДЖИЕВА, автор на романа „Сексът и комунизмът“


-Радев-Пламен-Узунов-1280x951.jpg

04.02.2021

Злополучният съветник на обитателя на президентството Пламен Узанов очевидно държи в тежка зависимост Румен Радев. Буквално го е хванал на къса каишка и уверено го води през дебрите на скандалите и позора към пълния му провал на най-високия пост в държавата.

Няма друго обяснение за едва ли не любовната благосклонност на Радев към този хрисим на вид човечец с очилца, който обаче докара на България невиждания резил европейската служба за борба с измамите с европари ОЛАФ за пръв път и в прав текст да установи корупция, свързана със злоупотреба с европейски средства, български министър. Че дори и да посочи какви обвинения да му повдигне българската прокуратура.

Радев обаче пак се направи на смокиново листо за опозорения си съветник и се сгърчи в несъстоятелни оправдания, с които да чисти калта от омазания му до ушите авторитет.

То не бяха разкритията на българската прокуратура и обвиненията към Узунов за търговия с влияние покрай нерегламентираните му контакти с разследвания бизнесмен Пламен Бобоков. То не беше изнасяне на решения на съда, преди оповестяването им, към него. То не бяха назначения на посланици под диктовката на Бобоков. Какво ли не беше в тая афера.

Но Радев – не и не, с пръст не го пипна, макар да се установи, че братът на Узунов все пак е намазал филията от фирми на Бобоков срещу услугите му.

А преди това нима не беше източването на цялата база данни от информационната система на Летище – София отново от фирма на брат му Ангел Узунов и присвоена, след което въпросната фирма ненадейно си би камшика и никой не знае какво се е случило и се случва с тази информация.

А въпросната фирма до ден днешен се смята за собственост именно на Пламен Узунов, където той работи, след като го изгонват от МВР заради прикриване на престъпление на свой служител, помел възрастен човек на пътя.

Още преди 2 години ПИК публикува и информация за престъпната схема, по която Пламен Узунов в качеството си на служебен министър злоупотребява с европари при поръчката за закупуване на високия клас джипове всъдеходи за МВР, за които ОЛАФ оповести разследването си, в което имената на Узунов и сподвижничката му Вера Митрева се споменава над 20 пъти.

Но дори сега Радев пак взе да лъже и да маже – е, той Узунов оплескал нещата покрай поръчката с европарите, но договорът го било сключило следващото правителство. Като че ли е имало друг избор.

МВР! Дали пък кучето на зависимостите между Радев и Узунов не е заровено точно там?!

Дали изхвърленият за злоупотреба със служебно положение началник на МВР в Пловдив Пламен Узунов не знае някакви деликатни моменти от живота на Румен Радев? В МВР по принцип се знаят доста неща, особено от началниците. И не е ли точно това причината Радев да не дава косъм да падне от главата на Узунов, каквито и гнусотии да върши?

Защото няма нищо по-естествено от това, когато срещу някого от подчинените на високопоставени управници започне разследване, той да обяви отстраняването му поне докато то приключи. Радев обаче не иска отстраняването на Узунов. И на секретаря си по национална сигурност Илия Милушев не го поиска, въпреки че е разследван за шпионаж. Дори точно обратното – излезе с вдигнат юмрук да насъсква метежи и преврат пред президенството, след като Милушев беше задържан, а Узунов обвинен, за да ги брани народът от закона.

Подобно поведение на един началник спрямо разследваните му подчинени е признак само за едно – или за неговото съучастничество в деянията им, станали обект на прокуратурата, или в силни, но неизвестни на широкото гражданство зависимости от разследваните.

Така че след оповостеното разследване на ОЛАФ срещу Пламен Узунов и сие, единственият въпрос, на който трябва да отговорят и Узунов, и Радев, е какви са потайностите на тяхната топла и несломима връзка и с какво Узунов държи Радев.

Здравият разум изисква поне единият да го направи час по-скоро. Ако ли не, има кой да ни светне, щом Узунов е обект и на европейската прокуратура, и на нашата. И тогава ще стане ясно защо отношенията на тия двама овластени мъже приличат на съща латиносапунка.

To be continued…

Ива Николова / „ПИК“


-божанков.png

04.02.2021

И, моля Ви, не ги наричайте „десница“! Нито ДСБ, нито „Да(й), България!“ имат нещо общо с дясното. Това са ляволиберални, криптосоциалистически творения, създадени като „фалшиви патици“, за да цепят десния вот и в сюблимни моменти да дават електорално рамо на лявото и неговите производни – кой да ги помни всичките. Но Мая Манолова помним – през есента на 2019 г. същите „десни“ подкрепиха на втори тур знаковото левичарско лице от Кюстендил, то пък им отговори с призив да се подкрепят кметовете им в софияските райони и сглобката се случи, а коалицията ДеБъ има своите софийски районни кметове.

Това е предателско, политически недопустимо поведение. Да видим най-новата му проява. От вчера е ясно, че лицето Явор Божанков ще бъде водач на листата на БСП във Велико Търново. Не, не се изненадвайте, ако сте го виждали близо до „десния“ Радан Кънев. Това е самата истина – през 2014 г. Явор Божанков е представян от Радан Кънев и Иван К. Иванов (журналист от старопрестолия град, после зам.предс. на 43 -то НС от РБ). Ето, имаме видео от това срамотно събитие.

Радан Кънев, ранният демиург на днешния водач на листат на БСП във Велико Търново, все го влече към левия „тротоар“ – във всякакъв смисъл. Чуйте видео откровението му пред TV+ преди няколко години:
„България има нужда от модерна левица. За нас е много по-лесно да бъдем заедно с модерна левица в управлението“. Помнете и мислете!

Това не е първото, мисля няма да е и последното разобличаващо откровение на днешния „десен“ евродепутат в ЕП. Там той се сближи толкова много с ЕЛена Йончева, прокарвайки скандални антибългарски резолюции, че тези, които са го избрали би трябвало до края на живота си да се извиняват на нас, българите.

Очевидно е, че Радан Кънев е в природата си ляв. Ето поредно доказателство – в интервю за 24 часа през 2014 г. той си призна, че по-скоро е вляво от центъра и това му носи известни неудобства в партията ДСБ. Това пак е по времето, когато представя във В. Търново днешният БСП депутат и водач на листата на БСП Явор Божанков като новото лице на ДСБ.

Не знам какво още трябва да излезе като факти, какво още да разкрием и осветлим за тези ментета от ДеБъ, за да разберат истински десни хора, които ги подкрепят, че правят съкрушителна грешка за своето и на децата си бъдеще, гласувайки за тях. Покъртително е как част от избирателите на тези ментета се държат като зомбирани болшевики, докато игнорират всички доказателства за фалшивата и измамна политическа природа на техните избраници!

Колкото до Явор Божанков – там нещата винаги са свързани и с наследствени бизнес връзки и възможности. Не е чудно, че днешният бизнес на сем. Божанкови удивително съвпада с онова, на което близък роднина Божанков божанков е бил директор в началото на 90-те. Става дума за „Вторични суровини“ – Горна Оряховица. Всяка крушка си има опашка, а всеки социалист се изживява и като червен буроа. Това е тайната им страст, най-личен пример в това отношение дава лидерката им Корнелия Нинова – синята баронеса, с уж червено сърце.

А на избирателите им – ето това им се пада. Показала го е най-добре съпругата на водача на листата на БСП Симона Божанкова.

Антон Тодоров


.-Румяна-Коларова-1280x924.jpg

02.02.2021

Това е силен политически ход, но съдържа голяма степен на риск. Това каза политологът проф. Румяна Коларова за обявената вчера кандидатура на президента Румен Радев за втори мандат пред Би Ти Ви.

Според проф. Коларова президентът се заявява като обща платформа анти-ГЕРБ. Тя обясни, че явно той очаква същото ритуално съобразяване от партиите, каквото е имало от хората пред президентството в началото на протестите.

Не мисля, че той подранява, напротив това е стратегически ход на президента, който му позволява да се позиционира ключово не само на двата избора, а и в следващите шест години, коментира пък политологът Слави Василев. Според него Радев си позволил да отнеме инициативата на партиии, които биха го подкрепили и направил заявка да остане на страната на гражданите, които искат промяна на статуквото.

„Той ще бъде до тях, защото ще продължи да настоява за промяна на модела и обяви, че ще бъде готов с промени в конституцията тогава, когато е назрял моментът за тези промени“, продължи той.

Това си е политически проект, който се опитва да отиде отвъд това, което прави БСП и от една страна той не просто дублира БСП, а и я конкурира, категорична бе проф. Коларова. Тя обясни, че е възможно ходът на президента да увисне с подкрепа на лидери на маргинални формации и „Отровното трио“. Унизително за Радев щяло да се окаже, ако обяснява как говори от името на гражданите, но има само подкрепата на малцинството.

Консенсусът, за който говори президентът, е доста имагинерен, защото дори по време на протестите не видяхме обединението, за което той говори, каза още Коларова. Тя подчерта, че реалните програми се правят от партиите и ако президентът иска да изееме тази им функция, ще стигне или до открито ритане по кокалчета, или до явно пренебрегване, което според нея е унизително за държавния глава.

Според Василев обаче включването му е ключово, защото е синтезирал желанието за промяна на българския народ.


-Радев-1280x853.jpg

28.01.2021

Датата за редовните парламентарни избори вече е определена. С това ангажиментите на Румен Радев към изборния процес приключиха. Това, разбира се, не означава, че той или представители на неговата администрация ще престанат да се месят в дейността на други институции, нарушавайки правомощията си. Той направи своя избор, а с това за пореден път ни показа собствената си същност. Защото ние сме това, което избираме.

Нека за момент си представим, че държавният глава на една парламентарна република на базата на сериозна експертна оценка е преценил, че институциите, отговорни за провеждането на изборите, все още не са готови в новите и допълнително усложнени условия. Ако става дума за държавен глава, той едновременно би трябвало да насърчи институциите да положат повече усилия и да се опита да синхронизира в максимална степен тяхната подготовка с определянето на дата. Ако общата ни цел е да проведем избори, които да създадат всички необходими условия за активно участие, при спазване на всички санитарни изисквания, то определянето на датата би трябвало да бъде функция от съчетание на различни фактори, между които здравето на хората и гарантирането на политическите права на гражданите би трябвало да е на първо място. Но Радев избра друг път. Той потърси максимално ранна дата, за да затрудни допълнително работата на институциите. А това е всичко друго, но не и поведение на държавен глава.

След като в началото на декември заяви категорично, че датата на изборите ще бъде най-ранната възможна – 28 март, Радев направи минимален компромис със собственото си себелюбие и определи 4 април, заявявайки, че това било „бонус“ от една седмица за политическите партии. С това може би несъзнателно каза много повече за себе си и за членовете на своя екип, отколкото би имал желание.

Определянето на дата, на която ще празнуват Възкресение Господне католици, протестанти и представителите на арменската общност, можеше да бъде избягнато, ако не ставаше въпрос за накърнено честолюбие. Първите негативни реакции дойдоха от всички страни, но когато към тях се добавиха и политическите, „беквокалите“ на Радев решиха да се намесят. И с това направиха ситуацията още по-сложна.

Вицепрезидентът Йотова се опита да заличи неприятното впечатление от безцеремонното обявяване на тази дата с тезата, че този избор не е насочен срещу нито една общност. Тя се опита някак да свърже избора на дата с т. нар. консултации, без да стане ясно каква връзка има с тях, след като тази тема изобщо не беше предмет на срещите и разговорите на „Дондуков“ 2. В крайна сметка стана ясно, че според нея Великден е просто още един почивен ден, в който няма съществени проблеми хората да гласуват.

Кристиян Вигенин от БСП каза, че всъщност всяка неделя имало нещо, така че не можело да се угоди едва ли не на всички. Не е случайно, че всички „защитници“ на Радев изразиха сходно пренебрежение към Великден. Всички те имат общ политически произход и сходен манталитет. За тях един от най-големите празници на християните по света не е нищо повече от още един почивен ден. В този дух бяха изявленията и на други знайни и незнайни съветници и сътрудници на Радев. Никой вече не се и опитва да разбере с какво точно се занимават тези хора. Докато този манталитет доминира при управлението на държавните дела, колкото и патетично да декламираме общи фрази, не ни очаква нищо по-добро.

Главният секретар на администрацията на президента за пореден път си позволи да се изявява в социалните мрежи, изразявайки свои мнения. Първо, той обясни, че 28 март бил неподходяща дата заради смяната на времето. Това можело да създаде объркване. Разбира се, той не знае или не пожела да спомене, че вече сме правили избори на такава дата и това не е довело до объркване. Но той не се задоволи с това.

След като си позволи да публикува открито писмо до министър-председателя, а след това покани с SMS главния прокурор на среща, главният секретар на Радев си позволи да атакува по недопустим начин лично председателя на Народното събрание, обвинявайки я в непознаване на конституцията.

Не е ли време най-после да поставим нещата на местата им? Какво всъщност прави администрацията на президента на републиката? Тя е напълно изолирана и самостоятелна структура, в която назначенията се правят само от президента, без каквато и да било прозрачност, отчетност или контрол. На какво основание главният секретар на тази администрация може да си позволи да води политически спорове или да изразява лично отношение? Къде в длъжностната му характеристика (която, разбира се, не е публично достъпна) е записано, че той има право на политически изявления? Не е ли време, след като толкова упорито говорим за публичност, отчетност и прозрачност, да се опитаме да разберем за какво и най-важното – с какъв резултат, тази администрация изразходва ежегодно отделените за нея милиони от държавния бюджет?

Много подходящ момент би бил годишният отчет на Радев за изминалата година. Но както и досега, много малко вероятно е той да се опита да представи какво е свършила назначената лично от него администрация през тази година. Важно е да разберем например как работят неговите съветници и секретари, включително и онези, които са обект на досъдебно разследване. Какво са свършили например назначените лично от него, без всякакви правила или прозрачност, един представител в КПКОНПИ, двама членове в СЕМ, представител в Съвета по наркотични вещества, трима членове на Управителния съвет на БНБ, четирима членове на Комисията за защита от дискриминация и т. н. След като главният секретар на неговата администрация си позволява да се намесва в политическия дебат, и то от служебната си позиция (макар и през социалните мрежи), а не като обикновен български гражданин, това означава, че тази администрация не само е извън нормите за публичност, отчетност и прозрачност, но и се опитва да въздейства върху политическия процес в страната. А това е недопустимо.

Но с това трагикомедията не завърши. Радев посети католическата катедрала на София, колкото още веднъж, още по-арогантно да защити накърненото си Его. Той заяви, че партиите не могат да коментират датата, а че тези избори щели да бъдат истински Великден за всички български граждани и за „възкръсващата българска демокрация“. Освен това добави, че според него изборите трябвало да се състоят в началото на септември миналата година. И тук отново сбърка.

Как всички тези претенции, които се опита да събере и обобщи Радев по отношение на изборното законодателство през последния месец, можеха да станат факт при предсрочни избори през септември 2020 г.? С какво подготовката на изборния процес щеше да бъде по-добра, отколкото сега? Единствената разлика би била в това, че служебен кабинет, назначен лично от него, както собствената му администрация на „Дондуков“ 2, щеше да организира изборите. И тогава нямаше да спорим за гласуване по пощата или за електронно гласуване, а би трябвало да бъдем доволни, че администрацията на президента най-после е „поела нещата в свои ръце“ и именно тя ще управлява европейските средства, които иначе биха били „източени“.

Ние сме това, което избираме. Нашите избори показват истинската ни същност. Остава ни само да се надяваме, че през оставащите месеци до края на мандата на Радев все повече български граждани ще успеят да се ориентират в неговите истински планове и амбиции.

– Доц. Антоний Гълъбов


.jpg

27.01.2021

На 27 януари 2020 година един 33-годишен мъж, служител на фирмата за доставка на автомобилни части „Webasto“, пристига с колата си в Института за тропически болести към Мюнхенския университет. Веднага е приет в лабораторията за изследване, без въобще да влиза в чакалнята. Тази превантивна мярка изглежда необичайна – тъй като мъжът тъкмо е прекарал лек грип и само иска да разбере дали още е заразен. „Бях с пълен защитен костюм“, спомня си Камила Роте днес. „Както се оказа, за щастие, съм била облечена правилно“, отбелязва ръководителката на отделението за тропическа медицина.

Към този момент тя още не мисли за новото заболяване на белите дробове, появило се отскоро в Китай, макар една китайска колежка на пациента да била тествана положително за заболяването – но едва след завръщането си в родината. Освен това януари традиционно е месец на настинки и грип, т.е. причини за нервност няма. По това време за новия вирус не се знае много – той дори още няма име. От китайския град Ухан се разпространяват драматични кадри от болниците, но това е някъде далеч. Камила Роте взима проба на мъжа и го изпраща вкъщи. Вечерта обаче ѝ се обаждат от отделението по микробиология на Бундесвера и ѝ съобщават, че става дума именно за новия вирус.

„Тогава вече се разтревожих“

Роте е наясно, че само китайската колежка би могла да зарази мъжа и започва да го разпитва. Той и други служители на фирмата „Webasto“, трима от които са тествани положително на следващия ден, потвърждават, че жената изобщо не е имала симптоми на простуда – нито кашлица, нито хрема, нито прегракване по време на продължителните конференции и семинари. „Тогава вече се разтревожих“, споделя лекарката. Както се установява – китайската колежка се почувствала по-зле едва след завръщането си. По време на престоя си в Германия нямала никакви оплаквания. Така Камила Роте стига до извода, че пренасянето на новото заболяване е възможно и без наличието на симптоми. Безпокои я и това, че китайката, донесла заразата, е била от Шанхай, а не от Ухан и всъщност не би могла да бъде засечена като преносител.

Роте незабавно информира здравните служби и споделя с колегите си познанията, малко по-късно публикува и статия в реномираното издание New England Journal of Medicine. Отзивите на нейните познати лекари, занимаващи се с инфекциозни болести, са положителни. Но като цяло по света се отнасят с недоверие към нейното откритие и го поставят под въпрос. Нещо повече – китайската пациентка била разпитвана толкова пъти от различни инстанции, че накрая вече не била сигурна дали все пак не е имала някакви симптоми още в Германия. Държавни представители от Великобритания и Швеция определили допитването, извършено от Роте, като „погрешно“, а това се оказало фатална заблуда. „Не се ядосах, но бях доста стъписана от това, че осъзнаването на този тривиален факт се оказа толкова трудно и че отказваха да ме чуят“, споделя мюнхенската лекарка.

Вирусът вероятно крие и още изненади

А познанието, че носителите на новия вирус може и да нямат симптоми и така безпроблемно да летят със самолет от единия до другия край на света, можеше своевременно да доведе до взимането на адекватни мерки: носенето на маски, по-широкото приложение на тестове, ограничаване на пътуванията и още много. Камила Роте все пак получава едно закъсняло признание за работата си: списание „Тайм“ я подрежда сред стоте най-влиятелни личности на 2020 година заради откритието на асимптоматичната зараза с коронавирус. Самата тя пък смята, че вирусът крие и още изненади. Затова пледира за бдителност и за внимателно наблюдение на мутациите на вируса.

Автор: Александер Далмус



За нас

7DniBulgaria.bg е най-новият сайт в портфолиото на 7 Dni Media Group.

Той обедини досега съществуващите регионални сайтове на групата, превръщайки се в национален такъв, за по-голямо улеснение на читателите.


КОНТАКТИ